Q&A: По-силен мандат за Европол

Защо Комисията предлага нова Програма за борба с тероризма?

Тероризмът продължава да бъде реална и актуална заплаха. Както беше обявено в стратегията на ЕС за Съюза на сигурност за периода 2020—2025 г., необходима е нова Програма за борба с тероризма, за да се противодейства ефективно на екстремистките идеологии, да се предотвратява радикализацията и да се осигури по-добра защита на публичните пространства, представляващи цели за терористите, като същевременно се насърчава пълното прилагане на съществуващите правила и инструменти.

Въз основа на поуките, извлечени от променящата се терористична заплаха, Програмата засилва сътрудничеството на равнище ЕС, укрепва наличните инструменти и при необходимост запълва пропуските в политиките и операциите с цел по-добро предвиждане, предотвратяване, защита и реагиране на тероризма.

Какво е направил досега ЕС за борбата с тероризма?

ЕС е приел закони и е разработил инструменти за борба с тероризма по множество важни начини:

Премахване на терористично съдържание от интернет

През 2018 г. Комисията предложи законодателство, което да гарантира, че терористичното съдържание се отстранява от мрежата в рамките на един час и че доставчиците на онлайн услуги играят по-активна роля в разкриването на такова съдържание. Това предложение понастоящем се обсъжда от Европейския парламент и Съвета и е необходимо бързо споразумение. 

В очакване на споразумение по тези нови правила на ЕС Комисията работи на доброволна основа с държавите членки, Европол и сектора. Заедно с Европол компаниите разработиха „хеш-база данни“, която дава възможност за електронно маркиране на съдържание, идентифицирано като вредно, като по този начин се предотвратява повторната му поява. Базата данни съдържа над 300 000 уникални хеш сегмента на познати терористични видеоклипове и изображения.

Звеното на ЕС към Европол за сигнализиране за незаконно съдържание в интернет също следи за терористични материали онлайн. От създаването си през юли 2015 г. то е сигнализирало на интернет компаниите за над 100 000 единици съдържание, като през 2019 г. тази цифра е била над 25 000.

В допълнение, през октомври 2019 г. Комисията, държавите членки и доставчиците на онлайн услуги се ангажираха с Протокола на ЕС за действие при кризи — механизъм за бързо реагиране за овладяване на стихийното разпространение онлайн на свързано с тероризъм и екстремистко насилие съдържание.

• Предотвратяване на радикализацията

През 2011 г. Комисията създаде Мрежа за осведоменост по въпросите на радикализацията. Днес тя обединява около 6500 специалисти от цяла Европа, като социални работници, преподаватели, изследователи, специалисти, работещи в затворите. Тя им позволява да се учат едни от други, да разработват най-добри практики и да придобиват умения и увереност за справяне с насилствения екстремизъм.

През 2017 г. Комисията също така създаде експертната група на Комисията на високо равнище по въпросите на радикализацията, която да подпомага разработването на политики на ЕС за превенция и да подобрява сътрудничеството между различните заинтересовани страни, и по-специално държавите членки.

• Лишаване на терористите от средства за действие

През последната година ЕС прие законодателство за лишаване на терористите от средства за действие. То включва засилен контрол върху законно притежаваните огнестрелни оръжия, ограничаване на достъпа до опасни взривни вещества и пресичане на достъпа на терористите до финансиране. За да се постигнат резултати, тези правила трябва добре да се прилагат.

Бяха предприети и мерки за подобряване на готовността на органите за действие срещу химически, биологични, радиологични и ядрени (ХБРЯ) рискове.

Законодателството на ЕС в областта на тероризма от 2017 г. определя за престъпление например получаването на обучение за терористична дейност и пътуването в чужбина с цел извършване на терористично престъпление. 

• Снабдяване на правоприлагането с инструменти за обмен на информация

Обменът на информация и полицейското сътрудничество са от решаващо значение за работата на правоприлагащите органи в Европа.

През 2016 г. Европол създаде Европейски център за борба с тероризма. Той предоставя оперативна подкрепа на националните разследващи служби и подобрява обмена на информация. Понастоящем центърът е част от всяко голямо разследване за борба с тероризма в ЕС.

