87% от българите: Природата помага на бизнеса

Конфликт между природата и бизнеса не съществува, а митът за него е фалшив, стана ясно от резултатите от актуални проучвания, проведени от агенция ЕСТАТ по поръчка на проект „За Балкана и хората“.  Според проведените проучвания на национално и на регионално ниво (в района на Западен и Централен Балкан) 87 % от всички българи твърдо заявяват, че „опазената природа подпомага икономическото развитие“. Тези данни се потвърждават и в по-конкретните въпроси, засягащи връзките на природата с туризма, ролята на семейните ферми и малкия туристически бизнес, търсенето на чиста храна и др.

Природа и храни

Отново висок процент (над 85 %) вярват, че именно семейните ферми и малкия туристически бизнес могат да бъдат основен поминък за планинските райони, защото тяхното съществуване не застрашава природата. Подкрепата за природата в България се увеличава, в сравнение с миналогодишни изследвания, заяви Нада Тошева от БДЗП, като цитира предишни данни, според които тя е била около 70 %. Това вероятно се дължи и на реалните примери, които хората все по-често виждат и които доказват нагледно как малкият и среден бизнес успешно се развива в райони на Натура 2000. Само в рамките на проекта са подпомогнати 40 фермера, които вече са увеличили с 30 % своите приходи.

През последните години броят на регистрираните ферми се е увеличил в пъти – от 2011-та, когато са били едва 80, до април 2017, когато са вече 1821, подкрепи изнесените данни и Стоилко Апостолов от Биоселена. Показателен за развитието на малките бизнеси извън градовете е и фактът, че всеки пети жител на страната твърди, че през последните 4 години намира по-лесно местно произведена храна. Причината за това е видна и от данните в регионалното проучване – 93% са на мнение, че се търси и предпочита местно произведена храна или такава, произведена от малки семейни ферми, а 40% смятат, че в последните четири години предлагането на фермерската продукция на пазарите е улеснено.

Бизнес и природа

Българите фаворизират бизнеси, които не застрашават природата, стана ясно още от резултатите от проучването. Над 93 % на национално ниво застават зад твърдението, че икономическият растеж не бива да пречи на природата.

Резултатите от проучванията и безпрецедентната воля на българите да запазят природата си впечатли дори швейцарските експерти, дошли да споделят своя опит за нагласите към опазване на природата в Швейцария. „Силно впечатлен съм, трябва да призная, че тези резултати са по-високи от нашите в Швейцария“ – каза Питър Дамари от REDD и съзря огромен потенциал на развитие на природосъобразния бизнес и туризъм в България, ако разбира се, обществената подкрепа се допълни и с институционална такава.

Неправителствения сектор

Именно в липсата на подкрепа на институциите и в политическата воля за промени се оказаха най-големите различия между България и Швейцария. Докато в България природозащитното движение все още се бори за правото да бъде заинтересована страна в съдебни дела срещу инвеститори, застрашаващи природата, този процес отдавна е приключен в Швейцария. „При нас природозащитните НПО имат право да оспорват инфраструктурни проекти в съда, представлявайки гражданското общество.“- заяви Бертран Сансонен от Pro Natura.

Други различия между България и Швейцария са и в начина, по който се финансират неправителствените организации. „Голяма част от нашето финансиране идва от членски внос и дарения, както и от делегирането на определени ангажименти от страна на държавата“, заяви швейцарският експерт. За разлика от тях, българските НПО продължават да разчитат основно на проекти. И докато в Швейцария очевидно гражданското общество само поема издръжката на природозащитните НПО, то у нас, болшинството от българите (60 %) смятат, че тази роля се полага на държавата – на фона на липсата на национални държавни механизми за обезпечаване на съществуването на гражданския сектор. Едва 19 % от респондентите в националното проучване смятат, че НПО трябва да разчитат на гражданите за своето съществуване.