Le Figaro: Вятърът на гнева - силен и безпощаден

Гневът се надигаше отдавна. Това е студен, силен, остър и безпощаден. В продължение на 30 години той къкреше върху огъня на безсилието на властите и провалите на правителствата. Последователно той беше изразяван с голямо електорално въздържание и с редовното разочарование от всяко слизащо от властта мнозинство. Вотът за „Националния фронт“ обаче винаги е бил неговото най-зрелищно проявление, коментира вестник Le Figaro, цитиран от агенция Фокус.

В неделя този гняв помете всичко, пише вестникът. Вече безусловно първата партия във Франция, крайнодесният „Национален фронт“, чийто резултат се утрои в сравнение с последните регионални избори, се намести в гръм и трясък в сърцето на политическа сцена. За левицата, както и за десницата това е болезнен провал. За Франция – скок в неизвестното, чиито политически последствия ще продължат и след втория тур на изборите, независимо от това какви ще бъдат резултатите на Фронта.
След двойното предупреждение на европейските и на местни избори очевидното стана факт: политическата карта на Франция е разделена на три третини. Установяването на тази „трипартийност“ – със сигурност носеща нестабилност в президентската политическа система, в която залогът се разиграва между двама опоненти – ще промени разпределението на силите и трайно ще дестабилизира традиционните партии, които никога не са изглеждали толкова объркани.

В неделя френската крайно дясна партия „Национален фронт“, ръковеден от Марин Льо Пен води на първия тур на местните избори във Франция, като получава 29,5% от гласовете на избирателите, дясноцентристката партия на Никола Саркози „Републиканци“ получава 27.0%, а управляващата Социалистическа партия- 23.0%.

 

Коментар

Огнян Минчев, профил във Фейсбук

Предизвестените събития дори не се нуждаят от коментар. Възможностите са две и те са известни отдавна. Или системните партии на европейския mainstream си вадят главите от пясъка и предприемат бързи идейно-политически и институционални промени на всички нива - национални и общо-европейски - за да спрат заплахата от радикалния ислямизъм, или на власт идва крайната десница, чиято цел е прекратяване на европейския интеграционен проект. В първия вариант е необходима мобилизация за прекратяване на етно-малцинствените привилегии, известни като "мултикултурализъм", контрол върху етническите гета и постепенното им разграждане, незабавно изграждане на общо-европейски институции за сигурност - гранична охрана (пре-изграждане на Шенген), разузнавателни структури, европейска армия, активен обществен дебат за същността на заплахата, която тегне върху Европа от страна на ислямисткия тоталитарен проект. Вторият вариант - възходът на крайната десница - включва радикална политика за осъществяване на подобни цели, но само на национално равнище, чрез самозатваряне и самоизолация. Ре-национализация, насочена към прекратяване на политическия проект за европейска интеграция. Възраждане на дефанзивен национализъм и заплаха за рязко ограничаване на гражданските свободи и либерално-демократичната система на управление. Не съм оптимист. Елитите на европейското статукво не показват потенциал за мобилизация, за промяна на господстващите ценностни и политически ориентации на една пацифистка Европа, наследена от епохата на 70 годишен мир и липса на сериозни предизвикателства пред сигурността. От социалдемократите и либералите не може да се очаква подобна промяна. Единствено Европейската Народна партия може да осъществи подобна идейно-политическа промяна, но тя изглежда напълно блокирана вследствие на необяснимата упоритост на канцлера А. Меркел по бежанския проблем - политиката на Германия за безусловно приемане на засега неограничен брой бежанци. Проблемът не е в хуманното отношение към бежанците, а в безпомощността да бъде овладяна и осуетена добре организираната операция за предизвикване на общо-европейска криза чрез масиран бежански екзодус от територията на Турция към централна Европа. Всъщност - разделението не бива да минава през партийна принадлежност. Да не забравяме, че Тило Сарацин - човекът, който изгуби поста си в управителния съвет на Дойче банк за да отправи предупреждението си срещу радикалния ислямизъм, бе социалдемократ. Ориана Фалачи бе публична фигура с ясна принадлежност към левицата. В днешната криза ще бъде лесно да се откроят истинските европейци, готови да дадат всичко от себе си в името на обединена Европа от седналите на топло европейски чиновници, от щедро заплатените демагози и предпочитащите позата на щрауса активисти от типа je suis...