Информационните системи на ЕС също бяха подсилени, за да се подобри обменът на информация между държавите членки и да се улеснят трансграничните разследвания. Шенгенската информационна система (ШИС) е най-широко използваната в Европа база данни в областта на сигурността и управлението на границите. Тя подпомага полицията и правоприлагащите органи при залавянето на престъпници и терористи. Например в нея се съдържат сигнали за извършители на терористични престъпления. Всички лица, които пресичат границите на ЕС — както граждани на ЕС, така и граждани на държави извън ЕС — трябва да бъдат проверявани систематично в общите бази данни за сигурност, включително ШИС.

Обработването на предварителна информация за пътниците и резервационни данни на пътниците в съответствие със законодателството на ЕС играе жизненоважна роля за идентифицирането, предотвратяването, разкриването и прекъсването на тероризма и други тежки престъпления.

Европейската информационна система за съдимост, създадена през 2012 г., подобрява обмена на информация от регистрите за съдимост в целия ЕС.

ЕС разработва и нови информационни системи. Системата за влизане/излизане ще замени ръчното подпечатване на паспортите и ще регистрира влизането и излизането на граждани на държави извън ЕС, като играе ключова роля в модернизирането на управлението на границите. Европейската система за информация за пътуванията и разрешаването им ще спомогне за идентифицирането на рисковете за сигурността, които могат да бъдат породени от освободените от виза посетители, преди те дори да стигнат до границите на ЕС.

Освен това продължава работата по осигуряване на оперативна съвместимост на информационните системи за управление на границите и миграцията. Това означава, че те ще могат да работят заедно, което ще позволи на правоприлагащите органи да използват пълноценно данните, съхранявани в различни бази данни.

• Работа с международни организации и страни партньори

Партньорствата за борба с тероризма и сътрудничеството с държави извън ЕС са се доказали като съществени за укрепване на сигурността в рамките на ЕС. В делегациите на ЕС е разположена мрежа от 17 експерти в областта на борбата с тероризма и сигурността, която предоставя подкрепа, улеснява сътрудничеството и насърчава програми за изграждане на капацитет.

През последните години ЕС засили ангажираността си със съответните органи на ООН, като например Службата на ООН за борба с тероризма и с други международни организации. През юни 2020 г. Съветът призова за по-нататъшно укрепване на външния ангажимент на ЕС за борба с тероризма с акцент върху Западните Балкани, Северна Африка и Близкия изток, региона на Сахел и Африканския рог.

Как ЕС ще подкрепи държавите членки при разглеждането на въпроса за чуждестранните бойци терористи?

Подкрепата на ЕС е насочена към подпомагане на държавите членки при откриването, идентифицирането и наказателното преследване на завръщащите се бойци терористи, както и при управлението на връщането на техните семейства.

Законодателството на ЕС определя за престъпление обучението и пътуването с терористични цели.

Използването на Шенгенската информационна система от националните органи следва да позволи разкриването на завръщащи се бойци терористи.

Анализът на резервационните данни на пътниците позволява на правоприлагащите органи да откриват подозрителни модели на пътуване и да идентифицират съучастниците на терористи и престъпници.

Днес Комисията предлага и нови мерки. За да се гарантира, че информацията за чуждестранните бойци терористи, предоставена от ползващи се с доверие държави извън ЕС, се въвежда в Шенгенската информационна система и е достъпна в реално време за служителите на първа линия в държавите членки, на Европол следва да се разреши да създава такива специални сигнали, като се консултира с държавите членки. Комисията ще предложи също така да се преразгледат правилата относно предварителната информация за пътниците, включително да се обмисли възможността тези данни да се използват за борба с тежката престъпност и тероризма.

Освен това Комисията ще продължи да подкрепя държавите членки при използването на информация от бойното поле, т.е. информация, разкрита и събрана от военните сили по време на бойни операции или от частноправни субекти в зона на конфликт. Тази подкрепа ще включва най-добри практики, обмен на информация и евентуално финансиране на проекти. Комисията и Европейската служба за външна дейност ще продължат също така да подкрепят и засилват сътрудничеството с ключови държави извън ЕС като САЩ, включително по отношение на достъпа и използването на информация от бойното поле.

По какъв начин Програмата ще спомогне за откриването на уязвими места и ще насърчи оценката на риска?

Скоро Комисията ще направи ново предложение относно устойчивостта на критичните обекти. Това следва да включва създаването на консултативни мисии в подкрепа на държавите членки и операторите на критични инфраструктури за повишаване на тяхната устойчивост на смущения, включително за предвиждане на евентуални терористични действия. Това ще се основава на опита на група от съветници по защитни мерки за сигурност на ЕС, които понастоящем се обучават и могат да бъдат разгърнати при поискване.

