EUR 1.9558
USD 1.8784
CHF 2.1094
GBP 2.3506
CNY 2.5920
you tube
mobile version

EURES: Нито един българин във Великобритания през 2012 г.

АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]

Въведете Вашият e-mail адрес, за да получавате най-важните новини на EconomyNews за деня на своята електронна поща.
E-mail
 

EURES: Нито един българин във Великобритания през 2012 г.

mail08:50 | 29.01.2013прегледи 1593 коментарикоментари 0


Елена Видинска, главен експерт в Агенцията по заетостта, отдел EURES (европейски услуги по заетостта), в интервю за Агенция „Фокус” относно опасенията на Великобритания за наплива на българи и румънци след отпадане на ограниченията на трудовия пазар.

Г-жо Видинска, колко българи годишно търсят работа в страни от Европейския съюз?
Елена Видинска: По линията на мрежата EURES (европейски услуги по заетостта), в която членуват всичките служби на заетост в Европейския съюз, в това число и Българската агенция по заетостта, сме консултирали миналата година около 35 000 търсещи работа лица, които проявяват интерес към работа в друга европейска държава. През 2011 г. консултирахме около 11 000 лица, но това не означава, че всички тези граждани имат намерение да заминат за чужбина, за друга държава. Броят на лицата, които са регистрирани в българската EURES интернет страница, в портала на Агенция по заетостта за 2012 година, беше 2036. Това, че хората се регистрират за търсене на работа предполага по-сериозен интерес. През 2011 г. бройката беше по-малка – 1500 лица. Това е един относителен показател, има и други показатели. Например посетили EURES интернет страница през 2012 година са 181 000, а за 2011 година – 106 000. Във всички случаи има растеж на тези показатели.
Каква работа се търси предимно - сезонна или постоянна?
Това зависи от конкретните оферти, с които разполагаме. Обикновено лицата, които търсят сезонна или постоянна работа, се регистрират в този портал по един начин. Ако говорим за шансовете на хората да заминат, зависи от конкретни оферти. Повечето хора са заминали по оферти за сезонна работа, защото в повечето случаи разполагаме с такива оферти. Така за Испания миналата година са заминали над 1200 ягодоберачки, за Германия - 162 лица за системна гастрономия, това също е сезонна работа. След международната борса във Варна през пролетта миналата година - 47 лица са заминали работа в областта на хотелиерството и ресторантьорството в Германия. След международната туристическа борса в Бургас през миналата година 88 лица са започнали работа в туристическия бизнес в Австрия и Германия. Това е по-скоро временна работа, отколкото постоянна.
Изброихте няколко европейски държави. Тези страни ли са най-предпочитаните за работа?
Това също зависи от конкретни оферти, с които разполагаме. Имахме повече оферти за Испания, Германия, Австрия. Сега организираме интервюта за селскостопанска работа в Испания, Дания, Португалия. Ще има интервюта за системна гастрономия в Германия. Освен това, съгласно информацията, която се предоставя в Агенцията по заетостта от регистрираните частни форми посредници за 2012 година, повечето хора са започнали работа също в тези страни - в Дания, в Португалия и в Германия.
На каква възраст и с какво образование са най-често хората, които търсят работа в други европейски страни?
Съвсем в общи линии – по-младите и по-образовани, които владеят чужди езици, са най-мобилни. Но много по-лесно се намира работа с по-ниска квалификация и за съжаление, повечето българи, които работят в други европейски държави, често работят на позиции, които изискват по-ниско образование. Например по офертите за Германия за системна гастрономия имаше едно единствено изискване - владеене на немски език на комуникативно ниво. Работодателите не се интересуваха дали кандидатите имат образование или не – т.е. хората и с висше образование могат да отидат, стига да говорят немски език.
Предварително ли се сключват договорите с работодателите, когато хората заминават за други страни?
По тези оферти, които минават през EURES, особено за държавите, за които се изисква разрешение за работа, обикновено договорите се подготвят предварително и се сключват на място. Говорим за непостоянна работа - за работа в ресторанти и заведения за бързо хранене в Германия до шест месеца, за хотелите и ресторантите в Германия и Австрия - също до шест месеца. В туристическия сектор в Австрия най-много се търси персонал през зимния сезон - от декември до април. А за някои хотели, които работят и през лятото, работодателите канят същите служители да работят от юни до септември. Те имат възможност да работят и повече месеци за една календарна година. За Испания - договорите на ягодоберачките бяха за три месеца. Те също бяха предварително обсъдени и подготвени преди жените да заминат за Испания.

В края на годината отпадат ограниченията за гражданите от България и Румъния за работа във Великобритания. Очаква ли се по-голям интерес към тази страна?
Да, може да се каже, че очакваме по-голям интерес, защото трябва да отпадне една от основните пречки за започване на работа във Великобритания – изискването за разрешение за работа. Но и във Великобритания все повече се усеща икономическата криза - свиват се цели сектори, например - финансовият. Доста неща зависят от това дали ще има конкретни оферти за работни места. Напълно възможно е документите на кандидатите за работа да се оформят много бавно и след 1 януари през 2014 година - това, което е проблем сега. По принцип трудно се признават българските дипломи в доста европейски страни, в това число и във Великобритания, особено на тези, които са завършили образованието си преди 2007 година. От наша гледна точка, не би трябвало да се очаква голям наплив.
Имате ли информация за това, колко българи заминават годишно да работят във Великобритания?
Миналата година чрез мрежата EURES в Агенцията по заетостта нямахме нито една оферта - не набирахме кандидати за работа във Великобритания по конкретни оферти. В сайта на Агенцията по заетостта са регистрирани три фирми, които имат лиценз за посредническа дейност в чужбина с договори за изпращане на лица във Великобритания. Но и те от няколко години не са отчели нито един изпратен човек. Нашата роля по-скоро беше малко по-различна - да информираме, консултираме и да даваме общи насоки на тези граждани, които проявяват интерес към работа във Великобритания и са попаднали на някакви обяви или оферти в Интернет с предложение за работа във Великобритания като цяло. Добре е, че все повече и повече гражданите се научават да бъдат предпазливи и преди да предприемат някакви действия, те се обръщат към нас за съвет. По този начин сме предотвратили доста измами. Така че по-скоро сме спрели хора да заминат по фалшиви оферти.
Според Вас имат ли основания опасенията на британското правителство, че българи и румънци ще „залеят” Великобритания след отпадане на ограниченията за работа?
Ние по принцип смятаме, че тези опасения нямат никакво основание, нямат реална почва. Според всякакви анализи, които са правени досега, гражданите на новите страни-членки по-скоро са допринесли за икономическото развитие на старите държави-членки на Европейския съюз. Освен това традиционно българите предпочитат Испания, Италия, Гърция. Има голяма общност в Германия. Доста европейски държави са отворили пазара на труда за България, в това число Ирландия - миналата година, но нямаме информация за потоци българи, които да са залели Ирландия след отварянето на пазара. От друга страна, Великобритания и редица други страни – Германия, Дания, Холандия и т.н., по-скоро се опитват да привлекат българите, които са завършили образованието си там, по техните стандарти, и им предлагат работа. Така че по-скоро квалифицирани младежи, които завършват образованието си във Великобритания, ще намерят работа там./със съкращения/
 


 
 
 
Още от рубриката
 
 
Коментирай
 
Име:

E-mail:

Текст:

Код за
сигурност:

Напишете символите в полето:




 
БЮЛЕТИН НА EconomyNews.bg