82,4% ръст на посещенията в кината

През 2021 г. в сравнение с предходната година прожекциите в кината в България се увеличават с 29,2 на сто, а посещенията - с 82,4 на сто, съобщи Националният статистически институт.

Най-голям е броят на кината в Югозападния район - 22 с 86 000 прожекции, посетени от 1 166 000 зрители. В столицата са работили 15 кина със 72 екрана, в които са прожектирани 1 969 филма.

През 2021 г. в България са създадени общо 74 пълнометражни, късометражни и среднометражни филма, в това число 36 за киномрежата, 31 за телевизията и 7 за други цели, съобщи Националният статистически институт.

Произведените пълнометражни филми са 20 (12 игрални и 8 документални).

Произведените късометражни и среднометражни филми са 54 (включващи 9 сериала с общо 256 епизода), от които 13 игрални, 30 документални и 11 анимационни.

В края на 2021 г. кината в България са 76, а киноекраните - 221, като броят им се увеличава с по 6 и за двете категории спрямо 2020 година. Мултиплексите са 10 и в тях са осъществени 57,3 на сто от всички прожекции и 60,2 на сто от посещенията. 

През 2021 г. в действащите 71 театъра в България са организирани 9970 представления, посетени от 885 000 зрители, като спрямо 2020 г. представленията и посещенията се увеличават съответно с 42 и 15,2 на сто. Средният брой посетители на едно представление е 89 и намалява с 20 спрямо предходната година.

През 2021 г. в страната са работили 128 регистрирани и лицензирани български телевизионни оператора, което е с 8 повече от предходната година. Телевизиите с наземно разпръскване и тези по кабел и сателит са излъчили програми с обща продължителност 860,4 хил. часа, или с 10,3 на сто повече в сравнение с 2020 година.

От специализираните предавания, разпределени по часове, най-много са художествените предавания (игрални, телевизионни и видеофилми) - 210,3 хил. часа; музикалните предавания - 131,7 хил. часа и спортните предавания - 102,7 хил. часа. Образователните предавания са в дъното на класацията с  8,9 хил. часа.

През 2021 г. броят на библиотеките в България с фонд над 200 000 библиотечни единици остава непроменен спрямо предходната година. Общият им фонд се състои от 35 480 000 библиотечни документа - книги, продължаващи издания - вестници, списания, бюлетини и др., като в структурата му с най-висок дял са книгите - 54,1 на сто (19 179 000), следвани от другите библиотечни документи (аудио-визуални, електронни, графични и картографски издания, микроформи, патенти и стандарти) - 29,5 на сто (10 473 000), и продължаващите издания - 16,4 на сто (5 829 000).

Регистрираните в библиотеките на България читатели са 221 000, което е със 7,6 на сто повече в сравнение с предходната година, а посещенията намаляват със 7,9 на сто и достигат 3 068 000. Заетият библиотечен фонд е 4 807 000 библиотечни единици. 

Към 31 декември в страната са работили 184 самостоятелни музея, регистрирани съгласно Закона за културното наследство, като по тематичен обхват 96 от тях са общи, а 88 - специализирани (вкл. художествени галерии).

През 2021 г. движимите културни ценности, формиращи Националния музеен фонд, са 7 624 000 фондови единици и в сравнение с 2020 г. техният брой се увеличава със 74 000 (1 на сто). Цифровизирани са 452 000 фондови единици, което е с 44,3 хиляди повече спрямо предходната година.

Посещенията в музеите през 2021 г. са 2 915 000 и съпоставени с 2020 г. се увеличават с 30,4 на сто. В дните със свободен вход са осъществени 13,1 на сто от посещенията (383 000).

Регистрирано е и увеличение на посещенията на чужденци в музеите - със 127 000, или с 54,8 на сто спрямо предходната година.