700 километра & 18 дни пеша

И тази година близо сто български туристи ще проверят дали е бил прав Владимир Висоцки, когато казваше, че по-хубаво нещо от планините могат да бъдат само планините, на които още не си бил. За шестдесет и шести път походът Ком-Емине, организиран от Българска федерация по туризъм, събира хора от различни възрасти и професии, които тръгват на най-дългия пешеходен поход в България по свои причини, но в края му вероятно откриват истинската - да видят следобедната синева от нос Емине.

Националният туристически поход "Ком-Емине" трае 18 ходови дни и един ден за връщане по родните места, през които се изминават почти 700 километра, разказа за БТА Делка Кавръкова, изпълнителен секретар на Българската федерация по туризъм, която вече 21 години организира и участва в похода. Разстоянието е разделено на три етапа: проход "Петрохан" - връх Ком - проход "Кашана"; проход "Кашана" - Проход на Републиката, Проход на Републиката - н. Емине, които са съответно два похода от четвърта категория и един от пета категория, съгласно Националната спортна класификация /НСК/, за тези които покриват разряди, но групата преминава целия маршрут.
И тази година преходът ще бъде направен от две групи, като първата тръгва сутринта на 20 юли с автобус от София до прохода "Петрохан" и пристига на нос Емине на 6 август, а другата съответно - на 21 юли и завършва на 7 август. Обикновено срещата с морето е около 15.00 часа. За жалост, до самия нос сега не може да се стигне, защото се води секретен обект и е заграден, разказа Кавръкова.
Сутрин се тръгва в 6.00 часа и според дневната дистанция завършва от 16.00 ч. до 18.00 часа, като в това време влизат почивките по време на ходенето, времето за закуска и обяд по маршрута. На ден средно се върви между 8-14 часа чисто ходене /без да влизат почивките/, а според денивелацията на терена, средно на час се изминават между 4,5 - 5,5 километра. Критични са първите дни на похода, докато се свикне с ранното ставане и дългото ходене, коментира Кавръкова и допълва, че има такива, които се отказват, но техният процент е много малък.
Трудни са преходите в Централния Балкан, защото там хижите не са равномерно разпределени по билото, а и се носят храна, дрехи и други необходими неща за ден и половина. Най-тежкият ден от похода е последният, когато се върви почти 14 часа, районът в голямата си част е открит, безводен и при много топло време организмът е подложен на голямо физическо и психическо натоварване. Разстоянието е дълго за един ден, а за два недостатъчно, отбеляза водачът.
В Емона не е подходящо за бивакуване най-вече заради липсата на вода, трудно е разполагането на палатки за много хора, а хотелите в селото са малко. От нос Емине има още два часа ходене до Иракли, откъдето идва автобус, който откарва групата до Сарафово - отправна точка за връщане на участниците в похода по родните места. Преди няколко години автобусът ни вземаше от нос Емине и преходът беше по-лек и изпълнен с много положителни емоции при престоя около час и половина на морето, спомня си Кавръкова.
На определени места по време на похода има среща с придружаващия транспорт, който снабдява групата с хранителни продукти, лекарства и други необходими неща, в колата може да се остави част от багажа и да се вземат нови вещи. Гледаме обаче вечерите да сме в хижи, където може да хапнем по една топла чорба или нещо готвено, а не само да караме на сухоежбина, споделя планинарят.

