70% от почвите в ЕС не са в добро състояние

Според нов доклад на Европейската сметна палата (ЕСП) могат да се предприемат още много действия за подобряване на състоянието на почвите в Европа. ЕСП — пазителят на финансите на ЕС, отправя критики към положените до този момент усилия от ЕС за осигуряване на устойчиво управление на почвите и констатира, че Европейската комисия и държавите от ЕС не са използвали в достатъчна степен финансовите и законотворчески инструменти, с които разполагат.

Одиторите установиха, че стандартите на ЕС често не са достатъчно амбициозни и че държавите членки не насочват финансирането към районите с най-належащи проблеми, свързани с почвите. Докладът е изготвен след анализ, който показва, че между 60 % и 70 % от почвите в Европа не са в добро състояние, отчасти поради лоши практики за управление на почвите и на оборския тор.

Почвите предоставят хранителни вещества, вода, кислород и опора на растенията. Прекомерната употреба на торове в селското стопанство има отрицателно въздействие върху качеството на водите и многообразието на растителните и животинските видове.

Правилата на ЕС, като например общата селскостопанска политика (ОСП) и Директивата за нитратите, насърчават въвеждането на подобрения в управлението на почвите и оборския тор.

Според изчисленията на одиторите размерът на финансирането по ОСП, заделено за доброто състояние на почвите в периода между 2014 г. и 2020 г., е приблизително 85 млрд. евро, а Директивата за нитратите ограничава използването на азот от оборски тор в замърсени райони.

„Почвите са от изключително важно значение за живота и са невъзобновяем ресурс“, заяви Ева Линдстрьом, членът на ЕСП, който отговаря за доклада. „В Европа обаче голяма част от почвите не са в добро състояние. Това следва да послужи като предупредителен сигнал за ЕС да предприеме по-сериозни мерки, чрез които да се възстанови качеството им. Не можем да пренебрегваме бъдещите поколения. Предстоящите промени в правилата на ЕС представляват възможност за законодателите на ЕС да повишат свързаните с почвите стандарти в Европа.“

Одиторите установиха, че инструментът на ЕС, чрез който се следи за това земеделските стопани да спазват екологичните условия — т. нар. кръстосано съответствие — има потенциал да се справи със заплахите за почвите, тъй като определените в него стандарти се прилагат за 85 % от земеделските площи. Условията, които земеделските стопани трябва да изпълняват, за да получат плащания по ОСП, обаче не са достатъчно строги.

Изискванията на държавите от ЕС по отношение на почвите налагат минимални промени в земеделските практики и могат само частично да подобрят състоянието на почвите. Въпреки че са постигнати известни подобрения в периода между 2023 г. и 2027 г., извършените досега промени в някои държави членки не са достатъчни и могат да повлияят върху устойчивото управление на почвите и оборския тор само в ограничена степен.

Държавите от ЕС е трябвало да разпределят финансирането за области със сериозни проблеми, свързани с почвата. Те обаче са насочили към такива области само малка част от отпуснатите им от ЕС средства за развитие на селските райони, които се използват за подкрепа на доброволно екологично земеделие. Националните програми за развитие на селските райони са съдържали малко мерки за управление на оборския тор въпреки установените проблеми с излишъка на азот.

За Комисията е трудно да придобие общ поглед върху това как държавите в ЕС изпълняват изискванията за управление на оборския тор поради факта, че предоставяните от тях данни са непълни.

В резултат на тези пропуски не могат да бъдат изчислени средни стойности за ЕС. Освен това разрешаването на дерогации ограничава ефективността на налаганите ограничения за използването на оборски тор. Например замърсяването на почвата се е увеличило в селските стопанства, на които е била разрешена дерогация от допустимите норми за азота.

Одиторите отбелязват също така, че производствата за установяване на нарушение срещу държави във връзка с Директивата за нитратите са с много голяма продължителност.

Обща информация

ЕС е поел ангажимент за изпълнение на целите на Организацията на обединените нации за устойчиво развитие, седем от които оказват пряко или непряко въздействие върху почвите. Понастоящем обаче няма общоприето определение на равнище ЕС за устойчиво управление на почвите. Комисията подготвя законодателна инициатива относно опазването, устойчивото използване и възстановяването на почвите в ЕС и публикува предложение за нова директива на ЕС относно доброто състояние на почвите, което предстои да бъде обсъдено от Европейския парламент и Съвета на ЕС през следващите месеци. Целта на ЕС е да се постигне добро състояние на почвите до 2050 г.

Научните изследвания показват, че екосистемата на почвите в Европа ще продължи да се влошава поради различни фактори. При почти 25 % от земите в ЕС се наблюдава ерозия, по-висока от прага, препоръчан за добра устойчивост, а по-голямата част от почвите са изложени на риск от загуба на биологичното разнообразие. Азотът е необходим на почвите за развитието на растенията. Липсата на азот може да доведе до влошаване на качеството на почвите, докато в твърде големи количества той може да причини замърсяване на водите и еутрофикация. Най-високите стойности, причиняващи най-голямо замърсяване, за периода 2012—2015 г. в ЕС са били отчетени в Кипър и Нидерландия. Между 2016 г. и 2019 г. в Нидерландия се е наблюдавала най-високата известна стойност, което е последният период, за който са налични данни.

Одитът обхваща периода 2014—2020 г. (като действието на стандартите е продължено за 2021 г. и 2022 г.) и очертава тенденциите за 2023—2027 г. ЕСП разгледа дали Европейската комисия и държавите членки са използвали ефективно инструментите на ЕС за устойчиво управление на земеделските почви и оборския тор. В одитната извадка са включени пет държави от ЕС: Германия, Ирландия, Испания, Франция и Нидерландия.