Allianz Global Wealth Report: година без победители

Allianz представи десетото издание на своя Global Wealth Report, който разглежда състоянието на активите и дълга на домакинствата в повече от 50 държави.

Прецедент: през 2018 г. финансовите активи в индустриалните и развиващите се страни се понижиха едновременно за първи път; нещо, което не се случи дори през 2008 г., в разгара на финансовата криза.

В световен мащаб спестяващите бяха зависими: от една страна, ескалиращият търговски конфликт между САЩ и Китай, безкрайната сага „Brexit“ и нарастващото геополитическо напрежение, от друга страна, затягането на паричните условия и нормализираната парична политика.

В резултат фондовите пазари реагираха като цените на акциите в световен мащаб паднаха с около 12% през 2018 г. Това имаше пряко влияние върху растежа на активите. Общите брутни финансови активи на частните домакинства намаляха с 0,1% и остават повече или по-малко равни на 172,5 трлн. евро. „Нарастващата несигурност взима своите жертви“, казва Майкъл Хайз, главен икономист на Allianz. „Премахването на глобалния икономически ред, базиран на строги правила, пречи на натрупването на богатство. Ръстът на активите също показва, че търговията не е игра с нулев резултат. Или всички са на печелившата страна - както в миналото, или са на губещата страна - както се случи миналата година. Агресивният протекционизъм не знае победители”.

Приближаването на финансовите активи между по-бедните и по-богатите страни е в застой

През 2018 г. брутните финансови активи на развиващите се пазари не само намаляха за първи път, но спадът от -0,4% също беше по-изразен, отколкото в индустриализираните страни (-0,1%). Слабото развитие в Китай, където активите паднаха с 3,4%, изиграха ключова роля. Въпреки това, други важни нововъзникващи пазари като Мексико и Южна Африка също трябваше да поемат значителни загуби през 2018 г.

Това е забележителна промяна на тенденцията. През последните две десетилетия ръстът на финансовите активи в по-бедните региони беше средно с 11,2 процентни пункта по-висок, отколкото в по-богатите такива, дори и с включена 2018 г. Изглежда, че търговските спорове са поставили рязък знак за спиране на процеса на догонване на по-бедните страни. Индустриализираните страни обаче не са се възползвали от своя страна. И Япония (-1.2%), Западна Европа (-0.2%) и Северна Америка (-0.3%) също трябваше да се справят с отрицателния растеж на активите.

Източна Европа: Нов шампион в растежа

Брутните финансови активи на домакинствата в Източна Европа се увеличиха с 8,0% през 2018 г., отбелязвайки за първи път от 2011 г. по-бърз растеж на региона в сравнение с другите два развиващи се региона: Латинска Америка (+ 7,1%) и Азия (бивша Япония) (-0,9% ). Силният ръст обаче се дължи главно на бързия растеж в държави извън ЕС като Турция или Русия.

При анализиране на портфолио структурите, изненадващо стабилното поведение на спестяванията в Източна Европа става очевидно: делът на банковите депозити, например, остава повече или по-малко непроменен през последните две десетилетия на около 55%. За разлика от Азия, където той спадна значително с 16 процентни пункта, тъй като спестителите се преориентират към по-комплексни спестовни продукти. Не е така в Източна Европа: делът на ценните книжа, т.е. спестяванията, инвестирани на капиталови пазари, дори леко падна. И делът на застраховките и пенсионните спестявания от 2010 г. насам е също с тенденция към намаляване; той е значително по-нисък (10,5%), отколкото в други два нововъзникващи региона и само една трета от глобалното ниво.

„Това е парадоксално спестовно поведение“, заяви Михаела Грим, съавтор на доклада. „Източноевропейските страни стареят бързо и много хора спестяват повече за повишаване на своите пенсии. Но изглежда те не възприемат онези продукти, които им гарантират най-ефективната защита на старини, а именно животозастраховане и годишни ренти. Дигитализацията трябва да се разглежда като желано средство за предлагане на атрактивни решения в тази област. Източна Европа трябва да се подготви за настъпващото демографско цунами“.