Оценката на сигурността на въздухоплаването в ЕС и оценката на риска ще бъдат доразвити, за да се подобрят времето за реагиране след инциденти и нивото на обмен на информация. Беше разработена оценка на риска в областта на сигурността на железопътния транспорт и Комисията ще постави началото на ново направление на работа за гарантиране на сигурността на морския транспорт.

Каква ще бъде ролята на изследванията в областта на сигурността за справяне със съвременните технологии, използвани за извършване на терористични нападения?

Като се основават на предишни усилия, инвестициите на ЕС в изследвания в областта на сигурността ще се съсредоточат върху справянето с различните начини на действие на престъпниците и ще спомогнат за по-добро предвиждане на въздействието на технологиите върху терористичната заплаха. Изследванията ще засилят ранното откриване на потенциални нови заплахи чрез проучване на използването на изкуствен интелект за обработване на големи количества данни. Те могат също така да помогнат за намирането на нови начини за справяне с радикализацията. Бъдещата програма за научни изследвания „Хоризонт Европа“ следва да осигури резултати, ориентирани в по-голяма степен към въздействието, както и да даде отговор на нуждите на правоприлагането. Европол ще подпомага Комисията при набелязването и осъществяването на научни изследвания и иновации, които са от значение за правоприлагането.

По какъв начин Програмата ще гарантира деангажиране в затворите, реабилитация и реинтеграция на радикализирани лица или извършители на терористични престъпления?

Комисията ще определи успешни подходи за деангажиране на радикализирани затворници и извършители на терористични престъпления и ще подкрепи обучението на специалисти в тази област въз основа на опита на държавите членки и въз основа на Наръчника за реабилитация на Мрежата за осведоменост по въпросите на радикализацията, който предоставя насоки за реабилитацията и реинтеграцията. Комисията ще разработи методика с общи стандарти, за да прави оценка на ефективността на програмите за реинтеграция, с подкрепата на фонд „Вътрешна сигурност“.

Защо и кога Комисията ще предложи нов кодекс за полицейско сътрудничество?

Съществуващата правна рамка за сътрудничество в областта на правоприлагането между държавите — членки на ЕС, понастоящем е твърде сложна. Тя се основава на различни правни текстове, по-специално на Конвенцията от 1990 г. за прилагане на Шенгенското споразумение и решенията „Прюм“, свързани с оперативното сътрудничество, като например съвместните операции. Държавите членки са допълнили тази правна рамка с двустранни споразумения за сътрудничество. Създаването на кодекс на ЕС за полицейско сътрудничество ще улесни трансграничното сътрудничество в борбата с тероризма, като обедини тези различни инструменти в ясен, последователен и модерен правен режим. Комисията ще предложи новия кодекс в края на 2021 г., като вземе предвид съществуващите насоки на Съвета.

По какъв начин Програмата ще подобри достъпа до цифрови доказателства и криптирана информация при зачитане на правото на неприкосновеност на личния живот?

Технологията за криптиране е един от основните градивни елементи при създаването и поддържането на цифровия единен пазар и при защитата на основните права, неприкосновеността на личния живот и защитата на данните на гражданите. Въпреки това, когато се използва за престъпни цели, криптирането маскира самоличността на престъпниците и скрива съдържанието на комуникациите им. Днес значителна част от разследванията срещу всички форми на престъпност и тероризъм включват криптирана информация. Комисията ще работи с държавите членки за набелязване на възможни правни, оперативни и технически решения за законен достъп и ще насърчава подход, който запазва ефективността на криптирането при защитата на неприкосновеността на личния живот и на сигурността на комуникациите, като същевременно осигурява ефективна реакция на престъпността и тероризма. Предвид факта, че в около 85 % от всички наказателни разследвания се ползват цифрови доказателства, е необходимо да се установи ясна и стабилна рамка за своевременен трансграничен достъп до електронни доказателства. Комисията призовава Европейския парламент и Съвета спешно да приемат законодателните предложения относно електронните доказателства. Комисията ще продължи да участва от името на Съюза в преговорите по втория допълнителен протокол към Конвенцията от Будапеща за киберпрестъпленията, чиято цел е да се установят строги правила за сътрудничество с нашите международни партньори в областта на цифровите разследвания.

