6.5 млн. души е населението на България

Населението на страната към 7 септември 2021 г. е 6 519 789 души. Това показват окончателните данни на Националния статистически институт (НСИ) от 18-ото преброяване на населението и жилищния фонд в България. Жените са 3 383 527 (51,9 процента), а мъжете 3 136 262 (48,1 на сто).

Директорът на Дирекция "Демографска и социална статистика" в НСИ Магдалена Костова уточни, че в периода между последните две преброявания населението на страната е намаляло с 844 781 души, или с 11,5 процента. Резултатите показват, че средногодишният темп на намаление на година се увеличава от 0,7 на сто през периода 2001-2011 г. на 1,2 през периода 2011-2021 година. 

Според НСИ факторите, които оказват влияние върху броя на населението, са естественото движение (раждания и умирания) и външната миграция.

Най-голяма по размер остава област София (столица) с население 1 124 290 души, следвана от областите Пловдив (634 497), Варна (432 198) и Бургас (380 286), показват още данните на НСИ. В четирите най-големи области живее 41,7 процента от населението на страната. Най-малка е област Видин с население 75 408 души, или 1,2 на сто от населението на страната.

Остават големи и различията в броя на населението по общини. В 83 общини преброеното население е под 6 000 души и в тях живее 4,7 процента от населението на страната. Осем общини са с население над 100 000 души, или 40,2 на сто от населението на страната. Най-голям е броят на общините с население от 10 000 до 20 000 души – 62, и относителният дял на населението в тях е 13,7 процента.

Гъстотата на населението по общини варира от 1,68 на кв. км за община Трекляно до 3 135,75 души на кв. км в община Пловдив.

Продължават да се задълбочават негативните тенденции в изменението на възрастовата структура на населението. Налице е продължаващ процес на демографско остаряване, който се изразява в увеличаване на абсолютния брой и относителния дял на населението на възраст 65 и повече навършени години, сочат още данните.

Към 7 септември 2021 г. на 65 и повече навършени години са 1 532 667 души, или 23,5 процента от населението на страната. Спрямо предходното преброяване населението в тази възрастова група се увеличава със 171 270, или 12,6 на сто. 

Населението във възрастова група 15-64 навършени години е 4 069 400 души, или 62,4 на сто. Спрямо 2011 г. намалява с 958 501, или с 19,1 процента.

Делът на най-младите се увеличава от 13,2 процента през 2011 г. на 14,1 на сто от общото население през 2021 г., но абсолютният брой на населението във възрастова група 0-14 намалява от 975 000 през 2021 г. на 918 000 през 2021 г., или 5,9 на сто, добави Костова. Тя обясни, че делът на населението в активна възраст (15-64) е най-висок в област София (столица) - 65,8 процента на областта. Общо в осем области този дял е по-висок от средното за страната. 

Тенденцията на застаряване на населението води до промени и в неговата основна възрастова структура – под, в и над трудоспособна възраст. В трудоспособна възраст към 7 септември 2021 г. са 3 815 000 души - или 58,5 процента, допълни директорът на Дирекция "Демографска и социална статистика" в НСИ. Спрямо 2011 г. трудоспособното население намалява със 762 000 души или 16,7 на сто. Мъжете са 1 997 000, а жените – 1 818 000.  Населението над трудоспособна възраст е 1 726 000 души – 26,5 процента, а под трудоспособна възраст 979 000 души или 15 процента от населението на страната.

Към 7 септември 2021 г. 99,1 процента са с българско гражданство. Към 0,5 процента са с двойно гражданство – българско и друго. Гражданите на Европейския съюз, които пребивават постоянно в страната, са 10 549 – или 0,2 процента от населението. Преобладаващата част от тях са граждани на Германия, Гърция, Италия, Полша и Румъния. Гражданите на трети страни са 49 453 – или 0,7 процента, като 35,3 от тях са граждани на Руската федерация, като следват гражданите на Украйна, Обединеното кралство, Турция и Сирия. Лицата без гражданство са 539, съобщи още директорът на Дирекция "Демографска и социална статистика".

Председателят на НСИ доц. д-р Атанас Атанасов уточни, че за преброяването на населението и жилищния фонд са направени множество изследвания, които са обединени в едно цяло. 

Заместник-председателят на НСИ Диана Янчева коментира, че това преброяване е било трудно, защото е трябвало да бъде отложено заради пандемията, което пък е предизвикало суматоха в организацията. Тя припомни, че много от преброителите, които са били набрани предварително, са се отказали впоследствие. Освен това за НСИ е необяснимо защо толкова много хора са се отказали от електронното преброяване, въпреки че е било удължено. Това е наложило допълнително да се ангажират преброители, за да могат да бъдат обходени всички жилища и сгради, където живеят хора в България. Същинската работа е започнала след 10 октомври, когато е приключило преброяването. По думите й резултатите от преброяване не са закъснели. В продължение на няколко месеца ще се обявява всеки месец все по-подробна информация, каза още Янчева.