Q&A: Вълна на саниране

1. Защо Комисията насърчава санирането на сгради?

Въпреки че сградният фонд в Европа е уникален и разнообразен и отразява културата на нашия континент, много от сградите също така са стари и енергийно неефективни. Над 220 милиона сгради, представляващи около 85 % от сградния фонд, са построени преди 2001 г. и през 2050 г. повечето от тях все още ще съществуват. Те също така не са подготвени за настоящите и бъдещите промени на климата, като например повишаващите се температури и екстремните метеорологични явления. На сградите се дължат около 40 % от общото потребление на енергия в ЕС и 36 % от емисиите на парникови газове вследствие на това потребление. Санирането на сградите е от основно значение за намаляване на тези емисии и на потреблението на енергия, за постигане на целта на ЕС за намаляване на емисиите до 2030 г., за постигане на неутралност по отношение на климата до 2050 г., както и за увеличаване на устойчивостта спрямо изменението на климата.

Днес санирането намалява потреблението на енергия в сградите само с 1 % годишно. Основното саниране, което подобрява енергийните характеристики на дадена сграда с поне 60 %, се извършва годишно само при 0,2 % от сградния фонд, като само в една пета от случаите на саниране енергийната ефективност се подобрява значително. 

Санираните жилища, които използват ефективно енергията и ресурсите, ще намалят сметките ни за енергия, като същевременно подобрят здравето, комфорта и благосъстоянието ни. Санирането е възможност за 34-те милиона европейски граждани, които не могат да си позволят да отопляват нормално домовете си. Борбата с енергийната бедност е в основата на тази инициатива и поради това днес Комисията представя и препоръки и насоки до държавите членки относно енергийната бедност. Препоръките и насоките имат за цел да улеснят държавите членки при определянето и наблюдението на енергийната бедност и да спомогнат за разпространението на най-добри практики.

В допълнение към екологичните ползи санирането на сградите създава работни места на местно равнище и стимулира така необходимите инвестиции в нашата икономика. В неотдавнашния доклад на Международната агенция по енергетика за устойчиво възстановяване се посочва, че санирането на сградите е най-големият създател на заетост спрямо всяко инвестирано евро, като инвестирането на един милион евро създава 12—18 работни места на местно равнище. Комисията оценява този потенциал на 160 000 допълнителни екологосъобразни работни места в строителния сектор в ЕС до 2030 г.

Ето защо санирането на сградите е една от водещите инициативи, набелязани в рамките на Механизма за възстановяване и устойчивост, която ще ни помогне да изградим отново икономиката си по по-добър начин. 

2. Какви цели си поставя Комисията по отношение на вълната на саниране?

Вълната на саниране има за цел извършването на по-голямо и основно саниране. Днес среднопретегленият процент на енергийно саниране е едва 1 % годишно. Целта на Комисията е този процент най-малко да се удвои до 2030 г., като същевременно средното равнище на ползите по отношение на енергийната ефективност се увеличи. По този начин биха могли да бъдат санирани 35 милиона сгради през следващото десетилетие. Това може да положи началото на благоприятен цикъл, при който по-голямото търсене на основно саниране и намаляващите разходи за интелигентни и по-устойчиви продукти се съчетават с по-опростените и по-бързи процеси на саниране. 

Сградният фонд на ЕС се оценява на 220 милиона сградни единици. Като се отчита фактът, че проектите за саниране имат определени срокове за изпълнение, нашите прогнози са за 1 % годишно енергийно саниране за периода 2021—2022 г., увеличение до 1,2 % годишно през периода 2023—2025 г. и стабилизиране на на най-малко 2 % годишно през периода 2026—2029 г. Процентът на саниране, който е свързан със смяната на отоплителното оборудване, ще трябва да достигне около 4 % през периода 2026—2030 г. както в жилищния сектор, така и в сектора на услугите. Постепенното увеличение дава възможност за адаптиране на веригата за доставки и за мобилизиране и усвояване на предложеното финансиране. Увеличеният процент на саниране ще трябва да се поддържа при прилагането на основно саниране и след 2030 г., за да се постигне неутралност по отношение на климата в ЕС до 2050 г. 

