909 млн.лв. държавни депозити в 4 банки

По-големите държавни фирми с над 50% държавно участие до 4 декември 2013 година трябваше да разпределят депозитите си в най-малко  4 банки, за да не нарушават максималните нива на концентрация на паричен ресурс само в една финансова институция. Това произтича от наредба, приета от служебния кабинет през пролетта на тази година. Въпреки че датата премина, засега няма индикации, нито официално съобщение на съответните институции,  че наредбата на практика вече е заработила и държавните компании са в процес на пренасочване на своите депозити. EconomyNews.bg припомня проучването си, публикувано по темата още в края на месец юни, поради неговата актуалност и към момента.    

Данаил Алеков

Наредбата* за парите на държавните предприятия в банките ще бъде приложена в най-кратки срокове, като според министъра на икономиката Драгомир Стойнев, това може да стане до началото на август. Така държавните пари няма да бъдат концентрирани в една банка и ще бъде провеждан конкурс при избора на банка. Това се случва след като в продължение на години беше повдиган въпроса защо Корпоративна търговска банка (КТБ) държи огромна част от парите на държавните предприятия. Фактът, че по времето на Тройната коалиция и на правителството на Бойко Борисов, размерът на депозитите се увеличаваше, доведе обществото до мнение, че някой има интерес да не се променя статуквото.
Кой, какво и къде?
От справката в края на март се вижда, че в списъка на МИЕТ фигурират 4 банки: Корпоративна търговска банка (КТБ), Централна кооперативна банка (ЦКБ), Инвестбанк и УниКредит Булбанк. Осем държавни дружества са концентрирали над 90% от парите си в една банка, като в три от тези случаи става въпрос за всички парични средства на компанията (100%). Най-сериозно е присъствието на компаниите от енергийния сектор и с изключение на АЕЦ „Козлодуй“, всички останали предпочитат КТБ за своя основна банка.
EconomyNews.bg събра на едно място паричните средства на всички посочени държавни дружества, според последните им публикувани годишни финансови отчети в Търговския регистър. Ето какво показват данните - цифрите са в български лева и с изключение на Булгаргаз, показват състоянието към 31.12.2011 г.**:

Само „Български енергиен холдинг“ заедно със своите дъщерни дружества е депозирал в КТБ по груби сметки 663 млн. лв. Данните се получават, като от паричните средства на дружествата БЕХ АД, НЕК АД, Булгаргаз АД, Мини Марица Изток, ЕСО АД и Булгартрансгаз АД се изчисли сумата на депозитите им в КТБ, според изнесените от МИЕТ проценти. Трябва да се има предвид, че паричните средства и краткотрайни депозити на БЕХ АД според консолидирания годишен финансов отчет надхвърлят 1 млрд. лв. Тъй като под „шапката“ на енергийния холдинг попадат и дружества, извън посочения списък, използваме данните от индивидуалния финансов отчет на компанията, както и финансовите отчети на останалите дружества с големи депозити в КТБ. Както се вижда, в някои от случаите депозираните пари надхвърлят в стотици милиони разрешените 25% според новата наредба за парите на държавните предприятия.

