85% праг на насищане на кредитирането

Проф. д.ик.н. Гарабед Минасян изтъкна, че политическата система може да развие, но може и да спъне икономическия прогрес на една страна. В доклада си „Институционални ограничители на икономическия растеж“, представен на конференция в Института за икономически изследвания на БАН, той подчертава факта, че законите у нас се променят често и видимо с лека ръка. Като пример проф. Минасян даде, че един закон се е променял 8 пъти в рамките на една година. „Честата и хаотична промяна на законите е противопоказна за действието и развитието на икономиката“, заяви той. Промяната в законите у нас най-често е свързана с лобистки интереси, липсата на нужна квалификация на депутатите, некадърност и липса на професионализъм на регулаторните органи, каза още по време на конференцията проф. Минасян.
„В годините преди кризата кредитите нарастваха интензивно и през 2008 г. достигнаха около 85% от брутната добавена стойност в страната, което представлява праг на насищане и се запазва без промяна досега“, заяви доц. д-р Григор Сарийски при представяне на доклада си „Роля на кредитирането за икономическия растеж в България до началото на кризата и след това“. Според него кризата не е довела до преориентиране на дейността на търговските банки и те продължават да насочват кредитирането към икономически дейности осигуряващи бърза възвръщаемост, но не допринасят за постигане на стабилен икономически растеж. Това е сериозен проблем за българската икономика. По-особен случай представлява кредитната активност в сектора на селското стопанство, която е повлияна в значителна степен на субсидиите от ЕС и евентуално преструктуриране на тези субсидии може да доведе до шок в системата. „Кризата принуди както фирмите, така и домакинствата да повишат финансовата си грамотност и сега те подхождат много по-предпазливо при тегленето на кредити”, каза още доц. Григор Сарийски.

По отношение на пазара на труда, проф. д-р Искра Белева заяви, че за съжаление тенденция към нарастване на заетостта засега, а и в близките няколко години не трябва да се очаква. „Равнището на безработица у нас е 13 %, което е по-високо от средноевропейското“, заяви проф. Белева. Тя уточни, че с очакван икономически растеж от 1,0 – 1,4 % възможността за увеличаване на заетите е почти минимална. „От 24 години преход, имаме само 8 години растеж в заетостта в периода 2000-2008 г.“, каза още проф. Искра Белева.
„Едно от заключенията, което можем да направим с моите колеги – икономисти от протеклата конференция, е, че развитието на икономиката на България ще зависи от провежданите реални реформи, намаляването на степента на регулиране на пазарни структури от страна на регулатори и институции и поемането на политическа отговорност за вземането на едно или друго решение“, заяви проф. д-р Митко Димитров, директор на ИИИ при БАН при закриване на конференцията.