Какво се предвижда в Програмата за борба с тероризма по отношение на подкрепата на жертвите на тероризма?

ЕС е приел всеобхватен набор от правила относно правата на жертвите и първа стратегия на ЕС за правата на жертвите (2020—2025 г.), в която се обръща специално внимание на жертвите на тероризма. Експертният център на ЕС за жертвите на тероризма, създаден през януари 2020 г., подпомага държавите членки и националните организации за подкрепа на жертвите с насоки и дейности за обучение. Жертвите на тероризма имат също така специални права съгласно Директивата за борбата с тероризма, включително правото на незабавен достъп до медицински и психологически услуги за подкрепа, както и до правни или практически съвети. Комисията ще направи оценка на съществуващите правила на ЕС относно правата на жертвите и, ако е необходимо, ще предложи законодателни промени. Комисията ще оцени също така как може да бъде подобрен достъпът на жертвите до обезщетения.

Какво ще се промени със засиления мандат на Европол?

Новият мандат:

• ще осигури ефективно сътрудничество между Европол и частноправните субекти: Терористите често злоупотребяват с услугите, предоставяни от частни дружества, за да набират доброволци, да извършват терористични нападения и да разпространяват своята пропаганда. Преразгледаният мандат ще позволи на частноправните субекти да препращат тази информация директно на Европол. Агенцията ще може да получава лични данни директно от частноправните субекти и да ги анализира, за да идентифицира всички засегнати държави членки; да изисква лични данни от частноправните субекти (чрез държавата членка, в която те са установени); и да действа като канал за исканията на държавите членки към частноправните субекти в съответствие с правилата за защита на данните.
• ще даде възможност на Европол да подава сигнали за чуждестранни бойци терористи: Европол получава ценна информация за заподозрени лица и престъпници от държави извън ЕС и международни организации, но не може да въвежда тази информация в Шенгенската информационна система, тъй като има достъп „само за четене“ до системата. С предложението за изменение на регламента, внесено днес, Комисията предлага да се даде възможност на Европол да въвежда в Шенгенската информационна система информационни сигнали за заподозрени лица и престъпници, по-специално чуждестранни бойци терористи, така че тази информация да става пряко и в реално време достъпна за служителите на първа линия в държавите членки. В случай на потвърдено съвпадение сигналът ще информира служителя на първа линия, че Европол разполага с информация за лицето.
• ще даде възможност на Европол да анализира големи масиви от данни („големи информационни масиви“) в подкрепа на наказателни разследвания, като се има предвид, че обработването на големи информационни масиви е неразделна част от полицейската дейност в съвременния цифров свят.
• ще подобри сътрудничеството на Европол с Европейската прокуратура, включително чрез аналитична подкрепа за работата на Европейската прокуратура и обмен на информация, както и с Европейската служба за борба с измамите.
• ще засили ролята на Европол в разработването на нови технологии за правоприлагане, което ще помогне на националните правоприлагащи органи да разполагат със съвременни технологии за борба с тежката престъпност и тероризма.
• ще укрепи рамката за защита на данните на Европол, отчетността и демократичния контрол, включително чрез въвеждане на нови задължения за Европол за докладване пред Съвместната група за парламентарен контрол, отговаряща за наблюдението на нейните дейности.

През 2021 г. Комисията също така ще направи предложения за подобряване на обмена с Евроюст на данни, свързани с борбата с тероризма, така че този обмен да стане сигурен и ефикасен и да се даде възможност на Евроюст да реагира своевременно.

По какъв начин Комисията ще гарантира, че Европол ще получи необходимия персонал и финансови ресурси, за да изпълнява новите си задачи?

Преразглеждането на мандата върви с увеличение на бюджета с около 180 милиона евро и на броя на служителите с около 160 души през следващия бюджетен период. Това зависи от резултатите от преговорите по бюджета на ЕС за периода 2021—2027 г.

Преразглеждането на мандата на Европол също така ще даде възможност на държавите членки да правят преки вноски в бюджета на Европол, когато това е необходимо и се изисква от съществуващи или нови задачи.

Това увеличение на персонала и на бюджета ще предостави на Европол средствата за изпълнение на засиления му мандат. По-специално това ще предостави на Европейския център за борба с тероризма подходящи ресурси и ще даде възможност на звеното на ЕС за сигнализиране за незаконно съдържание в интернет да наблюдава и насочва всички видове терористично съдържание към онлайн платформи с 24-часов достъп.