Eвропейските банки обеднели с $40 млрд.

Европейските централни банки са станали по-бедни с $40 млрд за последните 10 години, след като последваха примера на Bank of England и започнаха да продават златните си резерви, съобщи в. Financial Times.
На 7 май 1999 тогавашният министър на финансите и сегашен премиер Гордън Браун обявява правителственото решение да бъдат разпродадени част от златните резерви на банката, за да бъдат закупени по-доходоносни активи като например държавни ценни книжа.
Малко по-късно през годината централните банки на Франция, Испания, Холандия и Португалия решават да последват британския пример и започват да продават част от златните си резерви. По това време цената на златото е около $280 за тройунция (31.1 г.), която е три по-ниска от днешната, която надхвърля $900.
Според изчисления на бизнес изданието от вложенията се в ценни книжа банките са спечелили $12 млрд. Но предвид днешната висока цена на златото, те всъщност са обеднели с $40 млрд. Най-много е загубила Националната банка на Швейцария, която е продала 1 550 тона за десет години и така е изгубила $19 млрд., следвана от тази на Великобритания, която е обедняла с $5 млрд.
Германия и Италия са двете големи европейски страни, които отказват да продават златните си резерви, главно поради вътрешни спорове как да бъдат инвестирани приходите от продажбите им.
САЩ, които имат най-големия златен резерв в света, не възприемат въобще идеята, а централните банки извън Европа стават нетни купувачи.