А икономическите „стари муцуни”?

Екип EconomyNews.bg

Нова Конституция, премахване на политическите партии и днешната политическа класа, отзоваване на депутати и мажоритарна изборна система. Това бяха първите искания, които се родиха покрай протеста срещу високите сметки за ток. Гражданите отправиха ясно послание, че „старите муцуни” от политиката е време да си вървят. Проблемът е, че политика и икономика са прекалено тясно свързани, за да може въпросът да се реши само с отстраняването на основните политически фигури, чийто лица са принципно едни и същи вече 23 години, независимо дали се казват Иван, Петър или Георги и дали са официално демократи или социалисти.
Президентът, върху когото падна най-голямата отговорност при създалата се ситуация в страната (правителство в оставка, насрочване на предсрочни избори, сформиране на служебно правителство), също не можа да избяга от статуквото. На свикания от него Обществен съвет той покани 35-ма представители на протестиращите, на браншови, синдикални и работодателски организации. Но кой представляваше бизнеса - спорни фигури като Огнян Донев, срещу когото миналата година бе повдигнато обвинение за пране на пари. Факт е, че Донев е Председател на КРИБ - "Гласът на българския бизнес", и това оправдава присъствието му в президентството. Но също така е факт, че името му не е съвсем чисто до доказване на противното.
Регионалния министър в оставка Лиляна Павлова оприличи протестите на бутилка шампанско, а тапата - на сметките за ток. След като тапата хвръкна, се стигна до много нови искания, в това число и някои съвсем неприемливи. Подобно на напитката обаче и протестиращите се разделиха “на балончета с различни искания” и в крайна сметка се получи локва.
Със сигурност това не може да се каже за Варна, където хората смело нарекоха нещата с истинските им имена и поискаха конкретни неща - ТИМ и кметът да „освободят” града. Символ на отчаянието и безизходицата на варненци ще остане самозапалилият се и вследствие починал млад мъж.

И така. Кои са лицата на най-успешните български бизнесмени? Няма да има разкрития, те са известни на всички. Публична тайна са и съмненията за произхода на техните пари, задвижили машината на кариерното им и бизнес израстване. Но тези хора са „на светло” и получиха допълнителна легитимност в първия брой на български език на сп. Forbes. Ще се доверим на технологиите за оценка на списанието, доказало се като световен лидер в създаването на класации за най-богатите. Ето топ класацията на “най-влиятелните предприемачи" в България (по азбучен ред на фамилиите им):

1. Пламен и Атанас Бобокови - собственици на “Приста ойл” АД
През 1992 г. основават в родния си град Русе ЕТ "Бобоков и синове", с предмет на дейност търговия с облекла и аксесоари. За кратко опитват и търговия с горива, но се преориентират към бизнеса със смазочни продукти. През 1993 г. основават дружеството "Приста ойл". Компанията е единствената от всички в този списък, която осъществява успешна експанзия извън страната. „Приста” има заводи в Турция и Унгария, планира мощности в Русия и Украйна, проучват възможностите в централна Азия и Африка. Братя Бобокови оперират на над 20 пазара в Централна и Източна Европа, Близкия и Среден Изток.
Образование: Атанас Бобоков е завършил английска гимназия и международни икономически отношения, а брат му Пламен - математическа гимназия и право.