Според Кавръкова за опасностите по пътя е силно казано да се говори, те могат да се появят при силна гръмотевична буря, пороен дъжд и невнимание при преминаване на трудни терени. Миналата година ни беше най-тежката от гледна точка на дъжд - в Централния Балкан се изсипаха 160 литра на квадратен метър и тогава прекъснахме похода за един ден на х. Буковец, тъй като нямаше нищо сухо в багажа ни - спомня си дългогодишният планински водач.
Броят на желаещите да се включат в похода през последните години е голям и има младежи, които започват да се записват още от края на септември предишната година, за да бъдат сред щастливците, казва Кавръкова. Към Коледа първата група е запълнена, а към края на февруари и втората група. Само два пъти сме правили три групи, но организацията на толкова хора /150/ е много сложна, поради това, че федерацията има много прояви освен по пешеходен туризъм и по другите направления от дейността ни - коло, воден и ски туризъм, разказва Кавръкова. Тази година в похода ще участват много наши сънародници, които живеят в чужбина - Канада, Австралия, Германия, Холандия и др. страни, имало е в годините и чужденци. Голямата част от участниците в походите са от 16 г. до 34 години.
През 2019 г. съставът е малко по-шарен - има хора и над 40, разказва Кавръкова. Най-старши сме водачите на първата група. Единият - Начо Иванов, който за мен е легенда, защото този маршрут го е преминал около сто пъти, преминавал го е при зимни условия със ски, както и от нос Емине до връх Ком, през последните 10 години го преминава два пъти годишно през юни и през юли-август с нашата група. През октомври Начо Иванов ще навърши 78 години и много млади хора могат благородно да завидят на кондицията му, казва Кавръкова.
Не може да се каже дали сред участниците са повече жените или мъжете, всеки път е различно, споделя тя. В групите е имало и семейства с две деца - на девет и на десет години, които през 2000 г. и 2001 година са се движили с по-добро темпо от родителите, спомня си водачът. Има и хора, които за първи път тръгват на подобен поход, а след това продължават да покоряват и други върхове и маршрути, допълва Кавръкова.
Признава, че подборът е труден в днешни времена, когато няма много добра работа в туристическите дружества и в училищата по подготовката на туристите, както е било преди промените. В момента идват и хора, които търсят преживяване, младите се хвърлят на екшъни, други си мислят, че като за един-два дни са покорили Мусала, са станали много добри, но едно е да искаш, друго е да можеш, показват наблюденията на ветерана в този и други походи.

Кавръкова напомня, че е добре желаещите да се включат в похода да представят медицинска бележка от личния лекар, че нямат противопоказани заболявания за големи физически натоварвания, каквото е Ком-Емине. Ако не представят такъв документ, желаещите да участват в похода подписват декларация, че са здрави и сами носят отговорност за себе си. Всички минават през подробен инструктаж - какво е натоварването, за това какво задължително трябва има в раниците им и как да общуват с планината.
Планинският водач съветва, ако сме решили да участваме в похода Ком-Емине, да тренираме поне 4-5 месеца в 4-5 дневни походи във високи планински преходи от 7 - 8 часа с раници, за да свикнем постепенно с темпото и да опознаем реакциите на тялото си.
Често пъти в групата има медицински лица, а и да няма - водачите са обучени да оказват първа помощ на нуждаещите се. По правило винаги след водача вървят хората, които за деня не се чувстват добре, за да определят темпото на хода на групата, а в края й е спасителят. Групата винаги се движи в пакет и изчаква, когато някой има някакъв проблем.
Средно около 500 лева са необходими за похода. От тях 275 лв. са за три нощувки, транспорта на бивачните съоръжения, основната част от личния багаж, ежедневното снабдяване с храна срещу заплащане, медикаменти, други необходими неща и за ръководството на похода.

През периода 2000 - 2019 година са преминали 890 участници в похода Ком- Емине, като около една трета от тях са го направили многократно. Изпитвам щастие накрая, като виждам светлина, радост, щастие в очите на участниците, че са успели да преодолеят тази дистанция, намерили са много добри приятели и заедно са изживели едни от най-хубавите си моменти в живота си по билото на Стара планина, разказва професионалният планински водач.
Походът тази година се посвещава на 66-годишнината от първия организиран поход "Ком - Емине", 143 години от Априлското въстание и 124-та годишнина на организираното туристическо движение в България и 47 години Българска федерация по туризъм.