IKEA и българските тарикати

Ива Стойкова
„Солени цени в IKEA”. „Може ли една кухня да струва 6000 лв., а в Италия да е 300....” Това са само част от спекулативните мнения и сравнения, които безотговорно (или може би съвсем отговорно) се пускат в информационното пространство, подклаждани от предстоящото откриване на магазин на шведската верига у нас.
Страх от големите вериги?
Обяснението на подобно поведение би могло да бъде именно това. Защото зад марката обикновено се крие дългогодишен опит, познаване на клиента, традиции и добър мениджмънт. Увереност, движение напред стъпка по стъпка и предварително проучване на пазара. А това означава почти сигурен успех и крачка пред конкуренцията.
Да, наистина в каталога на IKEA пълно обзавеждане на една кухня е 6 295 лв. Обаче има и такава за 700 лв. Проверка в мебелния магазин Лабиринт показва, че има кухни за около 300 лв., но има и за 7125 лв. В Айко произволна кухня от каталога струва между 2867 и 7236 лв., в зависимост от екстрите. Цените, разбира се, са само за кухненските шкафове и не включват електроуредите, мивка, батерия, механизми, аксесоари и т.н.
Да оставим настрана големите покупки и да погледнем по-ежедневните. Около 63 000 се очаква да са първокласниците за новата учебна година, от които близо 10 000 ще са в София, според информация на МОМН. В седмицата на началото на учебната година голям процент български семейства са загрижени за подновяването на детския гардероб. В случайни магазини могат да се намерят панталони за 10 лв., но китайски от най-ниско качество. В Jumbo за същата цена може да се вземат джинси от високо качество. Ако в специализиран детски магазин има детско бельо за 10 лв., в гръцкия магазин има и за 2 лв. Да не говорим за удобството да се обзаведе едно дете с абсолютно всичко само с една разходка. А може да има и изненада – някоя дребна играчка, така между другото. Грешка е да се смята, че Jumbo е детски магазин, въпреки че детските стоки преобладават. В него има и оригинални стоки за бита, също на добри цени.
Цените
Цените варират и това е напълно естествено. Те са водещи при избора на потребителя, плюс качеството и спецификата на търсенето. Потребителите са все по-информирани и не бива да бъде подценявана тяхната преценка. Другият ключов момент са технологиите, чрез които се обработват материалите и се постига определен ефект на визията. И у нас повечето мебелни фабрики работят с добри, скъпи машини. Но производството е някак си по-консервативно. Като че ли малко се работи за ново съчетание на материали, за иновации. Или поне не сме чували.
Как постигат цените си IKEA – дори на непрофесионалист прави впечатление прахово боядисана стомана, масив... висококачествени материали. Говори се, че тайната е в партньорите. Възлага се поръчка на определен производител – например на дръжки за врати на шкафове, като се гарантира работа и количество за години напред. Себестойността пада моментално. А това повлича след себе си и цялата цена на крайния продукт, без да е застрашено неговото качество.
Промоции
Българските потребители бяха научени от така „омразните” чужди вериги да получават информация за промоциите и цените чрез реклами по радиото, телевизията, брошури. Без уловки. Колко изненадани са останали обаче всички онези, хванали се на въдицата на Айко например, за ваучер на стойност 20 лв. В радио рекламата се твърди, че ако дете, родено 2004/2005 г., т.е. което ще е първокласник тази година, и може самò да напише името си, печели ваучера. Но не съвсем в действителност. Да, ваучер има, но при определени условия- той важи, само ако е закупена стока на стойност над 200 лв., която обаче да не е сред промоционалните. На какво се разчита- че детето ще се натъжи и любящият родител ще направи всичко възможно, за да се почувства то по-добре? Едва ли. Доверчивият клиент може да остане само с горчив вкус, гарниран с недружелюбното отношение на служителите в магазина. И практически ваучерът е неизползваем. Жалко, че същата верига магазини се опитва да е копие (да си спомним за ресторанта) на сега навлизащия на българския пазар свой европейски конкурент. На сайта на Лабиринт също се мъдри някакъв ваучер за 20 лв., но вече веднъж изпатил си от предния магазин, на клиента сигурно въобще не му се поглежда за подробности. Все пак внимателен прочит разкрива, че става дума за страницата във Facebook- с избора «харесвам» се получава възможност за спечелването на ваучер. Евентуално. Не става ясно обаче обвързан ли е той с друга покупка и на каква стойност.
Това не е чуждопоклонничество. Не по-лоши неща предлагат и български производители. Но те могат да помислят върху готовите успешни модели, които използват чуждите вериги и да приложат най-доброто от тях, имайки предимството отлично да познават родния пазар. А въпросът с манталитета – клиентът няма избор, ще купува от мен, затова няма да се потрудя и няма да се усмихвам, вече не е актуален. Реалната конкуренция е тук.