Bloomberg или БНБ – това е въпросът

Хубен Ненчев
Днес агенция Bloomberg ни попари с вряла вода, като прогнозира, че „икономическият растеж в България може да спре...” защото „финансовата стабилност в региона (Източна Европа) е заплашена поради свиване на балансите на западноевропейските банки с 2,5 трилиона евро (3,4 трилиона долара), за да изпълнят изискванията за капитала си, според хората от американската инвестиционна банка "Морган Стенли". Затова Bloomberg ни предрича ръст на БВП за третото тримесечие от едва 0,2% спрямо 2% през второто. Което е практически нула или поне около нулата в рамките на статистическата грешка. Много тъжно и опасно...
На този фон изглежда почти неестествено как силно проблемни паневропейски трезори като UniCedit, Erste Group, Raiffeisen Bank и Societe Generale –институции с най-големи експозиции към Източна и Централна Европа, са успели да се вместят в минималния изискуем праг от 9% рискови активи на европейските надзорни органи.
Тази „почти магия” сякаш подкрепя оптимистичните изявления на Калин Христов, член на УС на БНБ и подуправител, ръководител на управление „Емисионно”, че рискове за българските банки няма...
Да, но нещата могат да се погледнат и от друг ъгъл. С коалиционно правителство или с еднопартиен кабинет Гърция не може да избяга от деня на истината - на 11 декември тя трябва да плати 12 млрд. евро погашения по главници и лихви по държавните си облигации. Което, при блокирания засега транш от първия спасителен пакет, е напълно невъзможно. Единствената светлинка в края на тунела се нарича «шести транш от 8 млрд. евро», обещан от ЕС и МВФ, плюс седмият транш от 5 млрд. евро, без който страната никога няма да изплува, докато Европа се чуди как да спаси от фалит втория голям кандидат в еврозоната – Италия, чиито държавен дълг е 1.8 трлн. Евро, а предстоящите плащания - 200 млрд евро. Един фалит на Рим ще накаже не само Западна Европа, но и цялата Г-20 и ще хвърли на болнично легло целия ЕС. Но това е и поучителна приказка за това че няма щастие на заем и че не трябва да се лъже...

Спомени и измами

През далечната 2008 г. ОББ срещна български финансови журналисти с висши мениджъри от Националната банка на Гърция, едноличен собственик на българския трезор, които ни обясниха, че световната финансова криза си чисто американско явление, градски проблем на Ню Йорк, където в Манхатън са сбрани лоши и алчни момчета, които обаче ще си понесат заслуженото. Докато България има много да се учи още от преуспяваща Гърция....Ние общо взето мълчахме и сумтяхме.
Днес, според Credit Suisse, точно Националната банка на Гърция изпитва капиталов недостиг от 7,58 млрд. евро и трябва спешно да се рекапитализира. Това е интересно защото над 50% от банковия пазар в България се държи от 5 трезора - Уникредит Булбанк, Райфайзенбанк, ОББ, EFG Eurobank и ДСК, а пазарният дял на щерките на десетте гръцки банки у нас стигна 28%.
Засега остава неясно и друго – ако европейките кредитори на Гърция отпишат 50-60% от задълженията й, това ще се отнася ли и до гръцките банки, финансирали собствената си държава? Ако отговорът е “Да!”, много е вероятно централите на атинските трезори да изтеглят по най-различни канали свои евроактиви от българските си щерки за да компенсират тези загуби. Затова е интересно да се разбере накъде отплаваха 2.5 млрд евро, изтекли от България за последните 2 години, според проф. Гарабед Минасян.

Рекапитализация под стрес

Рисковете за България растат неимоверно и поради банковите проблеми в Италия. Според Credit Suisse UniCredit Италия спешно се нуждае от 11,96 млрд. евро за да изпълни капиталовите изисквания от Базел. А в Италия, където с пълна сила се повтаря гръцкият сценарии, това никак няма да е лесно дори при арабски финансови инжекции.
Вярно е, че и други еврогиганти не са добре - Royal Bank of Scotland има капиталов недостиг от 19,42 млрд.евро; Deutsche Bank – 13,58 млрд.евро; BNP Paribas - 13,55 млрд. евро; Societe Generale - 12,83 млрд. Евро, а Barclays – 12,78 млрд. евро. Или общо 90 европейски банки трябва да намерят над 120 млрд. евро за да изпълнят базелските стандарти за 9% капиталова адекватност от първи ред.

Трикът с обратно изкупуване на кредитни портфейли

Засега у нас се мълчи колко пари изтекоха от България най-вече чрез трика “обратно изкупуване на кредитни портфейли”? И на каква цена щерките на чужди банки у нас изкупуват обратно от майките си собствените си кредити и с какъв марж на печалба. Например, продал си в Гърция кредитен портфейл за 1 млрд. лева, за да можеш да отпускаш все нови заеми у нас, платил си на майката и дължимите лихви по този портфейл и сега го купуваш обратно.... но вече за 2 млрд. евро. Възможно ли е това и дали вече не се практикува нашироко – това е въпросът.
Интересът към подобни транзакции е особено голям, защото много скоро българското правителство ще се изправи пред необходимостта да търси пари назаем, за да финансира текущите си бюджетни плащания след като прахоса с лека ръка всички натрупани след 1997 г. резерви. А евтини пари отдавна вече няма...
За това тръби и японската банка "Номура", според който скоро лихвите в България ще се увеличат при налагането на механизми за контрол на изходящите парични потоци от банките, което слага кръст на онова споразумение, с които чуждите банки-майки се ангажираха да подкрепят капиталово и финансово щерките си у нас и да не теглят пари от тях. Но днес според "Номура" в България има риск от "продажби на пожар", след което само ще си спомняме за ерата на оптимизма.
Рисковете растат и поради постоянно то влошаване на бизнес привлекателността на България последните години и постоянното и спускане все по-надолу и надолу в международните рейтингови класации, както с тревога сочи и Българската стопанска камара(БСК). Пък и не само тя – според Световната банка за 2011 г. качество на бизнес средата България пада от 71 на 73-о място. А това е особено опасно...