Авторско право: Лека амнезия в интернет

Ива Стойкова

Търговско споразумение за борба с фалшифицирането бе подписано от 22 европейски страни и няколко извън ЕС, сред които Япония и САЩ. Само 5 държави от ЕС не са сложили подписа си под документа, но се твърди, че това е по технически причини, а не заради несъгласие на правителствата им. България е сред присъединилите се към документа. Разговор по този и други въпроси с адвокат Ирина Величкова в предаването «Време за пари» на EonomyNews.bg по OFFRoad Radio:

Ирина Величкова: Въпреки усилията ми, не успях да намеря споразумението ACTA. Вероятно е да е публикувано някъде, но самата аз не можах да го открия. Това обаче, което излече в медиите, е обстоятлеството, че то има по-широк характер, отколкото закрила само на авторското право. Целта му е, доколкото разбирам, да се защитят правата върху търговски марки, които години наред са работили за това да станат световни марки, т.е. върху интелектуалната собственост, разбирана в по-широк смисъл, в това число и правото върху търговски марки, промишлен дизайн. Така че споразумението има по-скоро за цел да защити търговията посредством интернет- повече, отколкото спазването на авторските права. Трябва да сме внимателни при прочита на текстовете и на това, което изтече за него. То е насочено не към крайния потребител, а към доставчиците или онези, които предоставят платформи за разфихряне на фалшификатите на истинските марки. И няма за цел да препятства достъпа на потребителите в интернет, а по-скоро онези, които упражняват това с търговска цел. Спрямо България подписването на ACTA всъщност няма законодателна сила, тъй като тепърва ще се разглежда в Европейския парламент и очакваното гласуване на този документ ще бъде в началото на юни.

Доколко са регламентирани авторските права в България и спазват ли се законите?

Ирина Величкова: В момента действащ е законът за авторското право и сродните му права. Струва ми се, че когато някъде има хаос, трябва да се стъпи на някакви принципи. Такъв основен принцип в авторското право е, че авторът има право на възнаграждение за своето произведение за всеки вид използване и всяко поредно използване от същия вид. Когато прилагаме този вид и за интернет, по своему друг вид използване на книга, филм или музика, означава, че ние ще сме си спазили авторските права и в този случай. Особеното при интернет използване на произведенията е, че има възможности да не се иска съгласието на автора и да не се заплаща възнаграждение. Това е ограничение на авторското право и затова то е посочено изрично в закона в конкретни случаи, които са разгледани. Един такъв случай е цитирането на произведения, когато те са вече разгласени. Т.е. са били оповестени пред неограничен брой лица и се посочва името и източника на автора. В този случай очевидно е, че нямаме нарушение на авторското право. Друг случай, който може и се използва на практика от интернет сайтовете, е когато става дума за актуално събитие. Тогава се възпроизвеждат от вече публикувани или оповестени разгласени текстове, също при посочване на източника и автора. Може да се възпроизведе и цяла статия, стига собственикът на статията- вестник, сайт или др, да е забранил това използване. Има възможности да не пиратстваме в интернет, когато се придържаме към текстовете на закона.

Въпросът е може ли да се обхване цялото това море от информация?

Ирина Величкова: Отговорен за съдържанието е собственикът на сайта, а не крайният потребител. Очаква се, че крайният потребител ползва информацията за свои собствени нужди, а не с търговска цел. Собственикът на сайта, независимо дали ще направи достъпа платен, или не, е длъжен да уреди правата с онези автори или носители на сродни права, чийто произведения използва. Вън от този кръг случаи поставям онези платформи като You Tube, VBox, които са просто платформи и те не носят отговорност за съдържанието. Тогава тежестта за уреждане на правата е върху тези, които качват на сайтовете свои неща или взети отнякъде. Политиките на тазе сайтове са много дисциплиниращи. Тъй като винаги, когато има протест от някого, че са нарушени негови авторски права с качен материал, сайтът веднага го сваля. По отношение на това, че не се посочват източниците, смятам, че в интернет пространството има една лека амнезия- тогава, когато хората започват да възпроизвеждат текстове, които на тях са им харесали и ги препращат по различен начин в социалните мрежи. Имала съм такъв случай в адвокатската си практика. Известен български автор от 60-те години беше цитиран анонимно в интернет. Стигна се дотам, че на базата на неговите текстове, бяха създадени реклами за един от мобилните оператори. Този клип имаше голяма популярност. Нещата се уредиха извън съдебно, но факт е, че цитирането в интернет не е коректно. Винаги трябва да се посочва източника и автора на даденото произведение. Подобно цитиране е в кръга на изключенията, за който вече говорихме.

Какви са санкциите за неправомерно използване на информация?

Ирина Величкова: По-скоро незаконосъобразно използване на информация. Способите за защита са няколко. От една страна, това са административно-наказателните санкции, които според българския закон се налагат от Министерство на културата и по-скоро неговата Дирекция „Авторско право”. Другата възможност е Наказателният кодекс. Тези деяния са обявени от Наказателния кодекс за престъпления. Има текстове, съгласно които би трябвало при сезиране на Прокуратурата, да се започне едно следствие, което евентуално да доведе до присъда. Третият начин е гражданско-правният способ- завеждане на иск в гражданските съдидища. Посредством способите на гражданския процес да се получи обезщетение за накърнени авторски права.

Още от разговора с адвокат Ирина Величкова чуйте тук.

*Ирина Величкова завършва право в Софийския университет "Св.Климент
Охридски" през 1992г. Като юрисконсулт работи последователно в Съюза на
българските филмови дейци, Българска национална телевизия, Програмна къща
"Тивиа", кабелен оператор "Глобо", сателитен оператор "ITV Partner".
В периода 1999-2004г. е главен юрисконсулт в Българска национална
телевизия. Понастоящем е директор на дирекция "Правна и човешки ресурси" в
Българско национално радио. В периода 2008-2009г. като адвокат в Софийска
адвокатска колегия е издател на списание "Авторско право". Има
специализации по медийно право в БиБиСи и Аризонски държавен университет.
Публикувала е три монографии в сборника "Медийно право", 2005г. -
"Продуцент", "Регулация на медиите", "Организация на обществените медии".