DW: И какви поуки си извлече г-жа Меркел?

"Направо паднах от стола, като чух какви ги говори Меркел", казва сириецът Басам Тиби, който живее в Германия от четири десетилетия. В интервю за Дойче Веле политологът се обявява срещу неограничения прием на бежанци.

ДВ: Преди една година, в разгара на бежанската криза, германската канцлерка Ангела Меркел изрече своето знаменито изречение: „Ще се справим”. Каква е Вашата равносметка днес, една година по-късно?

Басам Тиби: Според германския социолог Макс Вебер, един истински политик е длъжен да притежава три основни качества: чувство за отговорност, чувство за мярка и страст, но съчетана с трезва преценка за даденостите. У госпожа Меркел не забелязвам нито едно от изброените качества. ”Ще се справим” е просто един лозунг. Дали е добър или лош, не е толкова важно - лично мен ме интересува дали зад този лозунг се крие някаква концепция. Но такава явно няма. Човешкото същество е надарено с разум, а основната функция на разума е да се учим, да си извличаме поуки. Но какви поуки си извлече г-жа Меркел от терористичните атаки през юли? Тя прекъсна отпуската си, върна се в Берлин и всички очакваха, че най-сетне ще надделее разумът. А тя отново каза: „Ще се справим!”. Направо паднах от стола! И си казах: В коя страна живея? Даже в Сирия мислят по-рационално!

ДВ: Какви поуки, според Вас, трябваше да си извлече германската канцлерка?

Тиби: Госпожа Меркел много добре знае, че миналата година в света имаше 58 милиона бежанци. През тази година, по данни на ООН, броят им е нараснал до 65,3 милиона души. Голяма част от тези хора идват от Африка и Близкия изток и всички те се стремят към Европа. Това е огромен проблем. Можем да приемем един, два, три милиона, но не е възможно да приютим 65 милиона души. И тук не става дума за морал, а за политика. Политиката не бива да има морализаторска функция. Политиката представлява упорита, изнурителна борба за справяне с различни ежедневни проблеми. Но това явно не интересува г-жа Меркел. А лозунгът ѝ „Ще се справим” не предлага никакво решение, той е просто един морален ангажимент.

ДВ: Вие самият сте роден в Сирия, в Германия сте от началото на 1960-те години. Не Ви ли радва тази безгранична готовност на Германия да приема Ваши сънародници?

Тиби: Аз съм рационалист, а не моралист. Преди няколко дни се запознах в Гьотинген с десетина сирийци. Двама от тях много ми допаднаха - пристигнали са в Германия, когато са били на 16, сега вече са 18-годишни, ходят на училище, искат да изучат професия. На такива хора казвам с охота „Добре дошли!”. Но сред пристигащите има и други. Тази сутрин например срещнах няколко мъже от „Мюсюлманското братство”. Те искат да създадат държава на шериата - тук, в Германия. Казах им, че трябва да са благодарни на Германия и че не бива да се опитват да налагат на германците своята идеология, а в отговор те ме запитаха: ”Ама ти наистина ли си мюсюлманин? Та светът е притежание на Бога, затова и Германия принадлежи на Аллах. Аллах ни подари Германия, а нашата задача е да прилагаме тук законите на нашия Бог!". Тези хора не изповядват онзи толерантен ислям, който аз съм изучавал едно време в Дамаск. И още нещо много важно: не всички сирийци са еднакви. Има добри сирийци, които са благодарни, че са тук, в Германия. Има обаче и ислямисти, които искат да разпространяват идеи, противоречащи на германската конституция.

ДВ: Защо, според Вас, голяма част от бежанците се насочват именно към Германия?

Тиби: През март и април бях в Кайро, като професор в Американския университет. Повярвайте ми, дори просяците по улиците на града знаеха, че в Германия ти дават жилище, че държавата отпуска месечни помощи и т.н. Германия предлага толкова много! Можеш да влезеш в страната без валидни документи за самоличност и да подадеш молба за убежище. А ако тя бъде отхвърлена, пак имаш право да останеш за известно време и да получаваш помощи. Това го няма никъде другаде! Но докога Германия ще е в състояние да предлага всичко това? Колко дълго ще се запази социалният мир? Моят приятелски кръг се състои предимно от чужденци: персийци, афганистанци, турци, които живеят тук от години. И всички ние сме истински загрижени, дори изпитваме страх. Ще Ви кажа защо: когато на германците им писне, много от тях може и да се превърнат в неонацисти. И тогава ще подгонят и нас.

ДВ: Колко голяма е, според Вас, опасността от възникване на т.нар. паралелни общества?

Тиби: Тук не става дума за потенциална опасност, а за нещо, което вече е реалност. Ето само един пример: в Берлин ще срещнете ливанци, които живеят в техните си паралелни светове с наркотици, проституция, престъпност. Берлинската полиция изобщо не смее да припари по тези места. Но германските власти очевидно не са си извлекли никакви поуки.

Пак повтарям: от моите срещи с бежанци знам, че сред хората, които пристигат в Германия, има сирийци, които са готови да зачитат германската конституция, които искат да се интегрират в тукашното общество, които искат да изучат професия. Има обаче и сирийци, които са ислямисти. Затова е крайно време да се научим да диференцираме. Казано накратко: трябва да сме наясно, че сред бежанците има както престъпници, така и почтени хора, които наистина заслужават нашата помощ.

Източник: http://www.dw.com/bg