83 % от младите българи търсят работа, щадяща климата

83 % от българите на възраст 20-29 г. смята, че въздействието на техния бъдещ работодател върху климата е важен критерий при избора им на работа, а за 31 % от тях това е дори основен приоритет

56 % подкрепят създаването на бюджетна система, която да отчита потреблението на въглерод и да определи горна граница на най-вредното за климата потребление (мнение на 63 % от хората на възраст под 30 г.).

71 % от населението на България заявяват, че са съгласни да плащат повече за храна, която не вреди на климата.

77 % от анкетираните в България подкрепят етикетирането на всички храни с цел да се ограничи въздействието върху климата и околната среда.

69 % са за по-строги мерки от страна на държавата, които да доведат до промяна в личностното поведение (мнение на 75 % от хората на възраст под 30 г.).

Това са някои от резултатите от последното годишно Климатично изследване на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ), проведено през август 2022 г.  ЕИБ е институцията за финансиране на Европейския съюз и най-големият в света международен кредитор за проекти за действия по отношение на климата.

Личностно поведение и по-строги държавни мерки

Войната в Украйна и нейните последици, в т.ч. повишаването на цените на енергията и инфлацията, увеличиха драстично опасенията за намаляване на покупателната способност. Въпреки това, по-голямата част от анкетираните (т.е. 56 % или 16 процентни пункта под средното ниво за ЕС) споделят убеждението, че личното им поведение би повлияло на извънредното положение, свързано с климата.

В сравнение с мъжете (51 %) и хората над 65 г. възраст (42 %), жените (61 %) и младите хора на възраст под 30 г. (66 %) са най-убедени, че личното им поведение може да окаже влияние. 

За мнозина държавата може да изиграе своята роля при насърчаване на промяната в личното поведение. Мнозинството от българите (69 %) подкрепят по-строги мерки от страна на държавата за налагане на промяна в поведението на хората с цел справяне с изменението на климата (75 % от анкетираните на възраст под 30 г. биха приветствали подобни мерки).

Избор на нова работа

Тъй като всяка година на пазара на труда навлизат нови хора, свързаните с климата съображения при избора на работодател стават все по-важни. По-голямата част от населението (74 %) вече твърди, че е важно бъдещият работодател да отдава предимство на устойчивостта. А за 23 % от кандидатите за работа това дори е риоритет. Това мнозинство обхваща целия политически спектър и всички равнища на доходи.

Сред хората на възраст от 20 до 29 г. - обикновено такива, които търсят своето първо работно място - над три четвърти (83 %) от тях заявяват, че устойчивостта е важен фактор при техния избор, а почти една трета (31 %) - че тя даже се явява основен приоритет.

Ограничаване на индивидуалното потребление

По-голямата част от анкетираните българи (общо 56 %) казват, че биха подкрепили система за нормиране на въглеродните емисии с определен брой годишни кредити, които да се изразходват за стоки с голям въглероден отпечатък (стоки, които не са от първа необходимост, полети, месо и др.). И докато участниците в анкетата от Гърция са почти на същото мнение (57 %), то едва 47 % от анкетираните в Унгария го подкрепят. За разлика от тях, 62 % от населението в Румъния би приветствало въвеждането на такава система.

Повечето хора на възраст под 30 г. (63%) подкрепят въвеждането на система за нормиране на въглеродните емисии докато в групата на по-възрастните над 65-годишна възраст, само 52 % се изказват в полза на такава мярка.

Етикетиране и ценообразуване на храните

На производството на храни се пада значителен дял от емисиите на парникови газове. За подпомагане на по-устойчивия избор при закупуване на хранителни стоки, 77 % от българите подкрепят етикетирането на всички хранителни продукти с цел да се определи техният отпечатък върху климата. Тази стойност се намира точно по средата между процента, отчетен в Румъния (82 %) и този в Унгария (72 %).

Освен това 71 % от хората в България твърдят, че са склонни да плащат малко повече за храни, които са местно производство и са  по-устойчиви (подобно на 71 % в Румъния, но с 19 процентни пункта над отбелязаните 52 % в Унгария). Голяма част от анкетираните, независимо от  своите доходи, заявяват готовност да плащат повече за храна (от 68 % от анкетираните със средни доходи до 75 % от анкетираните с по-високи доходи).

Като друг ефективен начин за ограничаване на емисиите на парникови газове може да се разглежда намаляването на потреблението на месо и млечни продукти. Но не са много хората в България (39 %), които биха подкрепили ограничаване на покупката на месо и млечни продукти с цел борба с изменението на климата (с 13 процентни пункта по-малко от анкетираните в Румъния (52 %) и подобно на анкетираните в Унгария (38 %).

По думите на Лиляна Павлова, вицепрезидент на ЕИБ : „Резултатите от Климатично изследване на ЕИБ показват, че българите - особено по-младите поколения - са  готови да дадат своя принос в борбата с изменението на климата на ниво отделен индивид. Ние, в качеството ни на Климатичната банка на ЕС, приветстваме този ангажимент. Именно в това се състои нашата роля - да дадем възможност на хората за действия в борбата срещу кризата с климата. Правим това като финансираме екологични услуги като устойчив транспорт, възобновяема енергия и енергийно ефективни сгради.  През 2022 г. инвестиции на ЕИБ в България за проекти допринасящи за опазването на околната среда достигнаха 241 млн. евро, което представлява 50 % от общата ни дейност в страната. Чрез нашите финансови и консултантски услуги ще продължим да оказваме подкрепа за проекти и инициативи, които ускоряват зеления преход и търсят новаторски начини, за да допринесат за едно по-добро бъдеще, в което никой не остава пренебрегнат."