Economist: Швейцарското злато

Книжните пари не са много популярни, както свидетелства рекордното поскъпване на златото на 18 юли спрямо долара, лирата, еврото и йената. Лихвените проценти близо до нулата и кредитните кризи и от двете страни на Атлантика убиват желанието на инвеститорите да поемат рискове и едновременно с това ги карат да се безпокоят, че правителствата могат да се опитат да решат проблемите със задълженията си по пътя на инфлацията. Има обаче едно изключение от правилото: швейцарският франк. Неговата търговска стойност е по-голяма от 70-те години на 20-и век - период, когато Швейцария наложи отрицателни лихвени проценти в опит да разубеди чужденците да си откриват банкови сметки. Мансур Мохи-удин, стратег в UBS, изчислява, че швейцарският франк, наред с австралийския и канадския долар, е станал част от групата на "валутите в сянка", които са използвани от търговците и инвеститорите, за да подсигурят възгледи за световната икономика. Инвеститорите, които са обезпокоени от влиянието на фискалните и валутните проблеми на САЩ върху долара, но искат да заложат на икономиката на страната, която е тясно свързана с канадската, купуват вместо това "гмуреца"*. Богатата на суровини икономика на Австралия прави пък нейния долар привлекателен за инвеститорите, които биха желали да заложат на Китай без да поемат политическия и корпоративния риск, да влагат пари директно в Народната република. Швейцарският франк, според вижданията UBS, е съвременният еквивалент на старата германска марка. Швейцария има много привлекателни страни за инвеститор, който не е склонен към риск. Тя може да се похвали с инфлация под 1% и излишък по текущата
сметка, достигащ 15% от БВП. Въпреки силата на франка, швейцарският износ е на добро равнище и прогнозите са за над 2% растеж на националната икономика през 2011 и 2012 година. МВФ очаква правителството да има малък бюджетен излишък тази година, а държавният дълг да бъде 53% от БВП или доста под равнището на повечето съседи. Една потенциална слабост на Швейцария, според мнозина инвеститори, е банковият й сектор. Предвид факта, че активите на банките в страната надхвърлят многократно нейния БВП, дали тя ще има финансовата мощ, за да ги спаси? Джефри Кендрик, валутен анализатор в Nomura, обаче посочва, че е банките вероятно имат своя принос за силата на швейцарския франк напоследък. Процесът на свиване на балансите ги кара да връщат активи обратно у дома. Швейцария се е опитвала в миналото да се съпротивлява на натиска за поскъпване на своята валута. Швейцарската национална банка се намеси, в опит да понижи курса на франка през 2009 година. ABB, една от най-големите компании в Швейцария, определи неотдавна силата на франка като главоболие. За Novartis - фармацевтичен гигант - печалба от 9% през първата половина на годината в долари се превърна в загуба от 16% в швейцарски франкове. Тези проблеми доведоха естествено до спекулации, че Швейцарската национална банка може да се изкуши да отново да се задейства, особено след като нейният вицепрезидент Томас Джордан изрази неотдавна безпокойство по този повод. Предишната такава намеса обаче не успя да спре поскъпването на швейцарския франк и Кендрик пресмята, че е възможно Швейцарската национална банка да е загубила 38 милиарда швейцарски франка (46,3 милиарда долара). Това има значение, тъй като централната банка на Швейцария изплаща годишен дивидент в размер на 2,5 милиарда швейцарски франка на кантоните в страната; миналата година се наложи парите да бъдат взети от резервите на банката заради нейните загуби в чуждестранна валута. По-нататъшни загуби може би ще са политически неприемливи. Освен това швейцарската икономика понася достатъчно щети от силата на франка, за да внуши, че намесата си струва риска. Основната инфлация несъмнено е отрицателна, но инфлацията като цяло все още е положително число; ако се върнем към 2009 година, то тогава цените се понижаваха с 1% годишно. Близките връзки на Швейцария с германската икономическа машина увеличават растежа на нейния БВП. Дори се говори, че централната банка на Швейцария може да повиши основния лихвен процент по-късно тази година (в момента той е на равнище от едва 0,25%) - нещо, което със сигурност ще увеличи притегателната сила на франка. Разумни ли са инвеститорите? Според изчисленията на паритета на покупателната способност (мярка, която приравнява относителните цени), направени от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), швейцарският франк е надценен с 42% спрямо еврото и с 44% спрямо долара. Ако пазарите станат ненадейно по-оптимистично настроени за перспективите пред глобалната икономика, или ако европейските политици намерят изход от дълговата криза на континента, то тогава швейцарският франк може да поевтинее. От друга страна изглежда благоразумно за инвеститорите да имат алтернативно убежище на златото - актив, който не дава никаква доходност, много е труден за оценяване, поскъпна шест пъти от своето най-ниско равнище през 2001 г. и предизвиква типа обществен ентусиазъм, който беляза балоните на други активи. Швейцарците може и да не харесват силния франк, но е възможно да не могат да се избавят от него известно време.