Fitch за присъединяването на България към ERM II

Приемането на България (BBB/Stable) и Хърватия (BBB- / Stable) в механизма на европейския валутен курс (ERM II) е крайъгълен камък на пътя към приемането на еврото, което би подкрепят кредитните профили на двете страни, казаха в специален доклад от Fitch Ratings. Въпреки това тази потенциална полза за техните оценки в момента се компенсира от рисковете от коронавируса. Освен това спазването на критериите за присъединяване към еврозоната през следващите две до три години може да се окаже предизвикателство поради коронавирусните ангажименти на властите за допълнителни реформи.

България и Хърватия се присъединиха към ERM II на 13 юли 2020 г., след като кандидатстваха съответно през юли 2018 г. и юли 2019 г. Най-ранната дата за приемане на еврото ще бъде след около три години, след най-малко две години престой във ERM II, коментират от агенцията. 

ЕЦБ заяви, че присъединяването е възможно до „около 2023 г., при условие че те отговарят на всички критерии за конвергенция, основани на Договора“. Според Fitch е малко вероятно обаче присъединяването преди 2024 година.

Рискът от това коронавируса да забави влизането на двете страни в ERM II не се осъществи. Това показва ангажираността на властите в еврозоната към разширяването, и по-специално членството на България и Хърватия в единната валутна зона. В Хърватия победата на управляващата партия ХДС на последните парламентарни избори означава, че следващото правителство вероятно ще остане ангажирано с евроинтеграцията.

Но не е ясно кога България и Хърватия ще изпълнят критериите за конвергенция с еврото. Отчасти това е така, защото пандемичните и свързаните с тях мерки за ограничаване са отслабили макроикономическите перспективи. 

Последните прогнози са реалният БВП да се свие с 8.4% тази година в Хърватия, която е силно изложена на туризъм, и 5.7% в България. Очаква се и двете икономики да възобновят растежа си през следващата година, но свиването на БВП и отговорите на фискалната политика означава, че прогнозираните бюджетни излишъци от 2019 г. ще се насочат към дефицит от 4% от БВП в България и 7% от БВП в Хърватия през 2020 г.

Скорошните фискални резултати на Хърватия са добри, подкрепени от разумната политика. Хърватия не е в процедурата на ЕС за прекомерен дефицит (което е условие за присъединяване към еврото), а задълженията на Пакта за стабилност и растеж (ПСР) са спрени за всички държави-членки. Независимо от това, прогнозите са, че публичният дълг ще скочи с 13 пункта до 86.2% от БВП през 2020 г., което увеличава предизвикателството за намаляване на публичния дълг, за да се изпълни изискването за конвергенция за „стабилни и устойчиви публични финанси“.

По отношение на публичния дълг на България от 25.8% от БВП тази година (от 20.4% през 2019 г.) е доста под прага от 60%. Изпълнението на изискването за конвергенция на "ценова стабилност" на еврозоната (средната инфлация не трябва да е повече от 1.5 процентни пункта над темпа на трите "най-добре представени" (т.е. най-ниските) членове на еврозоната) може да се окаже предизвикателство. Инфлацията в блока ще бъде много ниска или отрицателна (прогнозираме средния ръст на потребителските цени над 1% тази година само в пет икономики от еврозоната, в сравнение с 1.5% в България); освен това в България инфлацията може да се ускори с напредването на конвергенцията.

И двете страни също се ангажираха със структурни мерки за реформиране на държавните предприятия и бизнес средата. За България това включва укрепване на рамката за борба с изпирането на пари. Изпълнението би подпомогнало сближаването и намали макроикономическите и фискалните рискове, но може да се окаже предизвикателство.

Намаляването на валутния риск е положително за Хърватия, предвид значителния валутен компонент на кредитните книги на банките. И двете страни се присъединиха към банковия съюз на еврозоната. Това би могло да повиши качеството на банковия надзор (особено в България), пишат още от Fitch Ratings.