АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]
600 хил. работещи с ниски заплати
В България продължава силното подоходно разделение на работещите българи - близо една четвърт от наемните работници /или около 600 000 души/ получават заплата под средната за страната. Това обяви президентът на КНСБ Пламен Димитров.
От тези 600 000, 403 000 са работещите на минимална работна заплата, като концентрацията на хора, наети на минимално възнаграждение е най-висока в сектора на хотелиерството и ресторантьорството - близо 38 процента от всички заети, както и в сектора на строителството - около 24-25 процента. По думите на Димитров увеличението на наетите на минимална работна заплата в хотелиерството и ресторантьорството е с два пъти повече през тази година спрямо миналата, когато те са били 17 на сто. Той посочи, че това може да знак за "посивяване" на сектора.
Два пъти по-висока е заплатата в столицата в сравнение с тази във Видин, каза Пламен Димитров.
За Министерството на отбраната са предвидени по 100 млн. лева годишно за увеличение на заплатите, а в системата на МВР отново годишно - 55 млн. лева. Това, по думите на Пламен Димитров, ще позволи 15-процентно увеличение на заплатите на полицаи и военни, които работят на терен, за сметка на почти нулево увеличение на възнагражденията на онези, които са "на бюро". По отношение на сектор "Здравеопазване" Димитров посочи, че стартовата заплата за медицинска сестра трябва да е навсякъде поне 700 лева, а за главна сестра - 840 лева. Бюджетът на министерството е увеличен с малко над 36 млн. лева, като от тях много малко са за заплати. Парите за заплати в регионалните здравни инспекции са 8 млн. лева. Десет процента ще е увеличението на парите на тези, които са на директно подчинение на министерството. В центровете за спешна медицинска помощ от КНСБ се надяват да се случи 20-процентно увеличение на заплатите с предвидените близо 20 млн. лева повече за тях.
Училищното и детското здравеопазване получават 26 млн. лева допълнително, като заплатите там ще бъдат увеличени с около 20 процента. В момента те средно са 600-650 лева.
Сериозно увеличение е получил сектор "Култура", като бюджетът там е увеличен с 30 млн. лева.
Най-ощетеният сектор според КНСБ е земеделието, като в разходите за министерството има известно увеличение, но то компенсира увеличението на минималната работна заплата. С 2 млн. лева са се увеличили парите за "Напоителни системи". Според Пламен Димитров най-лошата новина е, че средствата за Изпълнителната агенция по горите са намалени с 1,7 млн. лева, което според синдиката може да доведе до съкращения и дори до намаление на заплатите, които и без това са "мизерни". През третото тримесечие на настоящата 2017 г. отчетеният ръст на средната работна заплата в частния сектор е от 11 процента, докато в обществения е 7,9 на сто. В някои браншове повишението на заплатите на месечна база е с над 200 лева. Според Пламен Димитров това нарастващо ускорение на заплатите се дължи най-вече на липсата на кадри, като тя в някои сектори може да бъде оценена процентно в двуцифрени числа. Средно с около 12 до 15 процента са по-високи заплатите и там, където има колективни трудови договори - или за около 33 процента от всички наемни работници.
КНСБ продължава да настоява за стартова заплата за висшист от 700 лева и за минимална работна заплата поне 50 процента от средната работна заплата.БТА
Tweet |
|
От икономическия растеж дето го отчитат различните правителства е ясно само едно, че нямаме реално заплащане на труда и реално социално осигуряване както и реални синдикати!