Chevron се изтегли. Губим 22.5 млрд.евро?

Екип EconomyNews.bg
Американската компания Chevron напуска България. Новината беше разпространена в блога на енергийния експерт и бивш посланик в Москва Илиян Василев, а след това цитирана в българските медии. "Нито една уважаваща себе си компания не може да губи средства при липса на перспектива и очевидната незаинтересованост на поредица от български правителства в разработването на един от малкото варианти за местен добив на нефт и газ... За разлика от други компании Chevron не можеха да я "карат" по български или по балкански, като прилагат добре отработените методи за мотивация на политически кръгове и държавни служители", коментира в блога си Илиян Василев.
Съобщението не е изненадващо, предвид наложения през 2012 г. мораториум върху хидравличното напукване (фракинг) при проучването и добива на шистов газ. Решението на българския парламент практически блокира работата на американската компания. Съгласно публикувания на страницата на Chevron в България времеви график, за подготовка на дейността й са нужни 1-2 години, за проучване и пилотно изпитване – от 2 до 10 години, а самото разработване и добив – над 30 години.
През лятото на 2011 г. Chevron получи петгодишно разрешително за търсене и проучване на шистов газ в Североизточна България. Chevron предложи 30 млн. евро на държавата за разрешителното за проучване в площта "Блок 1 Нови пазар". Теренът покрива територията на областите Разград, Силистра, Добрич, Шумен и Варна и е с размер 4398 кв. км. Тогавашният икономически министър Трайчо Трайков обяви, че американската компания предлага и работна програма на обща стойност 50 млн. евро. Според американската Агенция за енергийна информация България разполага със залежи на шистов газ от 481 млрд. куб.м и с над 200 млн. барела шистов нефт.
Потенциалът на добив на природен газ от шисти
Според анализ на консултантската компания КC2 България изостава в проучването на запасите си от природен газ, което, заедно с липсата на информация за потенциалните ефекти, може да отблъсне потенциалните инвеститори. Това предвиждане очевидно вече се сбъдва.
В доклада е взето за даденост положението, когато пречките пред използването на метода на хидравличното нагнетяване са вдигнати и дейностите протичат при пълно спазване на изискванията за опазване на околната среда. От това гледище са проучени директните, индиректните и индуцираните въздействия от изследването и производството на природен газ от шисти върху икономиката, заетостта, постъпленията от данъци за държавата и за местните бюджети, както и вероятните странични ефекти от диверсификацията на енергийните ресурси и енергийната сигурност на страната.
Анализът показва, че българската икономика и гражданите, които сега плащат висока цена (в сравнение с получаваните доходи), най-вероятно ще спечелят от добива на природен газ от шисти (ПГШ) в страната. Докладът прави опит да покаже какви са разходите и ползите от подобна перспектива и което е още по-важно, разглежда съпътстващите ефекти върху българската икономика и благосъстоянието на населението.
Ако всички блокове бъдат разработени и в тях започне добив, най-вероятно ще бъдат реализирани следните макроикономически ефекти според анализа на Красен Станчев. За целият инвестиционен период от 30 години се прогнозира вложените средства да бъдат 22.5 млрд. евро – при 640 сондажни кладенеца и 4 000 сондажа на цикъл, а добитият газ (при добив от 16 bcm годишно или 480 bcm за целия период на добив) ще има стойност от 103.4 млрд. евро за период.
Преките ефекти от проекта ще бъдат още по-значителни в сравнение с предходния сценарий, като годишната средна добавена стойност ще дава 5.1% от БВП и 6% общата БДС в икономиката. Това ще допринася 2.1 млрд. евро в БВП, което означава, че делът на добива на газ ще бъде значителен в общото индустриално производство на страната.
Като инвестиции, прекият ефект ще бъде също по-висок, защото проектът ще допринесе за 9.3% от общите инвестиции в страната. (Изчислението е направено на базата на общите инвестиции в българската икономика през 2013 г. - 8.3 млрд евро).
Chevron се насочва към Румъния, Украйна и Полша
Според Илиян Василев, в новата си стратегия Chevron се съсредоточава върху страни от Източна и Централна Европа като Полша, Румъния и Украйна, в които има благоприятен климат за реализация на необходимите, но рискови инвестиции.
Chevron Romania получи няколко концесии за проучване и добив на шистов газ в страната. Едната е в североизточната част на страната и покрива територия от 6350 кв. км, а другата е в Югоизточна Румъния на територия от 2711 кв. км.

Полското правителство реши да освободи от данъци до 2020 година добива на шистов газ в Полша. Chevron и полската държавна петролна и газова компания PGNiG подписаха предварително споразумение за сътрудничество в проучването за шистов газ в югоизточната част на Полша. Резервите на страната се оценяват между 800 млрд. и 2 трилиона кубични метра. Правителството планира да инвестира 12,5 млрд. евро до 2020 година за експлоатация на тези залежи. 38-милионната страна, най-голямата икономика в Централна и Източна Европа, в момента консумира 14 млрд. куб. метра газ годишно, две трети от които се внасят от Русия.
Правителството на Украйна подготви за подписване две големи споразумения със западни компании за добив на петрол и газ на своя територия. Chevron ще проучва и произвежда шистов газ в Западна Украйна.