Eдна инвестиция върна младите в Крумовград

Вилдан Байрямова

Преди години концесията за златното находище на Ада тепе край Крумовград стана повод за сблъсък на много интереси: политически - заради отчисленията; частни, маскирани като грижа за чистата природа и впоследствие тихомълком осребрени; интереси на хората, останали без поминък. Протестните митинги и разгорещените обществени обсъждания заглъхнаха отдавна и днес всички се убедени в ползата от чуждестранната инвестиция - представителите на местната власт, политиците и хората от района.

Рейджан Хайрула е на 25, завършила е специалността „Социални дейности“ в Софийския университет с магистратура по управление на човешките ресурси. Тя е само една от многото млади и образовани хора, завърнали се в родния Крумовград. „Всичко стана много бързо - подадох документи в канадската златодобивна компания, след 10 дни ме поканиха на интервю и след още 10 вече бях на стаж в Челопеч. Не съм и помисляла да търся работа извън Крумовград, защото вече бях сгодена“, разказва тя.

После Хайрула преминала през обучение за провеждане на интервюта за работа в компанията, в т.ч. и за набиране на ръководни кадри. Сега цялото деловодство на дъщерната фирма е в кабинета ѝ. Работата с чужденците ѝ помогнала да доразвие английския си. И тя, както и 24-годишната Дарина Юриева-Махмуд, не се и помисля за някаква работа извън Крумовград и фирмата.

Дарина Махмуд усвоила професията механошлосер, независимо че била завършила професионалната гимназия по малък и среден бизнес в Крумовград. Намирам я отвън със защитната маска и електрожена да заварява метални плоскости редом с мъжете. Започнала стажантската програма, докато била в майчинство, а бебето не спряло устрема ѝ. Сега учи във филиала на Минногеоложкия университет в Кърджали.

„Преди работех като шивачка в един цех за 300 лева заплата, друго в малкия ни град не се намираше. Но тук всичко ми е интересно, няма да се откажа, мотивацията е сериозна, виждам се като инженер“, казва Дарина.

Тя си спомня как допреди 2 години из улиците не можело да срещнеш млад човек, но вече гурбетчиите започнали да се завръщат от Европа и градчето се оживило осезаемо. В момента 220 работници и служители са ангажирани с изграждането на флотационната фабрика и съоръженията, като 90% от наетите са местни хора.

Шансът да се върнеш при своите

Кямран Билял е завършил Техническия университет в София и от 2012 г. е свързан със златодобива. След неизбежния стаж в обогатителната фабрика на компанията в Челопеч и 4 години практика там той получил работно място в Крумовград. „За мен това беше страхотен шанс да се върна при семейството си, животът ми в личен и кариерен план се развива чудесно. За мен нямаше вариант да търся поминък в чужбина, макар че с моята специалност мога да работя на всеки континент“, казва 29-годишният инженер.

По думите му, тази чуждестранна инвестиция буквално е рестартирала градчето - все повече млади хора го предпочитат не само за работа в компанията, но се създават и десетки нови обслужващи я фирми. Междувременно безработицата от 15% вече е спаднала наполовина, казва Билял: „Това не е просто някаква промяна, а мощен тласък за района, който затъваше с мизерните доходи от земеделие и животновъдство. Много млади хора записаха подходящо образование, други се завръщат от чужбина, трети се преквалифицират в курсове – все заради възможността да работят в родния си край, а и високите заплати дават самочувствие“, добавя той.

Джанан Сали не можеш да я подминеш – тя е в пресцентъра и знае всичко. От 3 години вече работи в отдела "Връзки с обществеността". Когато кандидатствала за стажа, не допускала, че пиарът е толкова значимо занимание. Спомня си обаче сблъсъците на позициите и жестоката поляризация на мненията около този проект, а драмите траели повече от 10 години. „Тогава разбрах колко е важно да умееш да обясняваш на хората всичко с аргументи, да помогнеш на раздвоения човек да види ползите, а не само измислените катастрофични страхове, каквито упорито се внушаваха. Сега смятам, че именно това е моята професия“, уточнява Джанан.

Когато в началото на годината фирмата започнала ударно да набира кандидати, пиарката се изненадала колко много стари познати, запилели се някъде на гурбет в странство, се връщали. „Идват си и търсят работа – не в областния град или някъде из страната, а в родния Крумовград. После ги срещаш със семействата им из града и усещаш как той все повече се пълни с млади хора, а това е толкова хубаво. Аз самата не съм допускала, че ще се върна от София - така говорят и другите, като тръгнат да следват, но си идват обратно, като притеглени от магнит“, казва тя.

Неотдавна Джанан се дипломирала - завършила право в Нов български университет. Но е категорична, че няма да зареже сегашната си работа, която ѝ предлага достатъчно възможности да използва и юридическите си познания. 

Общата инвестиция в „Родопския Клондайк“ се очаква да бъде в размер на 178 млн. щатски долара. На северната площадка на интегрираното съоръжение за съхранение на минните отпадъци вятърът сякаш никога не спира. Това е стартовата площадка - от нея започва изграждането на клетките за депониране на отпадъците, а успоредно върви и рекултивацията на терена. Готов е и „черният“ басейн, планиран за евентуална авария.

"Екологичните рискове са минимизирани до нулево ниво, разполагаме и с мобилна пречиствателна станция за незабавна реакция. Нито технологичните, нито рудничните води ще имат шанса да попаднат в реката", уверява инженер Емил Айвазов, началник на производството в рудника. Той е от Кърджали, но се е преселил в Крумовград. Годишният планов добив на златоносна руда е в размер на 870 000 тона, а скъпоценният концентрат – 4 500 тона, уточнява главният инженер Борислав Гечев.

Защо концентрат, а не кюлчета, какъвто беше първоначалният проект, и защо от него отпадна цианидното излужване на златото – това е дълга тема с червена линия по средата, от двете страни на която стояха политическите интереси и търсещите препитание хора в умиращия родопски град. Тук още помнят обувната фабрика „Хан Крум“, произвеждаща продукция за износ, но впоследствие загробена от своя приватизатор и един от най-гръмогласните по време на протестите, който после продаде сградата на чуждестранния инвеститор и тихо се пресели някъде другаде. Хората от града помнят и мъртвилото с празните магазини и улици, както и бусовете с млади мъже, тръгнали на гурбет в Европа. Но днес е друго - те вече гледат уверено напред и посрещат нови и нови завръщащи се у дома.

източник: Дойче Веле Автор Вилдан Байрямова