Ръстът на пасивите се стабилизира на високо ниво

Задълженията на домакинствата в световен мащаб са нараснали с 5,7% през 2018 г., което е под нивото от 6% от предходната година, но също така и над дългосрочния среден годишен темп на растеж от 3,6%. Съотношението на световния дълг (пасиви като процент от БВП) обаче остана стабилно на 65,1%, благодарение на все още стабилния икономически растеж. В това отношение, повечето региони видяха подобно развитие. В Източна Европа съотношението на дълга дори не се промени много след финансовата криза. Това е в рязък контраст с Азия, където през последното десетилетие има увеличение с повече от 20 процентни пункта.

„Динамиката на дълга в Азия и особено в Китай е притеснителна“, коментира Патриция Пелайо Ромеро, съавтор на доклада. „Китайските домакинства вече са почти толкова задлъжнели, колкото  немските или италианските например. Последният път, когато станахме свидетели на бързо увеличение на частната задлъжнялост, беше в САЩ, Испания и Ирландия малко преди финансовата криза. В сравнение с повечето индустриализирани страни нивата на дълга в Китай все още са значително по-ниски. Надзорните агенции обаче не бива повече да стоят встрани и да наблюдават. Нарастването на дълга не е устойчиво - дори Китай не е имунизиран срещу дългова криза.“

Поради силния ръст на пасивите, нетните финансови активи, т.е. разликата между брутните финансови активи и дълга, паднаха в световен мащаб с 1.9% до 129.8 трилиона евро в края на 2018 г. По-специално развиващите се страни претърпяха драстичен спад: нетните финансови активи се свиха от 5,7% (индустриализирани страни: -1,1%).От друга страна, Източна Европа отбеляза ръст от 6,6%.

България: Финансовите активи нарастват спрямо световната тенденция

Брутните финансови активи на българските домакинства нараснаха с 3,8% през 2018 г., отчитайки най-бавния растеж за повече от две десетилетия. Това доста неприятно представяне се дължи  главно на ценни книжа, а именно акции и друг собствен капитал, които представляват над 40% от всички финансови активи и са със спад от 0,3%. Застраховките и пенсионните спестявания  също постигнаха доста разочароващ темп на растеж като отчетоха плюс 7,3% през 2018 г., което е най-слабото увеличение след финансовата криза. От друга страна, банковите депозити нараснаха силно с 8,2%, което е най-бързото увеличение за пет години. Растежът на пасивите се ускори до 7%, което сигнализира за по-нататъшно нормализиране и то след години, в които българските домакинства сдържаха апетита си за нови заеми. Коефициентът на дълга на домакинствата се вдигна до 28,8% в края на 2018 г., което все още е около пет процентни пункта под пика през 2009 г.

В резултат на бързо ликвидните активи, но силен растеж на дълга, нетните финансови активи в България се увеличават само с 2,9% през 2018 г., което отново е най-слабото увеличение за последните две десетилетия. С нетни финансови активи на глава от населението от 8 030 евро, България остана на 37-мо място в класацията на най-богатите страни (финансови активи на глава от населението, вижте таблицата за първите 20). На върха САЩ отново замениха Швейцария, не на последно място благодарение на силния долар. Ако погледнем по-дългосрочно, като видим как списъкът се е променил от началото на века, възходът на много източноевропейски страни става очевиден: победителите включват трите балтийски държави (+6 места), но и Русия (+6 места ), България (+4 места) и Румъния (+2 места).

Само спънка по пътя?

За първи път от повече от десетилетие в световен мащаб световното богатство  на средната класа не нарасна: В края на 2018 г. приблизително 1,040 милиона души (сред тях приблизително 1,5 милиона българи) са принадлежали към средната класа, което е повече или по-малко същия брой хора като преди една година. На фона на свиващите се активи в Китай, това не е голяма изненада. Защото досега появата на новата световна средна класа беше предимно свързана с Китай: почти половината от членовете й говорят китайски, както и 25% от богатите хора по света. „Все още има много възможности за глобален просперитет“, казва Арне Холцхаузен, съавтор на доклада. „Ако други силно населени страни като Бразилия, Русия, Индонезия и по-специално Индия имат ниво на разпределение на богатството, сравнимо с Китай, средната класа в световен мащаб ще бъде подсилена от около 350 милиона души и богатите хора в световен мащаб с около 200 милиона души. И глобалното разпределение на богатството би било малко по-равно: в края на 2018 г. най-богатите 10% от населението по света притежаваха приблизително 82% от общите нетни финансови активи. Въпросите на глобализацията и свободната търговия сега лишават милиони хора по света от техните възможности за развитие.”