BG студентка във Франция: Ваканцията над всичко

Маргарита Йорданова, Анси, Франция
„За французите най-важно е почивката и ваканцията” – това беше първото изречение, което чух от случайно срещната българка, когато стъпих във Франция. Тогава не успях да разбера точно какво има предвид. Като прекараш обаче няколко дни в тази държава и си даваш сметка за това, особенно в малък град като Анси.
Всеки е чувал, че французите работят най-малко часове на седмица. Но не може да си го представиш, докато не се сблъскаш с подобна ситуация. Бързо обаче разбираш, че когато става въпрос за учреждения или банки на обяд вече всеки се чуди дали те работят.
Оказва се, че някои банки не работят с клиенти след 14 часа. По-точно е, че трудно можеш да си откриеш сметка или да договориш кредит след 14 часа, но пък можеш да си уговориш час с банкера, който ще те обслужва за друг ден.
Удивителното е за училищата и университетите. На всеки 6 седмици почиват по една. Просто ваканция, така без повод. Освен това срядата за жените е свещенна. Някои жени не работят в сряда, за да прекарат времето с децата си, които явно не са на училище (това обаче не се отнася за всички).
Обедните почивки са доста големи и на различните места са по различно време. Така например супер маркет със средни размери има обедна почивка от 12.00 до 14.30 часа.
Най-удивителното е, че неделята е свещенна. Във Франция най-спокойно можем да кажем, че изпълняват божията воля и в неделя нищо не работи. Магазини, ресторанти, клубове, почти всичко на 90% е затворено. Тук - там може да се намери някоя пекарна, която да работи в неделя.
Същото се отнася и за градския транспорт. В неделя не работят линиите, които вървят в делнични дни. Има други линии за почивния ден, които са по-малко на брой и по-нарядко. Като се говори за градски транспорт, той е изключително редовен. Спокойно човек може да си сверявате часовника с автобуса. Проблемът е, че много от рейсовете са до 8 вечерта. Тези от лините, които вървят през нощта, са малко на брой и са обикновенно през един час, а и не покриват целия град.
Естественно нямам обяснения как при толкова късо работно време, французите имат един доста висок стандарт на живот. Любопитно е и изказването, което чух, че те са сред най-депресираните в Европа. Това се дължало на факта, че когато започне работа, французинът не подписва дългосрочен договор. Обикновенно договорите им за работа са до 2 години, и така те се чувстват винаги притеснени за кариерата си.
Когато си чуждестранен студент, който иска да си намери работа във Франция, това определено е трудно занимание.
Не, тук, не се извиняват с кризата. Тук основният проблем е езиковата бариера. Ако не знаеш френски език, трудно може да те наемат на работа. Освен това навсякъде, в ресторанти, в Mc Donalds, супермаркети, в хотели, където се нуждаят и от хора за т. нар, „черна работа” (където не ти е нужен език) си има изисквания. На всякъде искат да се подаде автобиография и мотивационно писмо на френски, дори и ако им кажеш, че не знаеш френски. След това, чакаш да ти се обадят. В някои ресторанти, за да наемат сервитьори искат да минеш определен тест.
Затова не се подвеждайте от краткото работно време, има си изисквания. И на всеки, който му е хрумнало да емигрира тук, за да работи по-малко за повече пари, не забравяйте, тук животът е скъп, и то доста.