Allianz: България 35-та сред най-богатите страни

Редовният годишен доклад на Allianz Global Wealth Report 2024 поставя България е на 35-о място в класацията на най-богатите страни през 2023 г. с нетни финансови активи на глава от населението от 16 410 евро

- Изненадващо облекчение: през 2023 г. глобалните финансови активи на частните домакинства нараснаха със 7,6%, което надхвърля компенсацията на загубите от предходната година
- Нормализиране на банковите депозити: свежите спестявания се нормализираха след годините на бум, свързани с пандемията
- Очаквана сдържаност: с повишаването на лихвените проценти ръстът на частния дълг отслабна допълнително в световен мащаб до 4,1%, което е
най-ниският ръст за последните девет години
- Неуспех: по-високите лихви се отразиха и на недвижимите имоти, които регистрираха най-ниския ръст от 10 години насам с едва 1,8%
- България: финансовите активи на домакинствата нарастват с 5,8%

Докладът Global Wealth Report (Доклад за глобалното благосъстояние), който разглежда под миксроскоп състоянието на активите и задълженията
на домакинствата в почти 60 държави.
Изненадващо облекчение
2023 година бе белязана от рязко затягане на паричната политика. Но икономиките се оказаха устойчиви и пазарите дори процъфтяха. На този фон глобалните финансови активи 1 на частните домакинства отбелязват силен ръст от 7,6%, с който загубите от предходната година (– 3,5%) са повече от компенсирани. В края на 2023 г. общите финансови активи възлизат на 239 трилиона евро.

Растежът при трите основни класа активи беше достанеравномерен. Ценните книжа (11,0%) и застраховките/пенсионните спестявания (6,2%) се възползваха от бума на фондовия пазар и по-високите лихвени проценти и нараснаха значително по-бързо от средното за последните десет години. За разлика от тях ръстът на банковите депозити спадна до 4,6% след свързаните с пандемията години на бум, отбелязвайки едно от най-ниските увеличения за последните 20 години.
Възстановяването през 2023 г. беше широкообхватно.

Само две страни – Нова Зеландия и Тайланд, не регистрираха ръст. Освен това растежът е сравним във всички региони, не на последно място в Азия и Северна Америка, като и двата континента имат ръст над 8% – а САЩ (8,6%) расте дори по-силно от Китай (8,2%). В резултат на това предимството на
растежа на нововъзникващите икономики спрямо развитите икономики, отново се сви значително, възлизайки само на 2 процентни пункта за миналата година. Така през шест от последните седем години нововъзникващите икономики до голяма степен загубиха преднината в растежа.

„Сравнително по-слабият растеж на по-бедните страни отразява новата реалност на един фрагментиран свят, коментира Людовик Субран, главен икономист на Allianz. „До 2017 г., когато избухнаха търговските спорове между САЩ и Китай, по-бедните страни все още имаха предимство в растежа от 10 процентни пункта или дори повече спрямо по-богатите страни. Всички ще платим цената на разделението, но най-силно ще го усетят нововъзникващите икономики. По-малко свързаният свят е свят с по-голямо неравенство“.

Нормализиране на банковите депозити
През 2023 г. нормализирането на свежите спестявания продължи след свързаните с пандемията години на бум на принудителните спестявания: те намаляха с 19,3% до 3,0 трилиона евро. Този спад се дължи изключително на банковите депозити. В крайна сметка банките по света са получили само 19 млрд. евро, което е спад от 97,7%. Основният виновник са домакинствата в САЩ, които са ликвидирали депозити на стойност 650 млрд. евро.

Другите два класа активи останаха популярни сред спестителите. Вложенията в ценни книжа дори нараснаха с 10,0%. Въпреки това, в рамките на този клас активи имаше забележителна промяна на фаворитите: докато акциите се продаваха балансирано на много пазари, спестителите постигнаха силни печалби от облигации благодарение на обрат при лихвените проценти. Застраховките/пенсионните спестявания се оказаха сравнително стабилни, като спадът на свежите спестявания в световен мащаб възлиза на едва 4,9%.
Очаквана сдържаност
Докато финансовите активи пренебрегнаха лихвения обрат, през 2023 г. той имаше ясно изразено въздействие върху пасивите в баланса при частните домакинства. Растежът на частния дълг отслабна допълнително до 4,1% в световен мащаб, което е най-ниският ръст от девет години. Като цяло в края на 2023 г. глобалните задължения на частните домакинства възлизат на 57 трилиона евро. За миналата година спадът в ръста на дълга се наблюдава в почти всички региони.