3. Как ще се осъществява вълната на саниране? 

При вълната на саниране ще се използва регулиране, финансиране и оказване на техническа помощ по цялата верига за създаване на стойност в областта на санирането с цел постигане на нейните цели. В приложението към съобщението е представен подробен списък на действията, както и планираният график за тяхното изпълнение.

Санирането може да бъде възпрепятствано от пречки в различни точки от веригата за създаване на стойност в областта на санирането — от първоначалното решение за започване на саниране до финансирането и приключването на проекта. Например когато се обмисля извършването на саниране, ползите от икономиите на енергия могат да бъдат несигурни или недобре обяснени и разбрани, особено от страна на крайните потребители. При тях може да е трудно измерването и остойностяването. Санирането може също така да бъде скъпо, трудно за организиране и да изисква продължително време за извършването му. Мобилизирането на финансиране може да бъде трудна задача, особено на местно и регионално равнище. Публичните средства често са оскъдни и трудно могат да бъдат съчетани поради пречки от регулаторен характер и липсата на капацитет на публичните администрации.

За да се даде тласък на широкомащабна вълна на саниране, е необходимо да се отстранят пречките по цялата верига. Специално внимание ще бъде отделено на три области: а) справяне с енергийната бедност и с проблема на сградите с най-лоши характеристики; б) обществения сграден фонд, като например образователната, здравната и административната инфраструктура; и в) декарбонизиране на системите за отопление и охлаждане. Те ще бъдат приоритет за политиката и финансирането.

4. По какъв начин удвояването на процента на саниране е свързано с целите в плана за целевите стойности в областта на климата?

Удвояването на процента на енергийно саниране до 2030 г. представлява значителен принос към предложената цел за намаляване на емисиите с 55 % в ЕС. В плана за целевите стойности в областта на климата до 2030 г. енергийната ефективност се посочва като съществен компонент за действие и санирането се определя като ключов елемент за преодоляване на изоставането в енергийната ефективност и за постигане на допълнителни икономии на енергия до 2030 г.

В съответствие с целта за намаляване на нетните емисии с 55 % Комисията очаква с действията в рамките на вълната на саниране да се намалят дължащите се на сградите емисии на парникови газове с 60 % (от 456 млн.т. еквивалент на CO2 на 161 млн.т. еквивалент на CO2), крайното им енергопотребление с 14 % (от 374 млн.т. еквивалент на CO2 на 321 млн.т. еквивалент на CO2) и потреблението на енергия за отопление и охлаждане с 18 % (от 318 млн.т. еквивалент на CO2 на 259 млн.т. еквивалент на CO2) в сравнение с 2015 г. 

5. Колко ще струва вълната на саниране и кой ще плати за нея? 

Санирането на сгради е един от секторите, които изпитват най-голям недостиг на инвестиции в ЕС. За да се постигне предложената цел за намаление с 55 % на емисиите до 2030 г., са необходими допълнителни инвестиции в санирането на сгради в размер на около 275 милиарда евро всяка година. 

В съобщението и придружаващия го работен документ на службите на Комисията се предоставя подробна информация и насоки за органите на държавите членки и заинтересованите страни относно различните възможности за финансиране. Те включват пряка подкрепа от бюджета на ЕС за качествено саниране на сгради, привличане на частни инвестиции и стимулиране на зеленото финансиране, подкрепа за научните изследвания и иновациите, отстраняване на пазарните пречки и финансиране на услуги за оказване на техническа подкрепа.

