Q&A: Препоръки по ОСП

Европейската комисия публикува препоръки за националните стратегически планове по oбщата селскостопанска политика. 

Какво представляват тези препоръки?

Публикуваните препоръки са част от структурирания диалог между Комисията и държавите членки в контекста на реформата на общата селскостопанска политика (ОСП) и Европейския зелен пакт.

Те имат за цел да подпомогнат държавите членки при изготвянето на техните стратегически планове по ОСП, като определят ключовите области, в които всяка държава членка следва да се съсредоточи усилията си, за да осигури постигането на целите на ОСП и да даде приноса си към Зеления пакт. Те също така предоставят анализ на всеки селскостопански сектор и на селските райони, като ги свързват с бъдещите цели на ОСП, както и специфични референтни стойности за всяка от целите на Зеления пакт.

Този структуриран диалог беше създаден, след като на 20 май 2020 г. Комисията представи своята стратегия „От фермата до трапезата“, стратегията си за биологичното разнообразие, както и анализ на връзката между ОСП и Зеления пакт. Идеята е да се гарантира, че държавите членки се възползват в пълна степен от бъдещата ОСП и нейните инструменти, за да подпомагат своите земеделски стопани в прехода към по-голяма устойчивост на нашите продоволствени системи, като същевременно се вземат предвид техните местни условия и потребности. Комисията ще подпомага държавите членки през целия процес на изготвяне на техните стратегически планове по ОСП.

Правно обвързващи ли са препоръките за държавите членки?

Препоръките сами по себе си не са правно обвързващи. Комисията обаче ще одобри стратегическите планове по ОСП преди въвеждането на новата ОСП, след като бъдат официално представени от държавите членки. В процеса на одобрение, който ще се основава на критериите, определени в бъдещия регламент за стратегическите планове по ОСП, Комисията ще използва препоръките като важен референтен документ за оценка на плановете.

Как насърчавате държавите членки за постигането на целите на Европейския зелен пакт?

В препоръките Комисията предоставя анализ на селскостопанския сектор и селските райони на всяка държава членка. Този анализ включва оценка на положението на национално равнище във връзка с целите на Европейския зелен пакт, включително — до 2030 г. — намаляване с 50 % на употребата и риска от пестициди, намаляване с поне 20 % на употребата на торове, намаляване с 50 % на продажбите на антимикробни средства, използвани за селскостопански животни и аквакултури, както и увеличаване на дела на земеделските земи, използвани за биологично земеделие, до 25 % и осигуряване на 100 % достъп до бърз широколентов интернет в селските райони. 

Тази оценка доведе до определяне на различните нива на усилие, необходими за всяка цел и държава членка. Въз основа на това Комисията отправи конкретни препоръки към държавите членки за изготвянето на техните стратегически планове по ОСП, като осигури връзка с амбицията на Зеления пакт.

В своите стратегически планове по ОСП държавите членки ще планират стратегия за интервенция, която следва да обясни как ще използват инструментите на ОСП за постигане на целите ѝ въз основа на своите местни условия и потребности. Тази стратегия ще разгледа и целите на Зеления пакт.

Препоръките улесняват определянето на потребностите на държавите членки, особено по отношение на целите на Зеления пакт. По-специално Комисията ще поиска от държавите членки да определят изрични национални стойности за шестте цели на Зеления пакт, които следва да превърнат амбицията на Зеления пакт на равнището на ЕС в конкретни стремежи на национално равнище. Референтните стойности, предвидени в препоръките, ще бъдат особено полезни в този процес.

Как се вписва това в текущите преговори?

Преговорите с Европейския парламент и Съвета за реформата на ОСП започнаха официално на 10 ноември 2020 г. Те обхващат трите законодателни акта на реформата на ОСП: Регламента за стратегическите планове, Хоризонталния регламент и Регламента за общата организация на пазара.

Структурираният диалог не е включен в Регламента за стратегическите планове, тъй като беше предложен след като Комисията представи своите предложения (юни 2018 г.). Независимо от това процесът на одобрение и изпълнението на стратегическите планове по ОСП са определени в текста.

Какъв е графикът във връзка със стратегическите планове по ОСП?

Конкретният график по отношение на стратегическите планове по ОСП, включително официалното представяне от държавите членки и одобрението на Комисията, ще зависи от резултата от преговорите със съзаконодателите.

Целта на Комисията е да се постигне политическо споразумение до пролетта на 2021 г. След това държавите членки ще разполагат с време до 1 януари 2022 г., за да представят своите планове. Комисията ще трябва да одобри тези планове до 1 януари 2023 г., когато ще започне да се прилага новата ОСП.

Между представянето на плановете от държавите членки и одобрението им от Комисията структурираният диалог ще продължи. Например, Комисията ще адресира коментари до държавите членки като част от процеса на одобрение.

Какво препоръчва Комисията на държавите членки за намаляването на емисиите на парникови газове?

Комисията отчита, че намаляването на емисиите на парникови газове (ПГ) е основно предизвикателство за селскостопанския сектор на ЕС като цяло, особено в контекста на амбицията на Зеления пакт за постигане на въглеродна неутралност до 2050 г. и на целта за намаление от 55 % за 2030 г.

Комисията подготвя пакет от предложения за юни 2021 г. за подобряване на приноса както на селскостопанския сектор, така и на сектора на земеползването за постигането на тази нова амбициозна цел.

Поради това Комисията препоръчва на всички държави членки да намалят своите емисии на парникови газове в селското стопанство, особено от животновъдството или управлението на почвите, като взема предвид различията между държавите членки в това отношение. За целта Комисията насърчава използването на по-интелигентно, по-прецизно и по-устойчиво селско стопанство, като се опира на споделянето на знания и технологиите. Например, това може да спомогне за по-доброто управление на хранителните вещества, по-прецизното използване на продукти за растителна защита и подобряване на управлението на добитъка и оборския тор. Освен това комбинирането на животновъдство, растениевъдство и горско стопанство може да допринесе за намаляване на емисиите на парникови газове. На последно място, Комисията подчертава неизползвания потенциал на улавянето на въглерод, както и необходимостта от защита на богатите на въглерод почви като торфищата и влажните зони.

Комисията също така подкрепя и препоръчва развитието на въглеродното земеделие като нов бизнес модел за земеделските стопани. Подобни схеми за въглеродно земеделие могат да бъдат подпомагани и чрез новите екосхеми на ОСП.

Как могат другите фондове на ЕС да спомогнат за постигането на целите на ОСП?

Различни политики на ЕС понастоящем оказват подкрепа и играят важна роля в селските райони в допълнение към ОСП, включително регионалната, кохезионната и социалната политика и редица други политики на ЕС, например тези в областта на енергетиката, транспорта, свързаността, околната среда или климата.

В препоръките към държавите членки Комисията подчертава как други фондове на ЕС могат да допринесат за по-нататъшното развитие на селските райони. Налице е необходимост от по-силно взаимодействие с други фондове в това отношение.

Освен това фондът Next Generation EU поставя специален акцент върху цифровия преход, който е част от плана на ЕС за възстановяване. Това ще бъде важно за постигането на целта за 100 % достъп до бърз широколентов интернет в селските райони до 2025 г.

На последно място, „Хоризонт Европа“ и предложената мисия на ЕС за опазване на доброто състояние на почвите и храните също ще бъдат от ключово значение за постигането на целите на ОСП. Чрез тях ще се финансират научните изследвания и иновациите в хранително-вкусовата промишленост и земеделието, което ще доведе до разработването на ключови инструменти и практики за устойчиво земеделие и по-добро управление на природните ресурси.