2. Васил Божков - строителен предприемач и колекционер
Роденият във Велинград бизнесмен е смятан за най-богатия българин. Започва търговската си дейност около 1989 г. край софийската сладкарница „Магура", известна с нелегална продажба на валута, антични предмети и оръжие. След това открива верига обменни бюра. През 1991 г. регистрира основната си фирма „Нове Холдинг“, в която е най-голям акционер и от 2005 г. — председател на Съвета на директорите. През 1991 г. Божков става съдружник с Илия Павлов и Младен Михалев-Маджо в хазартната фирма Ай Джи Ем. Отваря казино в софийския хотел "Рила". Бизнесът с казина се разраства с тези в "Радисън САС" и "Хемус" и бинго зали. В 1994 г. Божков открива Българска търговска индустриална банка (БТИБ), която през 1996-1997 г. се слива с Кредитна банка на "Мултигруп". През 2000 г. той купува активите на фалиралата Първа частна банка. През 2006 г. Божков придобива през борсата бившия приватизационен фонд "ХД Пътища". Основен акционер там е “АБВ Инженеринг”, която пък е собственост на “Нове интернал” (дъщерна компания на “Нове холдинг”). Чрез “Холдинг Пътища” Божков изкупува голяма част от регионалните държавни пътно-строителни фирми, които преди това са били собственост на Главно управление “Пътища”. В края на 2007 г. при разпределение на излишъка на републиканския бюджет фирми на Васил Божков взимат 47.7 милиона лева от парите, отпуснати по фонд "Републиканска пътна инфраструктура". През 2006 г. полското списание Wprost оценява състоянието на Божков на $1 млрд., през 2007 г. на $1,5 млрд., а през 2008 г. на $1,35 млрд.
Божков притежава десетки образци на тракийското, гръцкото и римското изкуство, излагани дори в Националния исторически музей. Негова е и агенцията за спортни залагания “Еврофутбол”. През 2000 г. Божков е избран за председател на Българската федерация по спортна стрелба, а през 2003 г. оглавява Българската федерация по шахмат. През 1999 г. купува ПФК „ЦСКА“ АД, който впоследствие продава на Прамод Митал.
Образование: Божков завършва Националната математическа гимназия (сега Национална природо-математическа гимназия) в София. Има две висши образования - специалност „Математика“ в Софийския университет и „Икономика на труда“ в УНСС.

3. Цветелина Бориславова - съсобственик на Българо-американската кредитна банка и член на Надзорния съвет
Цветелина Бориславова навлиза активно в бизнеса през 1992 г., когато с настоящия премиер в оставка Бойко Борисов стават съсобственици на фирма „ИПОН-2“ ООД. Участва в различни фирми и стопански организации. От 2006 е собственик и председател на Надзорния съвет на СИбанк”, но продаде дела си през 2009 г. През 2010 г. в. "Пари" определи Бориславова за най-богатата българка с богатство от 219.8 млн. лв. През 2011 г. Бориславова чрез свой инвестиционен фонд стана собственик на мажоритарния дял (61,43%) в БАКБ. Тя е мажоритарен собственик и на “Пампорово” АД. Зловещ, но и предизвикващ въпроси, е атентатът срещу нея през 1997 г.
Образование: До 18-годишната си възраст живее с родителите си в чужбина: в САЩ, Индонезия, Румъния и Испания. Завършва руска гимназия в Букурещ. Висшето си образование завършва в СУ „Св. Климент Охридски“ (философия, английска и испанска филология), както и „Международни икономически отношения“ в УНСС. Като студентка започва работа в международния отдел на СУ.

4. Цветан Василев - притежател на 51% от Корпоративна Търговска Банка АД
През 1992 г. основава финансово-брокерските компании „Бромак” и „Фина С”. От 1995 г. до 1999 г. е началник на управление „Валутни операции и ликвидност” на ЦКБ, като от 1997 г. е и член на съвета на директорите на банката. За кратко е началник управление „Пазари и ликвидност” в ТБ България инвест (сега „Алианц България”). От средата на 2000 г. Василев е Председател на Управителния съвет и изпълнителен директор на Корпоративна търговска банка АД, а от 2003 г. е мажоритарен собственик на банката и Председател на нейния Надзорен съвет.
Името на Цветан Василев се свързва с бившата шефка на тотото Ирена Кръстева, сега собственик на медийната група „Обединени български вестници”.
Образование: Завършва Международни икономически отношения във ВИИ „Карл Маркс” (сега УНСС).