Различните видове пазарни пречки могат да бъдат преодолени най-добре чрез поредица от специални инициативи в рамките на различни финансови инструменти. Например:

• Чрез Механизма за възстановяване и устойчивост ще се предоставя финансиране за санирането на сгради;
• В рамките на InvestEU ще бъдат осигурени публични гаранции за мобилизиране на частни инвестиции;
• Оказването на помощ за регионалните и местните органи при изготвянето и изпълнението на техните планове за саниране на сгради е предвидено чрез фондовете в областта на политиката на сближаване в рамките на REACT-EU или чрез ELENA (Европейската програма за подпомагане в областта на енергетиката на местно равнище) за предоставяне на помощ за разработване на проекти;
• В рамките на Механизма за справедлив преход се предвижда специална подкрепа за въгледобивните региони в преход за инициативи за изграждане на капацитет, повишаване на квалификацията и преквалификация в областта на енергийната ефективност;
• „Хоризонт Европа“ ще подкрепя иновациите и разработването на нови технологии, включително специално партньорство за устойчива застроена среда (Built4people);
• Премахването на пазарните пречки пред внедряването на технологии и възприемането на нови подходи за ускоряване на санирането ще се подкрепя в рамките на програмата LIFE;
• Комисията понастоящем извършва преразглеждане на Общия регламент за групово освобождаване, за да опрости съчетаването на програми и инструменти на ЕС, на национални фондове и на частни фондове в рамките на проекти за саниране.

С вълната на саниране активно ще се подкрепя санирането на сградите с най-лоши характеристики и ще се предприемат мерки за справяне с енергийната бедност. Комисията ще подпомага националните, регионалните и местните органи при използването на всички налични финансови ресурси — включително чрез предоставяне на безвъзмездни средства и субсидии — така че първоначалните инвестиции да бъдат насочени към тези, които са в най-уязвимо положение. За да насърчи подхода за интелигентно съседство в 100 района, Комисията ще стартира инициатива за жилища на достъпни цени.

6. По какъв начин водещата инициатива „Renovate“ в рамките на Механизма за възстановяване и устойчивост ще помогне за финансирането на вълната на саниране? 

Механизмът за възстановяване и устойчивост, по отношение на който понастоящем се водят преговори, като Европейският съвет постигна съгласие да му предостави 672,5 милиарда евро (37 % от тази сума ще бъдат насочени към разходи, свързани с климата), може да подкрепя инвестициите в саниране и свързаните с енергийната ефективност реформи в държавите членки. В годишната стратегия за устойчив растеж за 2021 г. Комисията предложи европейските водещи инициативи „Renovate“ и „Power Up“ да могат да са обект на координирана интервенция от страна на всички държави членки въз основа на проекти, включени в техните национални планове за възстановяване и устойчивост.

За да подкрепи изпълнението на тези водещи инициативи, Комисията ще приеме модул за оценка на санирането на сгради и енергийната ефективност с цел да предостави на държавите членки насоки със силно практическа насоченост за това как да подготвят реформи и инвестиционни проекти за саниране в рамките на Механизма за възстановяване и устойчивост. И накрая, Комисията ще засили съществуващите съгласувани действия в рамките на Директивата относно енергийните характеристики на сградите и Директивата за енергийната ефективност, за да оказва помощ на държавите членки при обмена на добри практики и да наблюдава изпълнението във времето. 

7. Единствено жилища ли ще бъдат санирани, или също така и обществени сгради? 

Обществената и частната социална инфраструктура, обществените административни сгради, социалните жилища, културните институции, училищата, болниците и здравните заведения следва да служат като пример и да създават голямо търсене на услугите по саниране. Комисията ще се стреми да използва капацитета на обществените поръчки за саниране на сгради, включително чрез критерии за екологосъобразни обществени поръчки, свързани с въглеродните емисии през жизнения цикъл и устойчивостта спрямо изменението на климата.

Като част от прегледа на Директивата за енергийната ефективност до юни 2021 г. Комисията ще разгледа необходимостта от разширяване на обхвата на изискванията за саниране, като те обхванат всички равнища на публичната администрация, и от увеличаване на годишното задължение за саниране. Комисията също така ще разработи всеобхватни насоки за устойчиви публични инвестиции чрез възлагане на обществени поръчки. 

8. При толкова много пречки от местен характер пред санирането как Комисията може да окаже въздействие чрез политиките на равнището на ЕС?