Особено изразен е в Западна Европа и Северна Америка, където ръстът намаля с повече от половината, съответно до 1,1% и 2,9%. Тъй
като номиналният растеж на световната икономическа активност остана висок заради инфлацията, съотношението на глобалния дълг (пасивите като процент от БВП) спадна за трета поредна година с 1,5 процентни пункта до 65,4%.

Това е с повече от 3 процентни пункта по-ниско, отколкото стойностите преди 20 години. Сравнително силният ръст на активите и сравнително слабият ръст на пасивите доведе до значително увеличение от 8,8% на глобалните нетни финансови активи (финансови активи минус пасиви).

Като цяло в края на 2023 г. глобалните нетни финансови активи възлизат на 182 трилиона евро. Това представлява увеличение с почти 15 трилиона евро в сравнение с предходната година и надвишава с 4 трилиона евро предишната рекордна стойност от 2021 г.

Неуспех
Другият клас активи, които пострадаха от повишението на лихвените проценти, бяха недвижимите имоти. Те регистрират най-ниския ръст от 10 години, напредвайки само с 1,8%, а в Западна Европа се наблюдава спад от 2,2%. Но и в миналото темповете на растеж на недвижимите имоти изостава на повечето пазари в сравнение с финансовите активи.

В Северна Америка, например, през последните две десетилетия годишната разлика е почти 1 пункт, което отразява факта, че дългосрочните капиталови печалби от недвижими имоти са по-ниски от тези от акции. Но бъдещето вероятно ще се изправи пред още по-голямо предизвикателство, като се има предвид нарастващото въздействие на изменението на климата върху недвижимите имоти.

Въпреки че природните катастрофи доминират в заглавията, разходите за преход към благоприятни за климата сгради (т. нар. рискове от преход) в дългосрочен план ще имат по-голямо въздействие. Прогнозите на Индекса на цените на жилищата при различни климатични сценарии до 2050 г. показват спад от 20%
или повече за много пазари. За всички разглеждани пазари стойността на недвижимите имоти може да бъде с 30 трилиона евро по-ниска.

„В бъдеще цените на жилищата ще се определят в еднаква степен според местоположението и енергийната ефективност“, коментира Хазем Кричене, съавтор на
доклада. „Но докато по-високите физически рискове са неизбежни, то рисковете от прехода могат да бъдат избегнати, тъй като са резултат от политически решения. Австралия показва правилния път. Амбициозните климатични политики биха могли да доведат до рязък спад в потреблението на енергия, свеждайки до минимум въздействието върху цените на жилищата. Потенциалните големи загуби на други пазари са ясен призив за ефективна политика в областта на климата. Все още не е късно.“

България отчита слаб растеж
Финансовите активи на българските домакинства нарастват с 5,8% през 2023 г. след общия ръст от над 40% през двете предходни години. Растежът „обратно към нормалното“ се дължи главно на ценните книжа, които нараснаха с едва 1,5% - най-слабото увеличение от 12 години. Другите два класа активи показват стабилен ръст от 11,2% - банкови депозити, и 17,5% - застраховки/пенсионни спестявания, като последните играят второстепенна роля в портфейла на българските домакинства с дял от 10%.

Това развитие намира израз в поведението на българските спестители. Свежите спестявания в ценни книжа драстично намаляха – от 5,4 млрд. евро до 0,7 млрд. евро, така в този клас активи бяха закупени само облигации. Спестяващите удвоиха свежите си средства за банкови депозити (до 4,4 млрд. евро) и „преоткриха“ застраховките/пенсионните спестявания: след като изтеглиха пари през 2022 г., те инвестираха 2,1 млрд. евро през 2023 г. Но като цяло, в съответствие със световната тенденция, новите спестявания намаляват с 21% до 7,2 млрд. евро.

В реално измерение картината не е толкова розова: коригирани спрямо инфлацията, през 2023 г. финансовите активи са намалели с 2,6%. В сравнение с нивото преди пандемията (2019 г.) обаче в края на 2023 г. покупателната способност на финансовите активи е с 24,4% по-висока. Активите на недвижимите имоти продължиха да нарастват рязко с 9,9%, като не се поддадоха на обрата при лихвените проценти.

Ръстът на пасивите се ускори до 13,6%, което е най-бързото увеличение от времето преди глобалната финансова криза. Съответно съотношението на дълга се увеличи до 28% – което все още е доста под съотношението тогава. Нетните финансови активи пък напреднаха със скромните 4,1%. С нетни финансови активи на глава от населението от 16 410 евро България слезе с две стъпала до 35-о място в класацията на 20-те най-богати страни.