60-те антикризисни мерки не носят кеш

Мира Лазарова
Големият проблем на 59-те или 60-те антикризисни мерки, приети от правителство, е че те не могат  веднага да донесат свежи пари. За някои от тях е нужно технологично време, свързано с промяна на закони, при други - да се подготвят  анализи за фактическата ситуация и да се изработят  спецификации, при трети - да се направят одити. Илюстрация на това се вижда от три различни мерки в различни сфери.
Мярка № 2 - Продажбата на въглеродни емисии
За тази мярка силно настояваше синдикатът „Подкрепа”. До края на годината България има амбиция да продаде 40 млн. квоти вредни емисии, заяви заместник-министър Евдокия Манева. Тя допълни, че екоминистерството сондира пазара и води предварителни разговори с Япония, САЩ и Испания. България разполага с 200 млн. квоти вредни емисии и ако успее да ги продава на средна цена от 10 евро за квота, това би било успех. За да стартира обаче такава търговия, трябва да се гласуват изменения в закона за опазването на околната среда. Екокомисията в парламента вече е приела на първо четене нов раздел, касаещ този пункт. Добре уредената нормативна база би била предимство. Парите от продажбата ще се използват за зелени проекти, а българският бизнес също ще има полза , тъй като такива проекти ще получават грантово финансиране при съучастие от 10-20%.  Никой не оспорва принципно ускорената продажба на емисиите. Проблемът според експерти на Института за пазарна икономика е, че системата за търговия едва ли ще стартира в рамките на следващите няколко месеца, а още по-малко ще успее да генерира 500 млн. лева в рамките на 2010 г.

Мярка № 3  - Приватизация на миноритарни дялове чрез БФБ

Тази мярка също е принципно добра. В момента се работи активно за подготовката на миноритарни дялове, за да бъдат включени те в списъка за продажба, според Тодор Николов, изпълнителен директор на Агенция за приватизация. Идеята е на пазара да се предложат пакети на електроразпределителните дружества, свободните безмитни зони и други. Още през октомври кабинетът прие документ „Икономически мерки за възстановяване на българската икономика за периода 27 юли 2009 г. – 27 април 2010 г.“, в който се предвиждаше преобразуване на държавните енергийни компании в публични дружества и предлагането  на 15 % от акциите им на борсата. По този начин Министерският съвет даде благословията си за листване на акции от дружества на Българския енергиен холдинг компании (БЕХ) -  „Булгаргаз“, НЕК, Мини „Марица Изток“, ТЕЦ „Марица Изток 2“, АЕЦ „Козлодуй“.  Засега нищо съществено не е направено по реализация на тази антикризисна идея на кабинета, а и предстоящото закриване на БЕХ ще забави вероятно процесът още повече.
Същевременно днес икономическият министър Трайчо Трайков каза, че до края на годината икономическото министерство ще предложи за продажба дялове от НЕК, дялове на НЕК в "Марица-изток 3" и „Марица-изток 2",  държавни вецове и части от дъщерната компания на НЕК - "Енергиен системен оператор" (ЕСО).
Ще бъдат предложени за продажба и миноритарните пакети на държавата в Е.ОН, ЧЕЗ и ЕВН. Трайков каза, че има интерес две от електроразпределителните компании да изкупят миноритарните  пакети в дружествата, без да казва кои са те, но вероятно става въпрос за ЧЕЗ и Е.ОН.
Все пак в рамките на 2-3 месеца се очаква дружествата да бъдат подготвени за приватизация. Основният проблем, който възниква тук е, че приходите от приватизация се отчитат под чертата на бюджета, т.е. те не представляват бюджетни приходи, а финансиране на дефицита. В този смисъл, не решават проблема с големия очакван дефицит. Трайков обаче каза днес, че идеята е всички миноритарни държавни пакети да влязат в консолидирана компания. Така парите от приватизацията няма да отидат  в Сребърния фонд, а ще влязат в самото дружество.

Мярка № 7 Арендните договори и продажба на земя

На тази мярка се разчита особено много, но се оказва, че, за да работи тя е нужно време. Хаосът в стопанисване на държавна земя е толкова голям, че трудно ще бъде решен в рамките на броени дни. За да се реализира мярката, е нужна промяна в нормативната уредба както касаеща  увеличаване срока на арендните договори така и предлагане на 900 хил. дка за авансово платена дългосрочна аренда и продажба на 100 хил. дка чрез публичен търг. Самото земеделско ведомство признава, че предстои да бъде направен анализ на държаните земи, да се разбери кои са арендаторите, както и да се изясни кои земи могат да се обявят на търг за продажба. 
По отношение на арендата не е ясно за какъв срок ще бъде тя – чуха се предложения за 30 години. Освен това, за да влязат по-бързо пари в бюджета, се обмисля арендаторите да платят предварително арендата, което едва ли ще е по силите на фирмите  в областта на земеделието. По отношение продажбата на земя също възникват въпроси– ще се продава ли публична държавна собственост или не. Ще се продават ли плодородните земи от I до IV  категория с цел да бъдат защитени от искане за промяна на статута. Не е много ясно откъде ще дойде допълнителния ресурс от 164 млн. лв., който е сметнат като постъпления от тази мярка. Дали от дългосрочните договори (тогава ефектът е чисто счетоводен, т.е. прехвърляме сумата от следващите няколко години в настоящата година) или от продажбата на земя .

Буферът 10% влиза в сила

Очевидно най-бързият начин да влязат пари в бюджета, е увеличаване събираемостта на митниците и драстичното съкращаване на бюджетните разходи.

В понеделник вицепремиерът и министър на финансите Симеон Дянков обяви, че първоначално с постановление на Министерски съвет, до декември ще се превеждат по 90% от месечните лимити на министерствата, а дотогава ще се направят нужните законови промени.

Така правителството ще съкрати разходите, без да се позовава на чл. 17 от закона за бюджета, който преди 2 седмици Конституционният съд обяви за противоконституционен текст. Дянков не даде повече информация за съдържанието на постановлението, нито пък кога ще се приеме.