Q&A: Курс за цифровото десетилетие

Какво представлява Курсът за цифровото десетилетие?

Курсът за цифровото десетилетие е предложението на Комисията в подкрепа на цифровата трансформация на Европа до 2030 г. Инициативата ще обхване засилващите се тенденции и нарастващите нужди от цифровизация, които пандемията направи по-отчетливи. Основен елемент в очертания Курс е да се наваксат пропуските в изграждането на цифровия капацитет на Европа. Общите действия и мащабните инвестиции ще бъдат насочени към това постиженията на цифровизацията да станат общо достояние.

Курсът се основава на Цифровия компас и има четири ориентира: цифрови умения, цифрова инфраструктура, цифрови предприятия и цифрови обществени услуги. За всяка от тези области са определени конкретни цели, чието постигане ще доведе до изпълнението на десетгодишния план за изграждане на цифрова Европа до 2030 г. Комисията и държавите членки ще определят криви от междинни цели на равнище ЕС и на национално равнище за постигане на целите в периода до 2030 г. Тези криви ще помогнат на Комисията да следи годишния напредък и да анализира отклоненията и несъответствията заедно с държавите членки.

Ако премине успешно своята цифрова трансформация, Европа ще бъде в крак със световните тенденции. Това ще я направи по-конкурентоспособна и ще ѝ позволи да определя универсални стандарти. Цифровите технологии са също така ключов фактор за постигането на целите за устойчивост по Европейския зелен пакт. 

Как ще работи Комисията с държавите членки, за да гарантира напредък към постигането на целите, заявени във визията за цифровото десетилетие?

Комисията и държавите членки ще работят в тясно сътрудничество, за да постигнат целите и да изпълнят задачите във визията за цифровото десетилетие. В самото начало, веднага след влизането в сила на решението за определяне на Курс за цифровото десетилетие, те ще разработят заедно прогнозни криви на ЕС за всяка от крайните цели. Кривите ще помогнат да се оценява постигнатият напредък.

Държавите членки следва да включат впоследствие своите национални криви в националните стратегически пътни карти заедно с всички настоящи или планирани политики или инструменти, които държавите членки възнамеряват да използват. Не всички цели във визията за цифровото десетилетие изискват еднакви усилия във всички държави членки. За някои от тях ще са нужни известни целенасочени усилия от някои държави членки и различен по интензивност принос от отделните държави членки в посока постигане на целите на равнище ЕС.

Всяка година Комисията ще публикува „Доклад за стадия на цифровото десетилетие“. През петте месеца след публикуването на доклада Комисията и държавите членки ще си сътрудничат тясно, за да определят областите на недостатъчен напредък и да се договорят по мерките, които ще гарантират постигането на целите. На този етап държавите членки ще могат да адаптират своите национални стратегически пътни карти и да ги съгласуват с препоръките в доклада. Те ще могат да предлагат допълнителни коригиращи мерки и/или проекти, например многонационални проекти.

Решението предвижда набор от механизми, за да се гарантира, че предприетите от държавите членки действия са достатъчни и им позволяват да напреднат към постигането на целите, заявени във визията за цифровото десетилетие. Тези механизми включват партньорска проверка, препоръки на Комисията, възможни по-нататъшни действия на равнище ЕС, както и конкретен диалог.

Какво ще включва докладът за стадия на цифровото десетилетие?

Докладът ще служи като ежегодна оценка на цифровата трансформация в Европа. В него Комисията ще представя оценка по-конкретно за степента, до която са постигнати целите в областта на цифровите технологии. Той ще съдържа анализ на напредъка спрямо прогнозните криви за всяка цел, както и препоръки за по-нататъшни действия за по-бързото постигане на целите, включително чрез съвместни ангажименти и многонационални проекти. 

По-специално докладът:

• ще определя областите, в които са необходими допълнителни действия;
• ще анализира недостига на инвестиции или други ресурси и ще очертава мерките, които са необходими за укрепване на цифровия суверенитет на ЕС; и също така
• ще дава оценка на прилагането на съответните регулаторни предложения и на действията на равнище ЕС и на национално равнище.

Докладът ще осигури възможност да бъде представяна информация и за това доколко се спазват цифровите принципи, които ще бъдат изложени в предстоящата декларация.

По какъв начин докладът за стадия на цифровото десетилетие и съдържащите се в него препоръки към държавите членки са свързани с европейския семестър?  

Комисията следва да представя на Европейския парламент и на Съвета годишен доклад за стадия на цифровото десетилетие. Той ще включва индекса за навлизането на цифровите технологии в икономиката и обществото (DESI) с данните, които са в основата на цифровите аспекти на европейския семестър, заедно с преглед и анализ на цифровата трансформация в ЕС. В него ще се оценява и напредъкът по отношение на общите и конкретните цели, заложени във визията за цифровото десетилетие за периода до 2030 г. Следователно докладът за стадия на цифровото десетилетие следва да се използва в европейския семестър, включително аспектите, свързани с Механизма за възстановяване и устойчивост.

Какво представляват многонационалните проекти?

Многонационалните проекти са мащабни начинания, чието осъществяване способства за постигането на целите, които си поставя цифровата трансформация на Съюза. Те канализират координирани инвестиции от ЕС, най-малко три държави членки и, когато е целесъобразно, други публични или частни заинтересовани страни.

