6000 фирми в списък с осигурителни измами

Експертите на Националния осигурителен институт /НОИ/, Националната агенция за приходите /НАП/ и Главната инспекция по труда /ГИТ/ са изготвили списък с 6000 фирми, които са нарушавали трудовото и осигурителното законодателство. Това съобщиха днес управителят на НОИ Христина Митрева и изпълнителните директори на НАП и ГИТ Красимир Стефанов и Румяна Михайлова.
Фирмите са правили два вида нарушения - едната група фирми са подавали декларация за осигурените, но не са подавали декларация за размера на осигуровките, които трябва да плати работодателят. Друг вид  нарушения са свързани с осигурители, които са сключвали трудови договори със задна дата, а след това са ползвани парични обезщетения на максималния осигурителен доход.
Новият вид осигурителни измами са установени от работна група между трите институции през последните няколко месеца.
Предстои да бъде уточнено на какво се дължат нарушенията, дали са измама, или са в резултат на пропуски, посочи Митрева. Тези осигурители "източват" доста средства от НОИ, смята тя.
За първото нарушение санкцията е до 5000 лева, а при второто глобите са до 15 000 лева. Днес в НАП бе подписано тристранно споразумение между посочените институции. Създава се постоянна
работна група от експерти, които ще регламентират по-бърз обмен на информация. Ръководителите на НАП, НОИ и ГИТ се надяват със споразумението да бъде повишен контролът и да намалее "сивата" икономика.

Със 17 000 е намалял броят на самоосигуряващите се  през тази година спрямо миналата, съобщи още управителят на Националния осигурителен институт /НОИ/ Христина Митрева.
През 2009 г. самоосигуряващите се са били 211 000, а сега са около 193-197 000, уточни тя. От началото на тази година минималният осигурителен доход за тази група бе повишен от 260 лева на 420 лева. При земеделдските производители и тютюнопроизводители намалението на самоосигуряващите се е 7000.
В момента Националната агенция за приходите и НОИ работят по диференциране на минималния осигурителен доход на самоосигуряващите се, като се очаква да бъдат направени поне три скали.
Приходите от вноски на самоосигуряващите се през 2009 г. са 180 милиона лева, а само за първите осем месеца на тази година са събрани около 210 милиона лева, посочи Митрева.
Ефектът от антикризисната мярка в промяна на изплащането на краткосрочните болнични е намаляване с 14 процента на болничните листове през първите девет месеца на тази година спрямо 2009 г., посочи Митрева. Сумите за изплатени обезщетения са с четири процента повече, но това се дължи на по-високия размер на самите обезщетения, коментира Митрева.
Митрева потвърди, че на вчерашното заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество е имало предложение за прехвърляне на два процента от вноската за здравеопазване към пенсионната вноска. По думите й тези два процента от вноската за здраве отиват в резерва на НЗОК и не се използват ефективно, а дефицитът в пенсионния фонд е над два милиарда лева.