WSJ: Българската икономика се стабилизира

Българската икономика изглежда се стабилизира по- добре от съседите си от приключилата наскоро финансова криза, отбелязва в публикация The Wall Street Journal. Страната се намира на трудния път по приемане на еврото и очаква да стана важен енергиен център, докато политическата й система се стабилизира.
През първото тримесечие на 2010 г. икономиката на страната се сви с 3.6% на годишна основа от 5.9% през предходното тримесечие. Независимо от тези цифри, правителството се надява на икономически ръст от 1 % през тази година след като възстановения износ подкрепи напредъка.  Това би било най- бързото възстановяване в целия Европейски съюз.
Показателно за това е, че в столицата София никнат като гъби модерни сгради от стомана и стъкло измежду грозните блокове от ерата на социализма. Класическите стари сгради се възстановяват бързо до забележителния си вид от миналото и се отдават под наем на бизнеса.
Въпреки напредъка, финансовите министри от ЕС решиха да задействат процедура за прекомерен дефицит, с която да бъде намален бюджетния дефицит под 3 % от БВП, каквато е и границата според Пакта за стабилност и растеж. 
Дясноцентристкото правителство изостави плановете си за кандидатстване за ERM II, т.нар. чакалня за еврозоната, след като стана ясно, че дупката в бюджета за 2009 г. е 3.7% от БВП, заради поредица неотчетени договори, вместо очакваните 1.9%.
България има опит с финансовите кризи, след като премина през такава през 1996 г. Няколко банки се сринаха, имаше хиперинфлация и икономиката се сви. В резултат беше приет валутен борд, който да стабилизира икономиката, припомня изданието. Това се оказва добър ход, тъй като ограничи политическата свобода върху икономиката и подсигури натрупването на фискален резерв, който да подкрепи фиксирания курс от 1.95 лева за едно евро.
Докато България изглежда не бърза да се присъедини към проблемната еврозона, гласоподавателите в страната ясно заявиха, че няма да позволят завръщането на каквато и да било форма на централно планирана комунистическа икономика.
Фискалната дисциплина беше подсилена и от присъединяването на България към ЕС, а валутният борд изпълни целта си - да инжектира увереност в икономиката. Въпреки скептицизма по отношение на руските енергийни проекти, формиран от миналото влияние на Съветския съюз, е очевидно, че България позиционира енергийните си проекти между изтока и запада.