ING:Възможно е България да приеме еврото през 2026

Политическата стабилност в България продължава да бъде от решаващо значение за приемането на еврото през 2026 година. Това пише в заключенията от най-новия анализ на аналитичното звено на банка ING – ING think, озаглавен "България: приемането на еврото е на една ръка разстояние, но все още не е факт".

Експертите запазват прогнозата си, че страната ни ще се присъедини към еврозоната през януари 2026 година. " Трябва обаче да признаем, че около тази прогноза започват да се появяват някои несигурности. Краткосрочното нарастване на инфлацията може да се превърне в по-значим проблем, като потенциално измести решението от техническо към по-политическо", посочват  в анализа и уточняват, че ключов фактор за инфлацията е либерализацията на пазара на електроенергия.

"Очакваме инфлацията да бъде на равнище от 4,6 на сто към края на годината, а през идната година – 3 на сто", прогнозират от аналитичното звено на базираната в Нидерландия банка.

Потенциалните промени в структурата на българския парламент биха могли да внесат допълнителна несигурност около приемането на еврото, особено ако преизчислението на резултатите от последните парламентарни избори доведе до влизането на нови партии в Народното събрание, пише още в анализа. Той е публикуван само часове, след като Централната избирателна комисия (ЦИК) определи нова четирипроцентова бариера за влизане в парламента за изборите за народни представители в 51-вото Народно събрание. След решението на комисията мандатите в НС бяха преразпределени, а партия "Величие", която първоначално не бе преминала бариерата за влизане в парламента, получи 10 мандата.

Прогнозата за приемане на България в еврозоната, като се имат предвид тези фактори, не е без опасения, уточняват от банката.

Най-важният критерий за приемането на България в еврозоната е политическата стабилност. Ако тя бъде постигната, експертите предвиждат успех в приемането на еврото за национална валута. Що се отнася до перспективите пред икономиката на България, от ING продължават да смятат, че растежът ще остане стабилен и ще достигне 2,6 на сто през 2025 г.

"Неотдавнашното повишение на заплатите и експанзионистичната фискална политика следва да продължат да благоприятстват частното и публичното потребление. Освен това приемането към Шенген и по-широките регионални проекти като Вертикалния газов коридор, модернизирането на инфраструктурата под ръководството на НАТО и инициативата "Три морета" също следва да донесат някои ранни ползи за активността и производителността".

Политическата несигурност обаче може да се отрази негативно и на инвестициите, се предупреждава в анализа. Промишлената активност в България продължава да отслабва, което отразява проблемите при ключови търговски партньори като Германия и Румъния, добавят в анализа.