CETA и българското селско стопанство

Стилиян Гребеничарски, InteliAgro

В средата на февруари Европейският парламент ратифицира икономическото и търговско споразумение между Европейския съюз и Канада – CETA (The Comprehensive Economic and Trade Agreement). Това означава, че части от него могат влязат в сила още през март или април. CETA, както и Трансатлантическото и Транстихоокеанското споразумение предизвикаха ожесточени спорове не само в Европа, но и зад океана. За съжаление, политическото говорене надделя и спекулациите доминираха над дебата по същество. България, където липсата на достатъчно информация и популистката говорилня единствено насаждат страхове, уви не направи изключение.

Преди да се спрем на основните аспекти от споразумението, бихме искали да уточним принципните си възгледи относно свободната търговия:

Тя е полезна на първо място за потребителите. Липсата на бариери пред конкуренцията гарантира максимален избор и по-високо качество на по-ниска цена.

От полза е и за производителите. Именно конкуренцията, макар да носи рискове в краткосрочен план, е най-силният движещ фактор за устойчивото им развитие.

CETA и селското стопанство накратко

Канада ще елиминира напълно 91% от съществуващите вносни мита за селскостопанска продукция и храни от ЕС още с влизането в сила на споразумението. Още около 2% от ставките пък ще бъдат поетапно занулени в период до 7 години. Тези категории оформят 95% от стойността на износа на ЕС към Канада. За останалите, определени като чувствителни, ще бъдат въведени ограничени безмитни квоти (например млечни продукти) или ще останат напълно извън обхвата на споразумението (пилешко и пуешко месо, яйца и други).

От своя страна Европейският съюз ще отмени около 92% от вносните тарифи за Канада с влизането в сила на споразумението и още 2% в преходния период от 7 години. Това обхваща 97% от текущата стойност на вноса от Канада. За останалите по сходен начин ще действа квотна система (говеждо и свинско месо, сладка царевица), ще отпадне митническата ставка, но ще продължи да действа система на входни цени или ще останат напълно извън споразумението (пилешко и пуешко месо, яйца).

Благодарение на CETA, 143 географски наименования на храни и напитки, защитени в ЕС, ще получат същия статут и в Канада. Това дава възможност на малки и средни предприятия да наложат премиум продукти сред потребители с високи доходи. Дали от това ще успеят да се възползват българските производители зависи изцяло от тях.

CETA и България

Търговията със селскостопанска продукция и храни на България с Канада е сравнително балансирана и не впечатлява с мащаба си. Износът на страната ни през изминалата година е за около 22 млн. лева или едва 0,3% от общия в сектора. Вносът е на стойност 27 млн. лв. – 0,5% от всички вносни селскостопански продукти и храни.

Повече от една четвърт от износа – 6 млн. лв., се дължи на слънчоглед (преобладаващата част белен или небелен шарен слънчоглед). Около 4,5 млн. лева пък е износът на временно консервирани череши (пулп).

На трето място са сирената (най-вече овче и биволско) – с износ за 2,3-2,5 млн. лв. годишно. Именно това е една от нишите, където родните производители могат да се възползват от CETA. Безмитната квота за износа на сирена от ЕС за Канада ще расте плавно в следващите 7 години, за да достигне 16 000 тона. Макар това количество да не е внушително, в него спокойно може да намери своето място качественото българско производство, за което има пазар най-малкото сред голямата българска диаспора. Частичното отваряне на канадския пазар за млечни продукти ще има и косвен ефект като допринесе за „отпушването“ на пазара в ЕС.

Канада е и сред важните пазари за един от най-бързоразвиващите се селскостопански отрасли у нас – етеричните масла. През 2016 г. е изнесена продукция за над 1 млн. лв. В отделни години се осъществява и по-съществен експорт на тютюни.

Важно място в преговорите имаше търговията с храни. Със споразумението отпадат почти всички мита за износа на храни, вино и спиртни напитки в Канада. Изключения правят отделни храни и напитки, в които се влагат суровини, определени като чувствителни, например някои меса и мляко. В допълнение, за бранша ще бъдат премахнати някои нетарифни бариери, което ще улесни и направи по-евтин достъпа до канадския пазар. Имайки предвид важното място на ХВП в българската икономика, това определено е добра новина. България изнася плодови и зеленчукови храни за Канада на стойност около 2 млн. лв. Внимание заслужава и отварянето на пазара за вино. През 2016 г. страната ни е изнесла малко над 35 т., но през годините на канадския щанд са се пласирали по над 1000 т. български вина.

Вносът от Канада е далеч по-концентриран. Близо 70% през 2016 г. се дължи на скаридите – над 18 млн. лв. Другият традиционен компонент е лещата – с между 3 и 5 млн. лв. внос годишно.

Митовете за CETA

Ще ни залеят с канадско месо

Вносът на канадско месо (всички видове) в България за последните 7 години е точно нула (0) лева. Максималната безмитна квота за внос на канадско свинско месо (ще бъде достигната през 2022 или 2023 г.) за целия ЕС е 75 хил. т. – едва 0,4% от общата консумация в общността. Само България годишно внася над 100 хил. т. свинско месо. Безмитната квота за говеждо месо ще достигне (отново на шестата година) 46 хил. т. или само 0,6% от цялата консумация в ЕС. Както стана въпрос вече, пилешкото и пуешкото меса са напълно изключени от споразумението и при тях ще действа досегашния режим.

Ще ни залеят с канадско зърно

Съмнително е дали подобно твърдение изобщо има нужда от коментар, но все пак безмитната квота за канадска пшеница през първите седем години ще е 100 хил .т. за целия ЕС. Очакванията са само България да изнесе около 4 млн. т. през пазарната 2016/17 г.  

Ще ни залеят с опасни храни и ГМО

Няма да се спираме на заплахата от ГМО по принцип, тъй като тя не е предмет на настоящия анализ. CETA не отменя съществуващите санитарни и фитосанитарни регулации на двете страни. Както и досега, изнасяната продукция ще трябва да е в съответствие с изискванията на приемащата страна. Всички съществуващи досега споразумения в областта, договорени в рамките на Световната търговска организация, са интегрирани в CETA. Споразумението обаче ще позволи далеч по-бързи и евтини процедури по разрешение за достъп на двата пазара. Санитарната и фитосанитарната оценка ще бъде унифицирана за ЕС, а не специфична за всяка страна. Европейски регулатори ще могат да извършват различните прегледи за съответствие на суровините и храните с канадските изисквания и обратното.

Ще ни залеят с американска продукция, маскирана като канадска

В огромната си част правилата за произход на продукцията в CETA са пренесени от сега съществуващите такива в ЕС. Дори това все още да не разсейва съмненията, то е редно отново да си припомним колко нищожни са безмитните квоти в определяните като най-чувствителни направления.

Имайки предвид изключително малкия мащаб на търговията между България и Канада, ефектите от CETA ще бъдат ограничени. Споразумението обаче може да отвори врати за производителите в отделни ниши и направления, които да се възползват от платежоспособното търсене в северноамериканската страна. Във време, когато протекционизмът отново излиза на мода в политическия речник, CETA е важна символична стъпка към все по-свободна глобална търговия. А тя от своя страна е гарант за доволни потребители и мотивирани фермери.