85 млн. евро за Спешната помощ

Завършени са разговорите с Европейската комисия за проекта
за обновяване на спешната медицинска помощ в България с
европейски 85 милиона евро и предстои да се уточнят само отделни
детайли. Това съобщи в Русе на пресконференция министърът на
здравеопазването Петър Москов, цитиран от БТА.
С тези средства ще бъде подменен автопаркът от линейки и ще
бъдат обновени центровете за спешна помощ, които ще станат
активни медицински звена с възможности за диагностика и престой
на пациентите до 24 часа. Ще се променят и спешните приемни на
болниците, посочи министър Москов.
Дългият път за подготовката на проекта е вече извървян и
предстоят обществените поръчки, уточни министърът. По думите му
сега три милиона български граждани имат достъп до спешната
медицинска помощ, а в края на проекта - през 2020 г. - всичките
седем милиона българи ще бъдат обхванати от това обслужване,
като до 30 минути то ще стига до тях.
Министър Москов съобщи, че чрез повишеното възнаграждение в
спешната помощ и новия начин за специализация на студентите
навсякъде е повишен интересът за постъпване на нови кадри. В
столичната спешна помощ например са подадени молби за назначение
на десет нови лекари.
Петър Москов говори в Русе и за проблемите в
кръводаряването. През тази година здравното министерство
разполага с допълнителни 30 на сто повече средства за него, но
те, според министъра, не са достатъчни. По думите му трябва да
се работи за връщане на чувството за солидарност при
кръводаряването, както е в целия свят, а не да се разширява
платеното снабдяване с кръв. Министър Москов каза, че изгражда
решение на този проблем, но смята, че е рано да го съобщава.

Основният измерител за успех не е получаването на пари от ЕК за спешната помощ, коментира зам.-министърът на здравеопазването Ваньо Шарков в “Денят започва”. Най-важното е пациентът да има гарантиран по-бърз достъп до системата на здравеопазването. Второ, пациентите да получават по-качествена медицинска помощ чрез обновяване на автопарка, чрез нова модерна апаратура и техника. Третата цел е да се намали недостатъчната кадрова обезпеченост на центровете.