Boïko Borissov, "un Berlusconi bulgare"

Партията на Бойко Борисов ГЕРБ спечели парламентарните избори в България в неделя с 30% от гласовете. Но е малко вероятно да успее да сформира правителство, пише френският в. "Либерасион" в статия, озаглавена "Бойко Борисов - българският Берлускони".

Тъй като другите три формации, влизащи в парламента (социалистите, националистите и представителите на турското малцинство), отказват да си сътрудничат с него, обяснява вестникът.

Колоритният Бойко Борисов се отличава на българската политическа сцена. Високият му ръст, грубият му изказ, народният му произход и слабостта му към оръжията превърнаха бившия каратист, станал полицай номер едно на България, в човек, пратен от Провидението, в очите на избирателите. Те го издигнаха до премиерския пост през 2009 г., виждайки в него преди всичко човек на действието.

"Той е нещо като българският Берлускони, който си прави безвкусни шеги, но също така е човек, който осъществява проекти", счита професорът по право Христо Христев, подчертавайки инфраструктурните проекти, осъществени в най-бедната държава в Европа.

Този мъж е и политическо животно, което не се оставя да бъде съборено. Той подаде оставка на 20 февруари под натиска на протестите срещу повишаването на цените на тока с единствената идея да направи по-голям скок на предсрочните парламентарни избори (провели се само два месеца по-късно) в неделя.

Оттеглянето беше внимателно замислено: "Не искам да участвам в управление, чиято полиция бие хората и в което заплахите за протести изместват политическия дебат", заяви той. И добави високопарно: "Не искам да виждам кръв по улиците". Това беше достатъчно, за да накара протестиращите да се върнат в домовете си и да погребе дебата по социалните въпроси, но не и за да бъде преизбран с голямо мнозинство.

Критиците му го упрекват заради авторитаризма му. "Борисов и неговият вътрешен министър Цветан Цветанов върнаха методите на полицейщината от времето на комунистическия режим", заяви по време на предизборната кампания бившият премиер демократ Иван Костов. Вече изпуснахме бройката на скандалите с подслушвания и оповестяването на компромати, които дадоха храна на опозицията, както и множеството тъмни зони, обгръщащи миналото на силния човек в България.

Собственик от 1991 г. на частна охранителна компания, дейност, често свързана с криминалните среди, високият спортист, син на апаратчик, беше охранител на последния комунистически диктатор Тодор Живков. Той бил вербуван от тайната полиция под името агент Буда, разкри сайтът Биволъ, свързан с Уикилийкс. Борисов отрича.

След това той осигурява охраната на престолонаследника Симеон Сакскобурготски, който като премиер от 2001 г. го издига в министерството на вътрешните работи. Неговите обещания да се пребори с организираната престъпност в момент, когато България беше разтърсена от ожесточено уреждане на сметки в мафиотските кръгове, му осигуриха кметството на София, където остана два мандата и създаде движението ГЕРБ, дясноцентристка партия, която бързо го издига във властта.

Неговите антикорупционни тиради приласкаха западни инвеститори и дипломати, въпреки нетрадиционните му методи. Но резултатите му са толкова скромни, че го подозират, че играе ролята на арбитър между различни олигархични кланове със съмнително богатство, които са в основата на корупцията в страната, и че иска да се издигне над тях по подобие на руския президент Владимир Путин, пише "Либерасион". /БГНЕС
 

Ето и оригиналният текст, публикуван на интернет страницата на френското издание.

Le parti de Boïko Borissov, le Gerb, est arrivé en tête des législatives bulgares de dimanche, avec 30% de suffrages. Mais il est peu probable qu’il arrive à former un gouvernement, les trois autres formations entrant au Parlement (socialistes, nationalistes et représentants de la minorité turque) se disant hostiles à coopérer avec lui.

Haut en couleur, Boïko Borissov est une exception sur la scène politique bulgare. Sa large carrure, son parler cru, ses origines populaires et son goût pour les armes ont fait de cet ancien karatéka devenu le premier flic de Bulgarie un homme providentiel aux yeux de ses électeurs, qui l’ont élevé au rang de Premier ministre en 2009, voyant en lui l’homme d’action avant tout.

Rebondir. «C’est une sorte de Berlusconi bulgare, qui fait des blagues de mauvais goût, mais c’est aussi un homme qui réalise des projets», estime le professeur de droit Hristo Hristev, soulignant les travaux d’infrastructure réalisés dans le pays le plus pauvre d’Europe. L’homme est aussi un animal politique qui ne se laisse pas désarçonner. S’il a démissionné le 20 février sous la pression des manifestations contre la hausse du prix de l’électricité, c’était avec l’idée de mieux rebondir lors des législatives anticipées (de deux mois seulement) de dimanche.

Ce départ avait été soigneusement mis en scène : «Je ne veux pas participer à un gouvernement dont la police frappe les gens et où les menaces de manifestations remplacent le débat politique.» Avec grandiloquence : «Je ne veux pas voir de sang dans les rues.» Cela a suffi pour faire rentrer chez eux les protestataires et enterrer le débat sur les questions sociales, mais pas pour le faire réélire haut la main. Ses détracteurs lui reprochent son autoritarisme. «Borissov et son ministre de l’Intérieur, Tsvetan Tsvetanov, ont restauré les méthodes de la police politique du régime communiste», dénonçait durant la campagne l’ex-Premier ministre démocrate Ivan Kostov. On ne compte plus les scandales d’écoutes ou les publications de dossiers compromettants qui ont donné du grain à moudre à ses opposants, de nombreuses zones d’ombre entourant le passé de l’homme fort de Bulgarie.

Patron dès 1991 d’une compagnie de sécurité privée - une activité souvent liée à des milieux criminels -, ce grand sportif, fils d’apparatchik, fut le garde du corps du dernier dictateur communiste déchu, Todor Jivkov. Il aurait été recruté par la police secrète sous le nom d’agent Bouddha, croit savoir le site Bivol, lié à WikiLeaks. L’intéressé dément.

Crime organisé. Borissov a ensuite assuré la sécurité de l’héritier du trône, Simeon de Saxe-Cobourg-Gotha, lequel, fait Premier ministre en 2001, le propulse au ministère de l’Intérieur. Ses promesses de combattre le crime organisé, à un moment où la Bulgarie était secouée par de violents règlements de comptes mafieux, lui assureront la mairie de Sofia, où il restera pendant deux mandats et où il créera son mouvement, le Gerb («blason» en bulgare), acronyme de Citoyens pour le développement européen de la Bulgarie, un parti de centre droit qui le porte rapidement au pouvoir.

Ses tirades anticorruption ont amadoué investisseurs et diplomates occidentaux malgré des méthodes peu orthodoxes. Mais ses résultats sont si minces qu’on le soupçonne de jouer un rôle d’arbitre entre divers clans oligarchiques aux fortunes douteuses à l’origine de la corruption dans le pays, et de vouloir s’élever au-dessus d’eux, à la manière du président russe, Vladimir Poutine.
 снимка: La Liberation