5. Гриша Ганчев - съвместно с Great Wall построи завода за коли в с. Баховица
Започва стопанска дейност през 1990 г. в родния си град Ловеч. Основател и председател на Надзорния съвет на компанията „Литекс комерс“ АД за бизнес с петролни продукти. От 2002 г. седалището на компанията е в София. Развива бизнес в енергетиката, хранителната промишленост, транспорта, туризма, финансите, хотелиерството, строителството, недвижимите имоти, дивечовъдството и коневъдството. „Литекс комерс“ АД е основен и редовен инвеститор в Ловеч. Съвместно с Общината създават смесено дружество „Спорт 96“, което от 1999 г. е акционерно. Ганчев е основен спонсор в редица спортове: футбол, борба, бокс, самбо, волейбол и мотокрос. Инвестира в ПФК Литекс. Има хотел и казина в Ловеч. Най-големият му успех е заводът за автомобили на Great Wall Motor Co., помрачен скоро след откриването от „захарна” ДДС афера. Акция „Захар” стигна до сина на Ганчев, обвинен, че е укрил 200 000 лева ДДС. "Литекс комерс" контролира 4 захарни фабрики, но основните подозрения паднаха върху заводите в Бургас и Девня. Върхът на арогантността е намерението да бъдат внесени 25 т захар с тежки метали от района на Чернобил. Малко след тези разкрития срещу самият Гриша Ганчев са повдигнати обвинения – за ръководене на организирана престъпна група за данъчни престъпления и за закана за убийство спрямо директора на НАП Красимир Стефанов.
Образование: Завършва Средно спортно училище в Ловеч с профил борба и висше образование във ВИИ "Карл Маркс" със специалност „Счетоводство и контрол“. Добавя по-късно диплом от школата по мениджмънт (дистанционно обучение) в Сейнт Луис, САЩ.

В първата десетка на същата класация влизат още Красимир Гергов /рекламист, собственик bTV Media Group, голфър/, Братя Диневи /строителни предприемачи, изпаднали в затруднение заради нередности около изграждане на яхтеното пристанище Марина Диневи/, Огнян Донев /собственик на Софарма/, Сашо Дончев /собственик на Овергаз/.
Сред „най-влиятелните бизнесмени” според Forbes са Иво Каменов, Марин Митев и Тихомир Митев /известни като ръководители на варненската група ТИМ/, Богомил Манчев /собственик на фирма Риск Инженеринг, тясно свързан с проекта АЕЦ "Белене", прочут като руски енергиен лобист/, Цеко Минев и Ивайло Мутафчиев /известни като собственици на Първа инвестиционна банка/, Младен Мутафчийски /бивш председател на Борда на директорите на „Слънчев бряг” АД, за определен период търговец на оръжие/, Симеон Пешов /собственик на Главболгарстрой/, Петя Славова /собственик на „Феста холдинг”, „Инвестбанк”, а отскоро и на ВАЦ/

Горният списък може да бъде допълнен от още няколко знакови имена. Двама от тях са в класацията на Forbes за 2012 г. (отново по азбучен ред):

Иво Каменов - изпълнителен директор, член на Надзорния и на Управителния съвет на „Химимпорт”. Притежава 24% от компанията на стойност 138 млн. лева. Името му се свързва с бившите тюлени от варненското поделение „Тихина“ създали групировката „ТИМ“. Каменов не е „медийна” фигура, освен едно интервю с не по-малко спорния журналист Юрген Рот. Факт е, че лично за Иво Каменов има оскъдни официални данни. За сметка на това е известно, че основните инвестиции на "Химимпорт" (според информацията на техния сайт) са съсредоточени във финанси и застраховане, пенсионно осигуряване, добив на нефт и газ, производство и търговия с петролни продукти, изкупуване, преработка и търговия на зърнени храни и растителни масла, търговия с химикали и торове, авиационен транспорт и наземни дейности по обслужване и ремонт на самолети, речен транспорт, морски транспорт. В превод това означава 100% от ЦКБ Груп ЕАД, 76% от Централна кооперативна банка, ЗАД „Армеец”, ПОК „Съгласие”, „България Ер” АД, 20% от „Луфтханза Техник София” ООД, „Хемус ЕР”, Фрапорт, Параходство българско речно плаване, Българска петролна рафинерия ЕООД, Зърнени храни България АД и др.

