60 млрд.евро нужни за саниране на сградния фонд

В момента грубо около 60 млрд. евро ще струва енергийното обновяване на българския сграден фонд. Това каза министърът на околната среда и водите Юлиян Попов на конференцията "Енергийната ефективност на сградния фонд: основа на устойчивия енергиен преход", която се провежда в София. По думите му, ако страната ни продължи с подхода на 100 процента публичен ресурс на обновяването на сгради, "българският сграден фонд вечно ще остане в Народна република България".

Министър Попов счита, че е много важно политиците да се фокусират именно върху мобилизацията на онези ресурси, които бързо да обновят сградния фонд. Тези ресурси обаче не са държавни. Той е на мнение, че фондовете трябва да се използват единствено за иновации или като "лостове", които могат да мобилизират реалния ресурс.

Трябва да се помисли и по какъв начин да влязат иновациите в сградния фонд, добави министър Попов. Според него тези иновации не могат да се видят в България и страната ни трябва да отдели ресурс за тях.

"За да можем ние да решим въпросите със сградния фонд на България, трябва да дадем много сериозни различни финансови инструменти, които да мобилизират огромния финансов ресурс, който не е в държавата, а е в хората и компаниите, и да насочим значителен публичен ресурс към стимулиране на иновациите и иновационните подходи в обновяването на сградите", посочи министърът на околната среда и водите.

България трябва да направи няколко паралелни реформи по отношение на обновяването на сградния фонд. Това каза заместник-министърът на регионалното развитие и благоустройството Ангелина Бонева на конференцията. По думите й именно заради тази паралелни реформи има забавяне в процеса.

Бонева посочи, че първата и най-важна реформа е тази във финансирането, като от 100 процента грантово финансиране трябва да се премине към самоучастие. "Само с публични пари няма да стане", изтъкна зам.-министърът. Затова Бонева счита, че публичните пари трябва да бъдат съсредоточени все повече в привличане на частен капитал и подпомагане на енергийно бедните.

Втората реформа, която се случва паралелно, е нормативно-административната. Необходими са промени в законите, добави зам.-министър Бонева. Третата реформа е тази в "културата на притежание" и според зам.-министъра е много трудна. Тя обясни, че собствеността е право, но и отговорност. "Правата и отговорностите вървят ръка за ръка и това много добре се вижда в част от сградния фонд и от състоянието, в което е той", коментира Бонева.

„Имаме две незабавни цели – да се направи всичко възможно вторият етап на програмата за саниране с 20% самоучастие да е успешен и максимално бързо да стартира постоянно действаща програма, която да даде възможност на бизнеса и гражданите да се включат в процеса, без да чакат с години поредния подарък от властта“, каза Драгомир Цанев,изпълнителен директор на Центъра за енергийна ефективност ЕнЕфект. Той подчерта необходимостта от наличието на финансови механизми за подпомагане на гражданите: „Без атрактивни кредити, които да се изплащат от енергийните спестявания, няма как да очакваме, че хората ще приемат промените“, обобщи той.

Кръглата маса даде възможност за открит диалог и обмен на идеи между властта, бизнеса и обществото, като предостави платформа за конструктивно формулиране на бъдещата енергийна политика на страната.

„Националният декарбонизационен фонд е заложен в Дългосрочната стратегия за обновяване и е реформа от Плана за възстановяване и устойчивост, която трябва да се реализира“, коментира заместник-министърът на енергетиката Ива Петрова. „Инвестиционните потребности в жилищния сектор се оценяват в размер между 3,3 и 4,5 милиарда евро годишно, като този фонд трябва да спомогне за тяхното мобилизиране чрез комбинация от финансови инструменти, грантове и техническа помощ“, сподели още той.

Изключително активно бе и участието на финансовия сектор, като представители на Асоциацията на банките в България, Фонд на фондовете и Фонд ФЛАГ изразиха готовността си да се включат в бъдещи програми за обновяване. Беше заявено, че осигуряването на последователност и непрекъснатост на политиките и атрактивни условия за всички участници в процеса е от съществено значение за привличането на частни инвестиции. За да се гарантира участието на банковия сектор е необходимо и осигуряването на качество на проектите и демонстриране на реални резултати. В пряка връзка с това бе идентифицирана ясна необходимост да се инвестира в знания и умения в строителния сектор, който трябва да е готов да осигури качество на всеки един проект в настоящите и бъдещите програми, за да отговори на очакванията на гражданите.