91% от света е с електричество

Делът на световното население с достъп до електроенергия е нараснал от 83 процента през 2010 г. на 91 на сто през 2020 г., като броя на хората, които имат електричество, се е увеличил с 1,3 милиарда в световен мащаб. Без достъп до електроенергия вече са 733 милиона души по света (през 2020 г.) спрямо 1,2 милиарда през 2010 г.

Това показват данните от юнския доклад за енергийния напредък (Tracking SDG7: The Energy Progress Report, 2022), публикуван на страницата на Международната агенция по енергията (МАЕ). В доклада са представени изводите от изследване на МАЕ, Международната агенция за възобновяеми енергийни източници (IRENA), Статистическата комисия на ООН (UNSD), Световната банка и Световната здравна организация (СЗО).

Въпреки увеличението темпът на напредък в електрификацията се е забавил през последните години. Експертите обясняват това с нарастващата трудност при достигането до по-отдалечени и бедни райони, както и безпрецедентното въздействие на пандемията. Постигането на целта за 2030 г. изисква увеличаване на броя на новите връзки в електрификацията до 100 милиона годишно. При сегашните темпове светът ще достигне само 92 процента електрификация до 2030 г., сочи докладът.

Между 2010 и 2020 г. всеки регион по света е показал последователен напредък в електрификацията, но с големи различия. Достъпът до електричество в Африка на юг от Сахара е нараснал от 46 процента през 2018 г. на 48 на сто през 2020 г. В същото време в този район, известен и като Субсахарска Африка, са съсредоточени над три четвърти от населението (568 милиона души), останало без достъп до електричество през 2020 г., посочват експертите.

Делът на световното население с достъп до чисти горива и технологии за готвене се е повишил до 69 процента през 2020 г., което е увеличение с 3 процентни пункта на годишна основа, показват още данните от доклада. Въпреки това растежът на населението изпреварва в голяма степент напредъка на достъпа, особено в Африка на юг от Сахара. В резултат на това общият брой на хората, които нямат достъп до "чисто" готвене, е относително стагниращ (в застой) от десетилетия. Между 2000 и 2010 г. той е близо 3 милиарда души или една трета от населението на планетата. През 2020 г. този показател спада до около 2,4 милиарда. Принос има главно напредъкът в достъпа до чисти горива и технологии за готвене в по-големите и населени страни в Азия. Като контраст, дефицитът на достъп в Африка на юг от Сахара се е удвоил от 1990 г. досега, достигайки общо около 923 милиона души през 2020 г.

Международните публични финансови потоци към развиващите се страни в подкрепа на чистата енергия намаляват - до 10,9 милиарда щатски долара през 2019 г., е други извод в доклада. Това се случва въпреки огромните нужди от устойчиво развитие в повечето страни и нарастващата необходимост от финансиране на фона на изменението на климата. Сумата е намаляла с близо 24 процента спрямо 2018 година. Като цяло нивото на финансиране остава под необходимото, особено в най-уязвимите и най-слабо развитите страни. Спад се наблюдава в повечето региони. Финансирането е намаляло най-вече в страните от Източна и Югоизточна Азия, както и в Латинска Америка и Карибите. По-малки инвестициите в чиста енергия са отчетени и в страните от Централна и Южна Азия. Единственото изключение е Океания, където международните обществени потоци са нараснали през разглеждания период.

Въпреки че частният сектор финансира повечето инвестиции във възобновяеми енергийни източници, държавните финанси остават от ключово значение за привличането на частен капитал, включително за създаване на благоприятна среда за частни инвестиции, развитие на необходимата инфраструктура и справяне с възприеманите и реалните рискове и бариери пред инвестициите в енергийния преход, считат международните експерти.

От 2010 до 2019 г. глобалните годишни подобрения в енергийната интензивност са средно около 1,9 процента, което е доста под заложените цели, защото средният годишен темп на подобрение сега трябваше да достигне 3,2 на сто, за да компенсира загубеното. Този процент би следвало да бъде дори по-висок - трайно над 4 процента за останалата част от това десетилетие - ако светът иска да достигне нетни нулеви емисии от енергийния сектор до 2050 г., както е предвидено в сценария за нетни нулеви емисии до 2050 г. на МАЕ. Ранните оценки за 2020 г. сочат значителнен спад на подобряването на интензивността поради кризата с КОВИД-19 в резултат на по-високия дял на енергоемките дейности в икономиката и по-ниските цени на енергията. Прогнозата за 2021 г. предполага връщане към 1,9 процента на подобрение, среден темп през предходното десетилетие, благодарение на по-рязкото фокусиране върху политиките за енергийна ефективност, особено в пакетите за възстановяване от КОВИД-19. И все пак политиките за енергийна ефективност и инвестициите трябва да бъдат значително засилени, за да се постигнат целите, препоръчват експертите в доклада.