АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]
ред участниците са представителите на най-големите световни брандове за земеделска техника, търговци на семена, торове и препарати за растителна защита, широк кръг от фирми за продукти и услуги за земеделието, включително резервни части, сервизни дейности, финансови институции, консултантски компании, автомобилни компании и други.
Институтът ще обединява работата на изследователски групи в четири направления: ,,Растително и почвено здраве и безопасност за земеделската продукция“, ,,Продоволствена сигурност и устойчиви агро-хранителни системи“, ,,Иновации и дигитална трансформация на агро-хранителния сектор“, „Агро-хранителни системи и кръгова биоикономика“.
Вече е публикуван електронният каталог на изложителите, където всеки може да прегледа техния бизнес профил, представяне и контакти. Традиционно участници в изложението са официалните вносители на световноизвестните брандове за земеделска техника, както и десетки фирми от агросектора, предлагащи напоителни системи, семена, торове и препарати, резервни части, инструменти и други.
До момента заявки за участие са подали над 160 фирми на 33 000 квадратни метра нетна изложбена площ. Сред тях са най-големите вносители на земеделска техника, представящи световноизвестните брандове в сектора, напоителни системи, семена и препарати, резервни части, автомобилни и строителни фирми, консултантски и финансови институции и много други.
В момента себестойността на рапицата е по-висока от предлаганата цена. Препаратите, които се използват за отглеждането й са много скъпи. Прибирането на реколтата също е трудно, изисква се повече техника.
През 2022 и 2023 г. земеделски производители от 22 страни в ЕС са получили държавна помощ в размер на 9,3 млрд. евро, от които 452 млн. евро за България, което е 8,2 процента от стойността на селскостопанската ѝ продукция. Това я поставя на второ място в Европа по ефективно усвояване на средствата.
Докато през 2000 година декар земеделска земя у нас е струвал средно 137 лева, то през миналата сумата вече е надхвърляла 1300 лева. Станимирова подчерта, че цената е различна в отделните райони на страната. Най-висока е в Североизточния регион, в Добруджа, където вече достига близо 2000 лева за декар. Най-скромни са цените в Югозападния и в Южен централен район.
Ожънати са всички 1 139 970 дка. Средният добив е 562,4 кг/дка. Най-високи стойности до момента са отчетени в общините Добрич и Добричка - малко над 655 кг/дка.
Тези топ 5 проблема в българското земеделие, посочиха координатори и сътрудници от цялата страна, членове на Националната асоциация на зърнопроизводителите /НАЗ/, на семинар в Добрич по време на второто издание „Дни на полето в Добруджа 2023“.
Към момента са ожънати 963 650 дка с пшеница от засети 1 139 970 дка. Събирането на реколтата продължава. Средният добив е 566,2 кг/дка. Най-високи стойности до момента са отчетени в общините Добрич и Добричка - малко над 655 кг/дка.