87 мерки за икономически растеж

За пета поредна година Институтът за пазарна икономика, с подкрепата на Фондация за свободата „Фридрих Науман”, прави преглед на редица международни индекси и анализира мястото на България в тях.
Какво показват международните индекси?
Прегледът на осемте индекса в тазгодишното издание еднозначно показва връзката между социалното и икономическо развитие на страните и тяхното място в класациите – първенците имат едни от най-високите средни доходи на човек от населението. Развитието на позицията на България подкрепя тази зависимост. Повишаването на икономическата и социална свобода, подобряването на защитата на правото на собственост, намаляването на корупцията и държавната намеса в икономиката води до по-високи темпове на икономически растеж и увеличаване на доходите. За съжаление, напредъкът в тази посока през последните години е бавен и несигурен, като не липсват сфери, в които дори се върви назад.
Къде е България? Резултатът на България спрямо останалите страни-членки на Европейския съюз показва доста разнопосочно представяне - в отделни класации страната се представя добре, но в други изостава значително:
Слаби резултати (между 40-60%) – в индексите за възприятие на корупцията и този за право на собственост оценката на България е едва половината от максималната и далеч от тази на първенеца в ЕС и за двата индекса - Финландия.
Посредствени резултати (между 60-70%) – индексите за конкурентоспособност, отворен бюджет, икономическа свобода (Херитидж) и условия за правене на бизнес класират България по-близо до първенците както в ЕС (Финландия, Великобритания и Дания за последните два индекса), така и в света.
Добри резултати (70-80%) – в индексите за икономическа свобода (Фрейзър) и човешко развитие България се представя добре, като оценката ѝ е около ¾ от максималната и доста по-близо до тази на водещите страни в ЕС - Финландия и Холандия.

Как да стигнем първенците?
Международният опит, както и този на страната, показва, че пътят към настигането на първенците минава през смелото реформиране на социално-икономическите взаимоотношения в страната. Предложените 87 мерки в изследването целят скъсяване на дистанцията между България и лидерите в международните класации, което ще доведе до повече инвестиции, по-висок икономически растеж и в крайна сметка - по-високи доходи и подобряване на благосъстоянието на населението. Това е валидно в още по-голяма степен във време на криза или слаб икономически растеж.
Някои от възможните реформи, които биха спомогнали за по-добра позиция на България и по- бърз растеж, включват:
Образователна реформа – заместване на част от държавната субсидия за висшите учебни заведения с проектно финансиране; ваучерна система за началното и средното образование
Премахване на минималната работна заплата и минималните осигурителни прагове;

Облекчаване на изискванията за полагане на извънреден/нощен труд;
Премахване на държавните субсидии като тези в земеделието, железопътния транспорт, пощите;
Премахване на данъци с ниска ефективност – данък дивидент, данък наследство, данък лихви;
Отмяна на всички планове за въвеждане и/или повишаване на данъчната тежест;
Предоставяне на избор на осигуряващите се в пенсионната система дали да се осигуряват в държавната система или чрез лични пенсионни сметки;
Избор в здравната система – разбиване монопола на НЗОК;
Цялостна промяна на процедурата по несъстоятелност – например, датата на фалит да не предхожда откриването на процедурата с повече от 3 години;
Реално прилагане на оценка на въздействието за всички нормативни актове;
Повишаване на независимостта на съдебната власт;
Масово предлагане на е-услуги от администрацията и санкции за институциите и административните служители при липса на такива;
Намаляване на административните структури и наетите в администрацията;
Незабавна и прозрачна приватизация на държавните активи и ускоряване на концесионирането на инфраструктурни обекти.