Валентин Златев - член на надзорния съвет на „Лукойл“ и генерален директор на „Лукойл-България“. При правителството на Иван Костов руският гигант купува Нефтохим - Бургас - най-голямото предприятие в България. След това развива и най-голямата верига бензиностанции у нас Лукойл - България, на която Златев е шеф. През 2011 г. той е в епицентъра на мощен скандал заради отнемането на лиценза за търговия с горива на ЛУКойл от Агенция Митници.
Образование: Роденият в Правец Златев, е завършил Московския държавен институт за международни отношения.

Сред най-богатите и влиятелните днес няма как да попадне Христо Ковачки, поради проблемите, които му се струпаха - данъчни разследвания, запорирани сметки, дружества под възбрана... Но името му така или иначе ще остане записано със „златни букви”:

Христо Ковачки - През 1991 г. започва първия си бизнес - продажба на български консерви за СССР. После купува от общината магазини в столицата, за да търгува с хранителни стоки. Влиза в енергетиката през 2000 г., когато осъществява приватизационна сделка - купува ВЕЦ каскадата „Искър”. Почти всичките му следващи инвестиции в енергетиката се финансират от българската Първа инвестиционна банка. Следва серия от спечелени търгове от Агенцията за приватизация. През 2002 г. Ковачки печели конкурса за приватизация на мини „Чукурово” (въгледобивни). Придобива ТЕЦ-ове и топлофикации, сред които „Брикел”, ТЕЦ „Марица 3 - Димитровград”, „ТЕЦ Бобов дол”. Чрез група свързани фирми Ковачки притежава блокираща квота в "Общинска банка", която не позволява на мажоритарния собственик - Столична община, да взема самостоятелни решения без неговото съгласие. През юни 2006 г. Ковачки опита неуспешно да придобие и мажоритарния дял, чрез куха схема за вдигане на капитала й, който пропадна заради вдигналия се медиен шум. Интересите му в търговията се олицетворяват от веригата магазини за хранителни продукти "Европа", консервният комбинат "Сторко"- Плевен, както и тютюнопреработвателната фабрика "Пазарджик БТ". Спонсор е на футболните отбори „Берое” и „Миньор”-Перник. През 2008 г. срещу него бяха повдигнати обвинения от прокуратурата за данъчни измами в размер на 16 млн. лева. На бизнесмена беше наложена рекордната за България парична гаранция от 300 000 лева, впоследствие намалена от съда на 100 000 лева. Ковачки е разследван и в Сърбия, където купи 12 фирми. Най-фрапиращ е случаят с един от най-големите и печеливши хранителни заводи „Сърбиянка”, който след поемането на контрола от страна на Ковачки загуби пазари, изпада в несъстоятелност, а оборудването беше предадено на вторични суровини. Разследването показва, че сръбската държава е ощетена с 3.5 млн. евро, 2356 работници са на улицата.
Христо Ковачки претърпя крах в политиката, след като партията му ЛИДЕР не успя да прескочи 4-процентовата бариера на парламентарните избори през 2009 г.
Образование: самоковецът завършва висшето си образование в СССР в Санкт-Петербургския университет по физика и оптика. В биографията си е записал, че има десетина изобретения и е доктор на науките.

Списъкът може да продължи. Натрапва се усещането, че изброените бизнесмени не блестят с кой знае какво образование и професионална квалификация, а същевременно много бързо натрупват огромно състояние и влиятелност. Бизнесът им, с малки изключения, е съсредоточен в България. Въпросът е да се установи произхода на капиталите на крупните бизнесмени, както и истината за гореизборените сведения за тях, основаващи се на официална корпоративна информация и медийни публикации. За целта може би е нужна промяна в съд и прокуратура? И ако ще сменяме лицата, промяната да се случи и там. А ако се налага промяна в конституцията, тя да засегне, например, и начина на избор на съдии. Впрочем гражданските организации вече поставиха това искане - за мажоритарни избори и пряк избор на съдии от гражданите.