Регулаторната уредба, която изисква сградите да отговарят на минимален стандарт за ефективност, например по отношение на минималните енергийни характеристики или минималните мерки за саниране, може да окаже значително въздействие върху повишаването на процента на саниране на сградите и да позволи сградите с лоши характеристики да повишат своята ефективност.

Регулаторните инструменти предлагат изключително гъвкави правила, за да се вземат предвид приоритетите на национално равнище, като същевременно се обръща пряко внимание на основните пречки пред санирането на сгради, като например разделянето на стимулите между собствениците и наемателите или наличието на сгради с множество собственици.

Задълженията и стандартите за саниране предоставят гъвкавост на държавите членки и местните органи да залагат при изготвянето на правила и да прилагат специфичните подробности, които водят до най-добри резултати на местно равнище.

Чрез широкото и приобщаващо участие на живущите посредством кооперативни структури, като например енергийните общности, и обслужването на едно гише с широк набор от полезни съвети, подобни районни и общностни подходи могат да преобразят цели квартали и да създадат нови възможности за бизнес. В националните планове за възстановяване биха могли да бъдат включени примерни проекти за саниране на определени райони, като проправят пътя към нова вълна от декарбонизирани райони.

9. Какви законодателни предложения ще приеме Комисията през следващата година?

През 2021 г. Комисията ще преразгледа Директивата за енергийната ефективност и Директивата относно енергийните характеристики на сградите. Тя ще предложи въвеждането на по-строго задължение за притежаване на сертификати за енергийните характеристики заедно с поетапно въвеждане на задължителни минимални стандарти за енергийните характеристики на съществуващите сгради. Тя също така ще предложи да бъде разширен обхватът на изискванията за санирането на сгради, като те обхванат всички равнища на публичната администрация. В оценките на въздействието, придружаващи тези законодателни преразглеждания, ще бъдат разгледани различни варианти по отношение на равнището, обхвата и графика на посочените изисквания.

Стандартите за постигане на съответните характеристики показаха добри резултати там, където бяха въведени. Когато се прилагат при правилните условия, те създават отправна точка за собствениците, инвеститорите, финансистите и предприятията, без да създават трудности за най-уязвимите лица в обществото.

10. Какво представлява новият европейски „Баухаус“ 

Както бе обявено в речта за състоянието на Съюза от председателя на Комисията Фон дер Лайен на 16 септември 2020 г., новият европейски „Баухаус“ ще представлява съчетание на устойчивост и стил. С него ще се насърчава устойчивото проектиране и използването на природосъобразни материали.

Това ще бъде интердисциплинарен проект, ръководен съвместно от консултативен съвет от външни експерти, който включва учени, архитекти, дизайнери, хора на изкуството, проектанти и представители на гражданското общество, като ще позволява създаването на пространства за експериментиране, в които чрез изкуството, културата, науката и технологиите могат да се създават, изпробват и демонстрират нови решения.

Новият европейски „Баухаус“ ще представлява ускорител на достъпни и обещаващи от естетическа гледна точка екологосъобразни и цифрови решения, технологии и продукти. Комисията ще отправи покани за представяне на предложения по следващата многогодишна рамка за всички съответни програми. Осъществяването на първата конструкция или трансформация в рамките на европейския „Баухаус“ ще започне през втората половина на 2021 г.

При всички проекти по „Баухаус“ ще се взема предвид застроената среда като цяло, но те ще бъдат насочени към различни аспекти, като предизвикателствата в областта на климата, достъпността, социалното сближаване, цифровото строителство, устойчивите биологични ресурси и др., и ще се осъществяват в различни държави. В рамките на втора вълна може да се добавят нови проекти по „Баухаус“ в ЕС и дори в световен мащаб.

От настоящия момент до лятото на 2021 г. Комисията ще провежда процес на съвместно създаване на основата на широко участие; след това през 2022 г. ще бъде създадена мрежа от петима основатели на „Баухаус“.