9% от фирмите в България преодоляха кризата

Economynews.bg
Г-н Кутелов, според ваш анализ българската икономика ще стигне показателите си от 2007 година едва през 2014 година? При какви условия прогнозата ви може да бъде опровергана в положителна посока?
За да се чувства българската икономика толкова добре, колкото през 2007 г., биха били необходими 4 години – при условие че индексът на бизнес-средата, който следим всяко полугодие, нараства с охлювения си темп от последните 18 месеца. Индексът на бизнес-средата беше на най-ниската си точка през пролетта на 2009 г. Оттогава насам на всяко шестмесечие той се променя устойчиво в позитивна посока – но с темп между 0.5 и 0.8% на шестмесечие. Ако се запази този толкова нисък темп, наистина биха били необходими 4 години за достигане до предишната висока точка. Едва ли може обаче да се очаква да продължи да се развива подобен толкова равномерен (макар и нисък) темп. По-вероятно е сега, през настъпващия по-студен (не само от метеорологична гледна точка) период, да има леко връщане на показателите назад, но също така съвсем не е изключено след пролетта на 2011 г. да настъпи процес на по-забележима позитивна промяна. Вече има определени белези, че част от фирмите в страната се стабилизират и намират поле за реализация на стоките или услугите, които произвеждат. В немалка част от случаите това става чрез реализирането им на международните пазари. Но ако започне да нараства изключително свитото вътрешно потребление, може да се стигне до много по-бърз процес на възстановяване. Освен това не бива да бъде забравяно, че макар кризата да допринесе за чувствително влошаване на състоянието на много стопански субекти, тя все пак ще има и някои силно позитивни оздравителни ефекти. Много е вероятно, например, известен дял от българските фирми – притиснати от обстоятелствата, да потърсят нови решения, да „стопят излишните мазнини“, да станат много по-реалистични в плановете си. Показателно е какво се случва в сегмента на фирменото кредитиране: през последните 6 месеца не са били удовлетворявани 11% от заявките за фирмени кредити, докато преди 1 година този дял е бил 23%. Това не е белег, че банките масово са „развързали кесиите“, а – че самите фирми много точно преценяват възможностите си да обслужват кредити, което в близо 90% от случаите е било преценено като вярно и от самите банки.
Има спор – излезе ли страната от кризата или икономиката стагнира?
От гледна точка на обективните показатели и общоприетите стандарти – българската икономика прекратява негативното си развитие. От гледна точка на онова, което усещат самите стопански субекти – също има доста белези, че в тунелът вече проблясва светлина. Проблемът не е във формулировката, а в крехкостта на всичко онова, което се случва. Много слабите белези на възстановяване твърде бързо биха могли да бъдат обезличени от някаква негативна ситуация. По данни от най-новото ни проучване сред бизнеса, действително напълно стабилни, способни почти безпроблемно да „плуват“ в настоящата обстановка, са едва 8-9% от фирмите в България. Този дял все още е твърде нисък, за да дава необходимата стабилност на икономиката.
Стабилни ли са банките в България при положение, че лошите кредити стигнаха 17%?
От гледна точка на финансовите показатели – няма официални данни, които да предвещават сериозен проблем в банковата система. Това, че част от банките излизат на загуба, не е неочаквано или извънредно събитие в подобна ситуация. По отношение на стабилността на банките често се коментира делът на проблемните кредити – като потенциален фактор за нарушаване на стабилността. Най-новите ни проучвания и в двата сегмента – и във фирмения, и в гражданския, обаче показват някои оптимистични тенденции. Действително, до средата на 2010 г. се увеличаваше броят и на фирмите, и на гражданите, които се затрудняваха в обслужването на кредитите си. От началото на есента обаче делът на кредитополучателите със затруднения в изплащането започна да намалява. Най-вероятно това ще се отрази позитивно на официалните данни за обслужването на кредитите през предстоящите месеци. Ако няма някакъв внезапен и мащабен трус – по-скоро е вероятно банковата система да остане стабилна от гледна точка на обслужването на кредитите. Другото нещо, което може да повлияе на стабилността на банките, е рязка негативна промяна в отношението на потребителите към някоя от банките с по-големи пазарни дялове. Сред българите все още са много пресни спомените за големите банкови фалити и поради това тази тема е толкова чувствителна за потребителите. За щастие, и в този пункт ние не наблюдаваме никакви опасни тенденции, които да предвещават банков апокалипсис. Напротив: и сред фирмите, и сред населението, регистрираме успокояване на отношението към банките, спад на крайно отрицателните мнения и като цяло – повишаване на усреднения имидж на банките в очите на потребителите. Така че от тази посока (освен ако не бъде провокирано по-масирано изразено негативизиране на отношението към дадена финансова институция), също не може да се очаква видим към момента проблем. Доколкото при някои от банките с най-голяма пазарна тежест има леки колебания, те са свързани с конюнктурен спад на клиентската удовлетвореност, с непрецизирана политика по отношение на цените и таксите на услугите – но не и с драстичен отлив на клиенти или силно влошаване на индивидуалния имидж на някоя от тях.
След строителството кой ще е следващият сектор на бърз растеж и печалби?
Старата поговорка гласи, че „Веднъж циганин се дарява на сватба“. След толкова продължителна криза едва ли ще има сектор, който в краткосрочен план ще може да се съизмерва с печалбите в строителството до 2009 г. Кризата до голяма степен изигра ролята на колата за сигурност във Формула 1: с излизането си на пистата тя заличава натрупаната преднина между участниците и на практика състезанието се рестартира. Разбира се, има сектори, които имат резервен потенциал и които по-бързо ще се откъснат. Едва ли обаче тях можем да ги разглеждаме само в плоскостта на класическите разпределения – промишленост-търговия-селско стопанство и т.н. Погледнато в малко по-генерален план, по-скоро трябва внимателно да се следят съществени по-общи процеси. Така например, има достатъчно прогнози (и примери) че аутсорсингът на дейности би могъл да се окаже изключително съществен фактор, придаващ важно допълнително ускорение на българската икономика. Непрекъснато трябва да се следи и „пулсът“ на усреднения платежоспособен потребител извън България: може да се окаже, че той е по-склонен да плаща за чист въздух, отколкото за нов автомобил (какъвто България не произвежда); че както плаща входен билет за еднодневен престой в Дисниленд би платил охотно и за да разгледа алея с паметници на рок-идолите с включена вечер от рок-фест. Така че печеливши ще бъдат онези сектори, които най-бързо се нагодят към конюнктурното преразпределение на производството и услугите и които търсят адекватни ниши в променящите се и новозараждащите се търсения на потребителите.