US мита засягат 0.01% от българските фирми

Бивши министри и заместник-министри на търговията от почти всички правителства у нас се обявиха за нова доктрина за външноикономическата ни политика на кръгла маса в Института за икономически изследвания при БАН. Кръглата маса бе посветена на световния търговски ред и предизвикателствата за българската външна търговия в контекста на започналите търговски войни. В нея участваха бившите министри на търговията – Даниела Бобева, Кирил Цочев, Станислав Даскалов  и Валентин Василев, както и заместник-министрите  Александър Тасев, сега директор на ИИИ при БАН, Борислав Георгиев, Станимир Бързашки, Румен Денчев и Минко Герджиков, представители на висшите икономически училища и работодателски организации.

Независимо от нарастващия протекционизъм, на този начален етап българската икономика няма да бъде засегната пряко от новата търговска политика на САЩ. Според заместник-министъра на икономиката Лъчезар Борисов увеличението на американските мита ще засегне едва 0.01% от родните фирми, но ако налагането на нетарифните ограничения и други рестриктивни мерки продължи, това ще се отрази на глобалния растеж и развитие на света като цяло, в това число и на България като една от най-отворените икономики в ЕС.

За икономическото министерство са по-важни индиректните ефекти, така че, ако митата на САЩ засегнат автомобилната индустрия в ЕС, от 120 до 170 български компании ще загубят пазара си, каза заместник-министър Борисов. И добави, че разрастването на тези процеси ще повлияе негативно и върху редица компании от електрониката и електротехниката у нас. Според заместник-министъра на икономиката обаче тези процеси може да имат и положително влияние, защото редица компании от Япония и Турция вече обмислят установяването си в нашата страна, или търсят подизпълнители, за да си гарантират по-висока конкурентоспособност.

Промяната на правилата на световната търговия и въвеждането на тарифни ограничения не може да не оказва влияние върху българската външна търговия, подчерта доц. д-р Даниела Бобева, бивш министър на търговията и външноикономическите връзки в служебното правителство на Стефан Софиянски. Думите й бяха подкрепени от бившия министър на търговията и туризма в правителството на Иван Костов, Валентин Василев, според когото тази търговска война няма да продължи дълго, но ще предизвика сътресения в международните търговски отношения. Той подчерта, ча външнотърговската политика трябва да е част от цялостната икономическа политика и че България може да изнася стоки с висока добавена стойност само ако има работеща и конкурентноспособна икономика затова привличането на качествени инвестиции е от основно значение. Според бившия министър на външните работи Станислав Даскалов нарастването изключително много на молбите към т.нар.  механизъм за разрешаване на спорове при СТО показва наличието на криза в световния търговски ред. 

Дискусията се насочи основно върху проблемите на българската външна търговия – износът на стоки с малка добавена стойност, силната зависимост от глобалните стойностни вериги, неефективната институционална рамка на външнотърговската политика на страната, загубата на пазари в страните извън ЕС и т.н. Според бившия зам.-министър Станимир Бързашки основен проблем за българския износ са въвежданите в отделни страни на ЕС нетарифни ограничения, които препятстват българския износ и се неглижират в нашата външнотърговска политика. Загубата на пазари в региона включително в Русия беше посочена като един от основните проблеми на българската външна търговия от бившия зам.-министър Минко Герджиков, който посочи и слабото представяне на българската икономика в централноевропейските страни. Участниците в дискусията са категорични, че България не използва достатъчно инструментите на европейската търговия и не извлича ползи от подписаните си двустранни споразумения за свободна търговия. Ограниченията и пречките пред външната търговия според бившия зам.-министър Борислав Георгиев са известни, но националният интерес във външната ни търговия не се защитава.

Бившият министър на търговията Кирил Цочев подчерта, че проблемите в българската външна търговия налагат подготвянето на цялостна нова външно-търговска доктрина, за което и настоящата дискусия да подпомогне с конкретните идеи и предложения, които да бъдат предоставени на правителството.