Stand by me*

Като стане въпрос за банкова криза „Латвия на ръба” звучи като омаловажено твърдение. В най-лошия случай западните банки и техните филиали могат да се изправят пред загуби от порядъка на 10 млрд. долара – приблизително същата сума, която типичните инвестиционни банки отписваха от балансите си през лошите тримесечия на 2008 г. Въпреки това борбата за запазване на валутния фиксинг на малката балтийска страна не може да бъде пренебрегната: напомня за множеството лоши кредити, пред които са изправени банките в централна и източна Европа (ЦИЕ), мнозинството от тях собственост на западни банки.
Съществува риск от заразяване. Ако фиксираният курс на Латвия падне, други в прибалтика и отвъд могат да бъдат подложени на сериозен натиск, което би усложнило опитите на длъжниците в твърда валута да не фалират. Дори може да се стигне до това западна банка да изостави местния си филиал, въпреки че Марк Янг, от агенцията за кредитен рейтинг Fitch, смята, че това е малко вероятно. Аргументира се, че подобно действие би довело до още по-големи страхове сред вложителите и партньори относно решителността на чуждестранните банки да подкрепят операциите си в ЦИЕ.
Очевиден тестов казус са трите шведски банки, които доминират кредитирането в балтийските страни. Nordea, SEB и Swedbank са собственици на местни кредитори и тъй като отпуснатите от тях кредити надвишават депозитите 2 и повече пъти, банките майки са принудени да осигурят финансиране на подразделенията си. Шведските банки са се подготвили за растящи загуби, като емитираха права за 5 млрд. евро през последните 6 месеца, което добави около 20% към техния капитал от първи разряд.
Наскоро Шведската централна банка и банковия регулатор публикуваха резултатите от стрес-тестове, които свидетелстват, по думите на регулатора, че системата „може да устои на изключителен напрежение”. Тестовете изглеждат задоволително консервативни, предполагайки загуби по отпуснати кредити от около 33% в балтийските страни и 60% в Украйна. В най-лошия случай капиталът от първи ред ще намалее до 6%, същото ниво бе позволено и при последните стрес-тестове в САЩ. За всеки случай Швеция осигурява финансови гаранции и допълнително се ангажира да инжектира още капитали в банковата система, ако това е нужно.
На 10 юни централната банка взе заем от 3 млрд. евро от Европейската централна банка, за да е способна да „предостави ликвидна помощ” на банките.
Извън Балтийския район финансирането на дъщерни трезори от техните банки майки също изглежда солидно. Румъния, Сърбия и Унгария си осигуриха уверения от кредитори да поддържат позициите си там. Заедно с помощта от Международния валутен фонд (МВФ) те се превръщат в „невероятни стабилизиращи фактори” за целия регион, заяви Манфред Уимър, главен финансов директор в Erste Group, австрийска банка с голям брой операции в източна Европа.
Експертите отдавна критикуват обобщаването на региона. За сега това се оказа вярно с големи несъответствия в нивата на обезценяване на фиксирани активи в различните страни. През първото тримесечие италианската UniCredit отчете 5% лоши кредити на годишна база в Украйна и Казахстан. Въпреки това в Полша тяхното ниво е едва 0.5%, а за ЦИЕ като цяло – 1.7%. Същите вариации са отчетени и от другите три най-активни западни банки в региона белгийската KBC и австрийските Erste и RZB.
Въпреки това лошите кредити ще се увеличат навсякъде. Ще има „сериозен натиск” върху провизиите, каза Федерико Джизони, който отговаря за операциите на UniCredit в ЦИЕ. Има ли достатъчно капитал, които да погълне загубите? Ако се вземат в предвид UniCredit, KBC, Erste и RZB заедно, очаквани загуби от 40% във високорискови страни като балтийските и Украйна и 10% в останалите страни от ЦИЕ, това би изяло около една трета от общият капитал от първи ред – лошо, но не фатално. Правителствата подкрепят своите банки и вече инжектираха средства в KBC и австрийските банки. UniCredit преговаря с италианското и австрийското правителства за капиталова инжекция от 4 млрд. евро. Що се отнася до финансиране, тези четири банки изглеждат в далеч по-добра позиция като цяло от техните шведски колеги с общо отношение на кредити към влогове в ЦИЕ от около 115%. RBZ има по-голяма дупка за финансиране, но австрийското правителство заяви, че ще гарантира кредити на свои банки до 75 млрд. евро.
Действията срещу кризата до сега, отпуснатите средства от МВФ до най-нуждаещите се източно европейски страни и готовността на западните правителства за подкрепа на собствените си банки в региона, изглежда дават резултат. Остава банките да преживеят лошите кредити и да работят за подобряване на нивото си на финансиране на местна база. Според Джизони в момента има „ожесточена борба за депозити”. Лентяйският бизнес модел на вземания в евро и швейцарски франкове на пазарите за търговия на едро и наливането им в гърлата на клиентите от ЦИЕ е мъртъв. Но ангажимента на повечето западни банки към региона, дори да е малко неохотен, е все още жив.

*„Остани до мен”, песен от Бен Кинг