Eastring, Набуко & хъб: Реалност или мечти?

Ива Стойкова
През последните дни усилено се говори за два мащабни енергийни проекта - строителство на газопровода Eastring и меморандум между Словакия, Унгария, Румъния и България, както и възстановяване на проекта "Набуко", за който българският премиер се ангажира да настоява пред Европейската комисия след разговор с президента на Азербайджан Илхам Алиев. За коментар EconomyNews.bg потърси енергийния експерт Иван Иванов*.

Г-н Иванов, реалистично ли е изграждането на Eastring или е медийна сензация? Възможно ли е газопроводът наистина да бъде готов през 2018 г.?

Иван Иванов: Считам, че съобщението за предстоящо изграждане на Eastring, публикувано в братиславския вестник „Актуалити“, е по-скоро медийна сензация. В проекта „Свързана Европа 2020“ са детайлно представени всички проекти от общ интерес засягащи две и повече страни от ЕС. В този документ проект Eastring отсъства. Посоченият срок за построяване – 2018 г., е напълно неосъществим. Дотогава дори интерконекторът България – Турция, за който все още не е избрано трасе, няма да бъде построен. Още по-сигурно е, че нов маршрут на газопровод от Турция през България, Румъния и Унгария до Словакия не може да бъде реализиран в такива срокове, тъй като се касае за изцяло ново строителство. Освен това няма никаква яснота от къде ще бъдат доставени тези 20 – 40 млрд м3, какъвто капацитет е посочен за този газопровод. Надявам се авторите на публикацията да не са имали предвид евентуално продължение на Турски поток през територията на тези страни от ЕС, защото всяка от тях има понастоящем дългосрочни договори за доставки от Газпром през Украйна, които руската страна е длъжна да спазва. Конкретно за България договорът предвижда доставки от Русия от северно направление с входна точка Исакча и валидност на доставките до 2022 г., когато изтича 10 – годишният срок на договора, подписан в 2012 г. С една дума съобщението за Eastring не е нищо повече от медийна сензация.

Възможен ли е ренесанс на „Набуко”? Моля пояснете защо?

В първоначалния си вид „Набуко“ не може да бъде възстановен, тъй като на турска територия по трасето на „Набуко“ се строи вече газопровода TAP. Реалистично е обаче реализирането на проекта „Набуко - Запад“. В списъка от проекти „Свързана Европа 2020“ е записано, че до 2019 г. ще се построи газопровод България – Австрия, минаващ през Румъния и Унгария. По същество това е именно трасето на „Набуко - Запад“. При реализиране на интерконектора България – Гърция (Комотини – Стара Загора) по този газопровод ще може да се подава към Централна Европа природен газ от Южния газов коридор. Още повече, че е в ход увеличаване на проектния капацитет на интерконектора с Гърция от 5 на 7 млрд м3, което гарантира достатъчно количество газ за транзитиране през България към Централна Европа.

България – газов хъб: реалност или мечта e? Моля за коментар какви за възможностите /евентуално сроковете/ за изграждането на такъв хъб?

Идеята за строителство в България на газов хъб е по-скоро мечта, отколкото реалност. За изграждане на газов хъб са необходими три условия: първо - интерконектори към съседните страни за транзитиране на газ, второ – големи газови хранилища, които да служат като буфер за неравномерното потребление на природен газ през летния и зимния сезон и трето – доставки към газовия хъб от няколко различни източника. За България не е изпълнено нито едно от трите условия: все още не сме реализирали нито един интерконектор, имаме само едно малко газово хранилище – Чирен с капацитет около 0,5 млрд м3 и накрая - към момента у нас постъпва природен газ единствено от Русия. Важната и непосредствена задача пред България не трябва да бъде мечтата за газов хъб, а построяване на интерконектори, които да позволят на страната ни да получава доставки от три направления: от север от Русия, от Южния газов коридор през Гърция и от Блок „Хан Аспарух“, проучванията в който ще завършат в края на 2017 г. и има всички изгледи преди 2020 г. да имаме значително собствено производство на природен газ, част от който дори може да е за износ.

* Иван Иванов e външен експерт в областта на енергетиката към УПИЗ „Лаборатория управление на рискове“, НБУ. Завършил е специалност „Електроинженер по електроизмервателна техника“ в Техническия университет. Защитил е докторска степен по технически науки. Работи като старши, а по-късно като главен асистент в Техническия университет. Доцент е в Националното висше инженерно училище – Тунис. По-късно става член на Академичния съвет на ТУ – София. Чете лекции във Франкофонския отдел по електроинженерство към Техническия университет – София. Автор на повече от 60 научни статии и доклади, една монография, 4 учебника и учебни пособия на български и френски език. От 1997 до 2013 е народен представител от Демократи за силна България. Член на Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм в 40 –то НС. Активен защитник и учредител на Инициативен комитет за защита на тезата против строителството на АЕЦ „Белене“.