Slow Food в битката за аграрната реформа в ЕС

Карло Петрини, създателят на Slow Food (Бавно хранене), не крие някогашните си страхове, че може да види асоциация, която е основал преди над 20 години за насърчаване на доброто хранене и за борба срещу разпространяването на стандартното комерсиализирано потребление, да изпадне до клуб на богати чревоугодници. Slow Food се заражда от протестни движения на италианската левицата през 80-те години и оттогава се превръща в световна организация с над 100 000 членове, с дейности и сподвижници в 150 страни. "Най-големият ми ужас в началото беше, че ще свършим като асоциация на чревоугодници, но не мисля, че вече има такава опасност", посочи Петрини в интервю за Reuters. Сега Slow Food, която има образователни проекти за градските деца, подкрепя дребни фермери в Африка и помага на производителите на сирене в Европа да развият дистрибуторска мрежа за продуктите си, се присъединява към битката за аграрна реформа в ЕС. "За първи път изразяваме позиция, което включа отправяне на официални предложения, както и протести," посочи той. "Трябва да променим тази продоволствена система", добави той. След като министрите на ЕС започнаха подготовка за реформиране на Общата селскостопанска политика - програмата за подкрепа на фермерите на стойност 55 млрд. евро годишно, Slow Food предлага да помогне на дребните земеделски производители и да върне младите хора към земята. Тази мярка бележи нова стъпка за организация, която е по-известна с насърчаването на консумацията на сирене от непастьоризирано мляко, на сезонни зеленчуци и на местната кухня. "Идеята е да се обнови социалната позиция на дребния фермер, да й се даде живот и смисъл. Това е огромно предизвикателство и затова е необходима политическа подкрепа," посочи Петрини. "Данните са шокиращи. Днес по-малко от 7% от европейските фермери са под 35 години. Една трета от селскостопанските производители са над 65 години. Ситуацията наистина е отчайваща," добави той. Амбицията на Slow Food да се накарат хората да разберат откъде идва храната и новата решимост на движението да влезе в политическата борба е заявка за интересна проверка на максимата на германския канцлер Бисмарк от 19 век, че е по-добре да не се гледа прекалено отблизо, когато се правят законите и надениците. Петрини обаче е оптимист, че ще се опази чист от заразните последици на политическото лобиране и казва, че има добър отзив не само от европейските Зелени партии, но също така от лявоцентристки и дори дясноцентристки партии. "Нашата стратегия е много по-различна стратегия от стратегията на мощните промишлени лобита, с техните офиси в Брюксел и връзките им с официални лица и бюрокрацията там", посочи Петрини.