КТБ
По груби сметки с публичните данни за депозитите на държавните дружества, излиза, че 10 компании имат общо 774 млн. лв. в Корпоративна търговска банка. Към 31.03.2013 г. по данни на БНБ за привлечените средства от институции, размерът на всички депозити в КТБ е 2,27 млрд. лв. (във всички валути). Тоест, делът на държавните пари, депозирани в банката, спрямо общия размер на депозитите във всички валути, е малко повече от 1/3 - 34,78%. Както стана ясно, 663 млн. лв. са от депозитите на БЕХ АД и дъщерните ѝ дружества, което пък означава, че 29,8% от депозитите в КТБ са на държавните енергийни предприятия. Нека приемем, че тези 10 държавни компании продължат да използват услугите на КТБ, но депозитите им в банката не надхвърлят 25% от общата сума на паричните средства. В такъв случай, максимално допустимия размер на всички депозити, взети заедно, не трябва да е повече 222 млн. лв. Сметката показва, че в най-добрия случай, държавата ще изтегли 552 млн. лв. от КТБ (в най-лошия – всичките 774 млн. лв.). Преди време, Бойко Борисов заяви, че в КТБ има “някъде около 20%, и то по различни енергийни проекти“. Бившият премиер каза още , че “тези пари са си били там, ако тръгнем да ги вадим, ще фалираме банката”. Опасност от фалит обаче е нереалистична, защото според последния годишен финансов отчет на КТБ, към 31.12.2012 г. банката разполага с активи на стойност 5,187 млрд. лв. (при 3,660 млрд. лв. към 31.12.2011 г.). Увеличаването на активите с повече от 1,5 млрд. лв. за една календарна година, е достатъчно основание за спокойствие сред клиентите на банката.

ЦКБ и останалите банки

Сметките показват, че в ЦКБ са депозирани 46,6 млн. лв. държавни пари, при максимално допустими от петте дружества общо 11,9 млн. лв. Според данните на БНБ за привлечените средства, общия размер на депозитите за ЦКБ възлиза на 970 млн. лв., което означава, че държавните пари са 4,74%. Този процент е достатъчно нисък, така че при ЦКБ депозираните държавни пари няма да окажат съществена роля, дори да бъдат изтеглени в цял размер.
При УниКредит държавните пари също не са фактор – 10,8 млн. лв. на Кинтекс ЕАД представляват 0,31% от всички депозити според данните за привлечени средства (3,232 млрд. лв.).
В Инвестбанк са депозирани 78 млн. лв. от АЕЦ Козлодуй, а всички депозити в банката възлизат на 377 млн. лв. Въпреки че държи парите само на едно държавно дружество, сметките показват, че 20% от депозитите в Инвестбанк се дължат на АЕЦ Козлодуй. Активите възлизат на 1,253 млрд. лв. към 31.12.2011 г., което също отхвърля възможността за фалит.

*Министерският съвет прие Постановление за допълнение на Правилника за реда за упражняване правата на държавата в търговските дружества с държавно участие в капитала. С акта се въвеждат правила за избор на изпълнител за предоставяне на финансови услуги от кредитни или финансови институции по смисъла на Закона за кредитните институции, които държавните предприятия, търговските дружества с над 50 на сто държавно участие в капитала и дружествата, които те контролират, следва задължително да прилагат. Правилата целят унифициране на методологията за избор на изпълнител на финансови услуги, повишаване на прозрачността и ефективността при управлението на средствата на държавните дружества и предприятия, диверсификация на паричните ресурси и ограничаване на риска от концентрация на експозиции и подобряване на механизмите за отчетност на държавните дружества и предприятия.
Промените имат за цел подобряване на отчетността на държавните дружества и предприятия.
Във връзка с това МИЕТ публикува справка към 31 март 2013 г. за държавните предприятия и търговските дружества с над 50 на сто държавно участие в капитала и дружествата, които контролира, с балансова стойност на паричните средства над 3 000 000 лева и нетна експозиция към една банка над 25 на сто.

**По закон, останалите дружества трябва да публикуват своите отчети за изминалата година до 30.06, но на софтуера, който EconomyNews.bg използва за достъп до ТР, към 27.06.2013 г. все още не бяха публикувани новите отчети.

Източници: БНБ, МИЕТ, Търговски регистър

Забележка: Публикуваните суми за размера на депозитите не са официални и са получени след пресмятане на публично известните данни, изнесени от БНБ, МИЕТ и съответните банки във финансовите им отчети. Възможно е отклонение от действителните данни, тъй като повечето дружества все още не са публикували годишните си отчети за 2012 г. и поради тази причина при пресмятането са използвани данните от преходната година.