6.4% от фермерите у нас под 35 години

Едва 6,4 на сто от българските фермери са на възраст под 35 години. Това показват данните в специалния доклад от 2017 г. на Европейската сметна палата. Според документа, българските фермери на възраст от 18 до 44 г. са 49 980. Броят на земеделските стопани от 35 до 44 г. е 13,2%, от 45 до 54 г. са 18,5%, делът на фермерите от 55 до 64 г. е 25,2%, а най-голям е процентът на земеделците над 65 г. – повече от 36,7%.

Обезлюдяването и отливът на млади хора от селските райони, както и застаряващото население в селското стопанство, са сериозни предизвикателства пред развитието на сектора. Предложението на ЕК за бъдещето на ОСП след 2020 г. поставя обновяването на поколенията в земеделието и навлизането на млади хора в сектора като приоритет на новата ОСП.

Достъпът до земеделска земя, до субсидии и кредитиране, както и трудната модернизация на стопанствата са сред основните проблеми на младите фермери. Това показват резултатите от националното проучване „Състояние и перспективи пред младите фермери в България“, представени от генералния секретар на Националната служба за съвети в земеделието Иванка Тодорова по време на първия Национален форум на младите фермери, който се проведе в Аграрния университет в Пловдив.

Форумът бе открит от ректора на АУ проф. Христина Янчева, а зам.-министърът на земеделието д-р Лозана Василева съобщи, че привличането на млади хора в селското стопанство ще е основна тема на неформалната среща на аграрните министри от ЕС в периода 3-5 юни в София.

За 7 години със 7% е нараснал броят на българските фермери до 44-годишна възраст, посочи д-р Василева. Те обаче се сблъскват с едни и същи проблеми – труден достъп до земя и възможност за сключване на дългосрочни арендни и наемни договори, слаби възможности за финансиране, липса на предлагане на обучения, адекватни на динамично развиващия се аграрен сектор, трудности с националната законодателна рамка по отношение на данъчните и наследствените закони, каза Марио Милушев, директор на дирекция „Развитие на селските райони и предприсъединителна помощ“ в ГД „Земеделие и развитие на селските райони“.

Ректорът на АУ проф. Христина Янчева откри форума

Като основен проблем в работата си 20% от младите земеделски стопани посочват трудните възможности за модернизация на стопанството, 17 на сто се оплакват от липса на субсидии, а за 16% основен проблем е достъпът до земеделска земя. 15 на сто определят като първостепенен проблем липсата на квалифицирана работна ръка, а 8 на сто – трудния достъп до кредити.

Затова цели 42% от младите фермери в България предпочитат да създават стопанствата си със собствени средства. 20 на сто от тях получават финансиране по различните мерки на Държавен фонд „Земеделие“, а едва 26 на сто – по мярката за млади земеделски стопани от ПРСР.

Заради трудното осигуряване на средства 44 на сто от младите фермери в България изобщо не си помислят за въвеждането на нови технологии, 16% имат желание за модернизация, а 39 на сто са планирали покупката на машини и внедряването на технологии.

На въпроса от какво най-много се нуждаят младите фермери в страната, 25 на сто от анкетираните посочват опростяване на администрацията, 23% – улесняване на инвестициите, а 14% – достъп до нови технологии.

Запитани какво би ги мотивирало да се върнат на село и да се занимават със земеделие, 32 на сто от участниците в проучването посочват подобряването на инфраструктурата в селските райони, за 23 на сто най-важен е достъпът до социални и здравни услуги, а за 17% – достъпът до технологии.

При първия прием по мярка 6.1 за млади земеделски стопани са били подадени 2664 проекта, като 1400 от тях са били одобрени. Все още се приемат заявления по втория прием, който е с 22 млн. евро бюджет. Очаква се 880 млади земеделски стопани да получат финансиране.

За стартиране на бизнес на български млади фермери в периода 2007-2013 г. по мярка 112 от ПРСР са били налети 115 милиона евро, разпределени сред 5800 млади земеделци.

Най-много от проектите – 1956, са били за градинарство, 1448 – за трайни насаждения, 762 – за полски култури, 239 – за мляко, 151 – за тревопасни (без мляко), и едва 89 за винено лозарство, 75 – за домашни птици и 20 за отглеждане на свине, каза доц. Божидар Иванов от Института по аграрна икономика към БАН.

Проблемът, според доц. Иванов, е че стопанствата на млади фермери са с почти два пъти по-ниска възвращаемост от средното за икономиката, а брутната добавена стойност на ферма е 6,5 хиляди евро. През 2015 г. добавената стойност, създадена в стопанствата на финансирани по мярка 112 млади фермери, е била 35 млн. евро.

Източник: Агроновини