IKEA в България – скъпо и 100 хил. клиенти

България е последната страна, в която отвори магазин на IKEA. За откриването отидоха немалко хора, но всички си задаваха въпроса дали цените са по джоба на средния потребител. В репортаж на RFI от откриването в София хората недоволстват, че обикновените посетители са били свалени в приземния етаж, зад метални ограждения, като добитък, а високопоставените гости са били посрещани горе с големи почести. Друг гражданин признава пред микрофона на радиото, че е нормално в голям и непрекъснато разрастващ се град да има подобен магазин. Но нервничи, защото не успява да открие масата, която си е избрал от каталога. Други са по-ведро настроени. Майка, очакваща третото си дете, е идеалният клиент на IKEA. Убедена е, че ще намери всичко на едно място. Тя се надява, че скандинавският стил ще навлезе трайно в ежедневието на българите. Най-много й харесва това, че на пазара идва една по-изчистена линия, която би трябвало да повлияе като цяло на мебелния пазар в страната. И не крие, че до момента всичко предлагано е било на границата с кича, най-вече заради смесването на стилове. Според нея скандинавският стил ще придаде нов облик на българските домакинства – по-хармонични и приятни за живеене.
Относно цените смята, че те са достъпни за всички, защото ценовият диапазон на предлаганите стоки е много широк- има прекалено скъпи неща, но и твърде евтини. Общото настроение спрямо цените обаче е негативно. И това е нормално в страна, където минималната работна заплата е около 150 евро, отбелязва репортажът на RFI. Това е и най-често чуваната дума на откриването: скъпо, много скъпо.
Пенсионер, например, преценява, че някои осветителни тела струват двойно, при положение, че подобни има в другите магазини. И не смята да плаща само заради марката IKEA. Иначе, няма забележки към стила.
Още преди IKEA да отвори врати в България, в местната преса се разрази истинска полемика около цените. Направени бяха сравнения с други магазини от веригата в Европа - от Великобритания до съседна Гърция. А фактът, че гърци стоят зад българския клон, допълнително нажежи обстановката.
В кафенето на IKEA по това време посрещат първите клиенти. Персоналът се състои от българи и гърци. Електра идва от Солун, за да подпомогне старта на софийския магазин. И припомня за всички онези българи, които бяха готови да изминат 600 км за един ден, само за да могат да пазаруват от IKEA в родния й град. Впечатленията й са, че мнозина обожават IKEA и сега ще им е много по-лесно. Думите й получават потвърждение с цифрите - още с отварянето на вратите си магазинът в София регистрира повече от 100 хиляди посетители.
И ако в България споровете са съсредоточени върху цените, другите страни се вълнуват от управлението на парите на шведския мебелен гигант. Основателят на групата Ингвар Кампрад живее в Швейцария и беше един от най-богатите хора там. Заради данъчна маневра миналата година обаче той изгуби 11 милиарда долара. Тези пари, разбира се, не са изчезнали, а просто бяха прехвърлени в Лихтенщайн, като Кампрад не може директно да се разпорежда с тях. Най-честите подозрения към шведската компания са, че заобикаля плащането на данъци. Друг горещ въпрос е кой всъщност се възползва от големите капитали на шведския гигант. Официално 84-годишният Кампрад се е оттеглил от бизнеса. Шведът падна надолу в швейцарската класация на най-богатите, но все пак притежава 6 милиарда долара. Но не го демонстрира – кара старо Volvo, живее скромно, пътува в икономична класа, няма никакви външни белези на богаташ и се ползва с репутация на пестелив човек, с която се гордее. С други думи, далеч е от екстравагантността на някои милиардери. Освен това е дискретен – не дава интервюта, не се появява на публични места, вероятно тайно напътства ръководителите в своята компания. И все пак има за какво да го упрекват – сам определя нацисткото си минало като младежка грешка. Досега се знаеше, че през 40-те години е бил член на фашистка партия в Швеция. Нови разкрития обаче твърдят, че замесването му в крайнодесните среди е било доста по-значимо. Според шведски журналист Ингвар Кампрад се е занимавал с набирането на нови членове на нацистката партия, а тайните служби по това време са го следели отблизо. Верен на себе си, създателят на IKEA запазва мълчание.