Чрез по-големи и целенасочени инвестиции в цифровия отрасъл в рамките на многонационалните проекти се разработват и разгръщат общоевропейски авангардни мощности в стратегически технологични области, което укрепва конкурентоспособността и устойчивостта на европейската икономика.

Има ли примери за многонационални проекти?

Комисията набеляза някои първоначални ключови области, в които е необходимо сътрудничество между държавите членки за постигане на целите, заявени във визията за цифровото десетилетие:

• европейска обща инфраструктура за данни и услуги;
• осигуряване на надеждни процесори с ниска мощност от следващо поколение за ЕС;
• паневропейско изграждане на 5G коридори;
• сдобиване със суперкомпютри и квантови компютри, свързани със съвместното предприятие EuroHPC;
• разработване и внедряване на ултразащитена квантова и базирана в космоса комуникационна инфраструктура;
• разполагане на мрежа от центрове за операции по сигурността като част от стратегията на ЕС за киберсигурност;
• свързана публична администрация;
• европейска инфраструктура за услуги на основата на блокчейн технологии;
• европейски центрове за цифрови иновации;
• високотехнологични партньорства за цифрови умения чрез Пакта за умения;
• други проекти, които с течение на времето стават необходими за постигане на целите от Курса за цифровото десетилетие поради нововъзникващи социални, икономически или екологични фактори.

Годишният „Доклад за стадия на цифровото десетилетие“ ще представя необходимата информация за постигнатото и непостигнатото при цифровата трансформация на Европа. Той ще съдържа и актуализиран списък на многонационалните проекти.

Какви са ползите от многонационалните проекти?

• Многонационалните проекти:
• правят възможни мащабни начинания, които една-единствена държава членка не би могла да разработи самостоятелно;
• обединяват средства за постигане на икономии от мащаба и по-силен ефект;
• намаляват различията в сферата на цифровите технологии между държавите членки;
• подкрепят изграждането на взаимосвързан, оперативно съвместим и сигурен цифров единен пазар;
• изграждат среда за високи постижения с нужната класа за привличане и задържане на таланти;
• изпълняват водещи инициативи, при които е от значение сътрудничеството между държавите членки.

Какви финансови средства ще се използват за финансиране на многонационалните проекти? 

Многонационалните проекти следва да могат ефективно да привличат и съчетават различни източници на финансиране от Съюза и от държавите членки — нещо, което държавите членки не биха могли да направят самостоятелно.

В зависимост от нуждите на конкретните многонационални проекти средствата от дадена централно управлявана програма на Съюза могат да се съчетават със средства, заделени от държавите членки, включително средства по линия на Механизма за възстановяване и устойчивост, програмата „Цифрова Европа“, Механизма за свързване на Европа, програмата InvestEU, рамковата програма „Хоризонт Европа“, както и от Европейския фонд за регионално развитие и Кохезионния фонд.

Държавите членки могат да участват в многонационални проекти със средства от своите регионални или национални бюджети. Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) и други субекти, публични или частни, могат да участват в проекти с участието на няколко държави, когато това е целесъобразно. В случай че финансовите ресурси са по мерки за държавна помощ, се прилагат правилата за държавна помощ.

Как ще бъдат координирани многонационалните проекти?

Комисията действа като катализатор за многонационалните проекти и координира разработването им.

На първия етап от тази координация Комисията ще оценява доколко рентабилни са предлаганите многонационални проекти и ще публикува свързаните покани за заявяване на интерес, адресирани до всички държави членки. 

Въз основа на това, като втори етап от координирането, Комисията ще проучва възможностите за изпълнение на многонационалния проект и съответно ще съветва участващите държави членки. Това включва издаването на насоки относно стратегическите аспекти на изпълнението на многонационалните проекти, избора на източници на финансиране и начина на изпълнение.

Комисията също така ще подкрепя изпълнението на многонационални проекти, като осигурява при необходимост техническо съдействие, експертен опит и обмен на най-добри практики.

Прилагат ли се правилата за държавната помощ?

Да. Процедурите, определени в настоящото предложение, не засягат обичайните процедури за държавната помощ, които трябва да се следват както при всяка друга мярка, ако тя включва държавна помощ. Контролът върху държавната помощ предотвратява изтласкването на частните инвестиции, прави ги по-ефективни, предотвратява разхищението на публични ресурси и ограничава нарушаването на конкуренцията. Правилата за държавната помощ гарантират също така, че надпреварата за субсидии на вътрешния пазар ще бъде избегната. 

Какво представлява Консорциумът за европейска цифрова инфраструктура (EDIC)?

Консорциумът за европейска цифрова инфраструктура е нов инструмент, предложен от Европейската комисия, чиято цел е ускореното и опростено разработване и изпълнение на многонационалните проекти, когато съществуващите правни уредби може да не са целесъобразни.

Нужни са най-малко три държави членки, желаещи да осъществят многонационален проект посредством EDIC. Те подават заявление до Комисията.

Комисията разглежда заявлението им и, ако заключи, че всички изисквания по решението са изпълнени, приема решение за създаване на консорциум за европейска цифрова инфраструктура. Всеки консорциум е със собствена юридическа правосубектност, управителен орган, устав и седалище в участваща държава членка.

Защо да инвестираме публични средства там, където и инвестициите от частния сектор биха свършили работа?

Многонационалните проекти, подкрепяни с публични средства, ще се разработват с насоченост към области и ситуации, които не са оптимално привлекателни за инвестиции, без да се дублира или изтласква частното финансиране. Така ще бъдат видни предимствата на мерките с общоевропейско измерение.