New Europe за медийните олигарси Прокопиев, Бабиш

Никълъс Уолър, New Europe

В ход, отразяващ антикорупционната програма на новото българско правителство, парламентът прие законопроект, който ще премахне „златните паспорти“ – схема, която позволява на хората, които инвестират повече от половин милион евро в икономиката, да станат български граждани, а с това , граждани на Европейския съюз.

Програмата за златен паспорт на България беше трън в очите на Европейската комисия, която дълго време я смяташе за риск за ЕС по отношение на „сигурност, пране на пари, укриване на данъци и корупция“.

Настоящото правителство с премиера Кирил Петков, което пое на 13 декември миналата година, дойде на власт, обещавайки стабилност, икономическо съживяване и прекратяване на корупцията.

В този контекст премахването на схемата за златни паспорти е първият обнадеждаващ знак, че България, най-бедната страна в ЕС, най-накрая ще се справи с многобройните незаконни дейности, вариращи от монополизиране на медиите и корупция до всякакъв вид организирана престъпност, които осакатяват икономиката и гражданското общество.

Няма илюзии относно факта, че трябва да се направи много. България от години е смятана за „най-корумпираната страна“ на ЕС от Transparency International, докато Европейската комисия, в последния си доклад за напредъка през 2019 г., относно реформите в България, документът особено подчерта липсата на независима и плуралистична медийна среда като сериозна загриженост за начина, по който това се отразява негативно на съдебната система и върховенството на закона.

Всъщност тази оценка идва в момент, когато свободата на печата в страната е достигнала ниска точка, тъй като богатите бизнес магнати все повече изкупуват медийната индустрия.

В резултат на това независимото медийно пространство е изчезнало, вместо това е заменено от монолитни медийни конгломерати, обвързани с интересите на своите собственици.

 Работейки по специфичните за проекта програми, като се придържат към силно предубедена продукция, тези конгломерати превърнаха българския медиен пейзаж в площадка за богатите да продължат своите собствени схеми.

Иво Прокопиев: Сляпото петно ​​в българския медиен пейзаж

Емблематична за такъв медиен конгломерат, ръководен от магнати, е Икономедиа, третата по големина медийна група в България и управлявана от бизнесмена Иво Прокопиев, един от най-ослепителните олигарси в страната, намерил богатството си по време на буйната приватизация на българските държавни активи през 90-те години .

Икономедиа обединява повече от 25 публикации под своя чадър, а Прокопиев е показал, че използва своя медиен контрол, за да подбира внимателно информацията, докладвана за неговите бизнес начинания, за да обслужва собствените си цели.

Това стана очевидно през 2012 г. след замърсяването на питейната вода, причинено от една от мините, принадлежащи на групата за добив на Каолин.

Разиграващите се събития бяха отразени от повечето български медии – с изключение по-специално от тези на Икономедиа. По-внимателният поглед разкри, че това не е съвпадение, като се има предвид, че Прокопиев е придобил Каолин майнинг група през 1999 г. при неясни обстоятелства, включващи умишлено подценяване на активите чрез един от собствените му инвестиционни механизми.

От своя страна това позволи на Прокопиев да придобие фирмата за много по-евтино от действителната й стойност. Контролният пакет от акции на Каолин беше продаден на германския миньор Quarzwerke през 2012 г., не след дълго историята със замърсяването, но примерът с Прокопиев дава представа за това колко добре свързани и мощни бизнесмени явно се опитват да изкривят публичния наратив по важни въпроси, вариращи от средата за политически решения.

Андрей Бабиш: Медиен магнат и премиер

Българските медии може да са затруднени от това, което в много други страни от ЕС би се разглеждало като осакатяващ конфликт на интереси, но едва ли е единственият член на ЕС с подобни проблеми.

С Андрей Бабиш, медиен магнат, вторият най-богат човек в страната и министър-председател на Чешката република до 17 декември 2021 г., страната имаше лидер, който илюстрира опасенията си относно злоупотребата с „независимите“ медии за PR цели като може би никой друг в Европейски съюз.

Бабиш започва да придобива множество медии през 2011 г., малко след създаването на тази политическа партия ANO, която ще го катапултира до премиерския пост през 2017 г.

До 2015 г. чуждестранните наблюдатели отбелязват, че медиите, притежавани или контролирани по друг начин от Бабиш, започват да отразяват го в симпатична светлина, докато използва същите средства за насочване към политически съперници.

Като министър-председател този модел до голяма степен продължи, подпомогнат от факта, че Бабиш имаше значителни дялове в най-влиятелните медийни играчи в страната, включително, наред с други, „националните ежедневници МФ Днес или Лидови новини, но също и всекидневника Метро или радиостанцията Радио Impuls или музикален телевизионен канал Ocko.” През 2019 г. беше изчислено, че съобщенията му достигат 70% от всички потребители на чешки медии на седмична база.

 Брюксел трябва да действа

Брюксел трябва да действа Тъй като Бабиш вече не заема премиерския пост, Чешката република може да има шанс да си върне поне част от независимите медии, необходими на демокрацията - дори ако влиянието му вероятно ще се задържи.

Междувременно Брюксел е притиснат да отвърне на онези, които се стремят да монополизират медийния сектор или да подкопаят неговата независимост, било то в България, Чехия, Унгария или Полша.

Брюксел трябва да приеме Европейския закон за свободата на медиите в края на тази година, който има за цел да установи „правила за независимост на медийните регулатори, насърчава прозрачността на собствеността на медиите и признава, че редакционните решения трябва да бъдат свободни от намеса“.

Това е отчасти отговор на намаляващата свобода на медиите в бившите членове на Източния блок на ЕС и трябва да служи като своеобразен закрепващ механизъм за медийните регулатори. Дали обаче друг наднационален закон ще бъде достатъчен, за да промени цели начини, остава да видим.

В Източна Европа Брюксел се смята за твърде далеч и медийните наблюдатели на място не хранят илюзии, че законодателните промени ще могат да обезсилят властта на местните медии.