АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]


Стратегията ще бъде насочена към преодоляване на финансовите, регулаторни и административни пречки, които ограничават или забавят разрастването на стартиращите предприятия и превръщането им в печеливши дружества на единния пазар.


Най-ниски са те в България - средно 10,6 евро на час, следвана от Румъния - 12,5 евро и Унгария - 14,1 евро. Най-високи разходи за труд в ЕС са отчетени в Люксембург - средно 55,2 евро на час, Дания - 50,1 евро на час и Белгия - 48,2 евро на час.


През 2026 и 2027 г. централната банка предвижда икономиката да се върне към темпове на растеж от 1,2 на сто. При очаквано ниво от 3,8 на сто, бюджетният дефицит на Австрия тази година се очаква да надхвърли равнището от 3 на сто от БВП, определено в Пакта за стабилност и растеж на ЕС, посочва финансовата институция.


ЕК отпусна 615 милиона евро за три важни проекта в Румъния, които се отнасят до ключови области като добива на природни ресурси и развитието на индустрията, съобщи министърът на икономиката и дигитализацията Богдан Иван, цитиран от сайта Зиаре.


На първичния пазар на труда са заявени 12 831 свободни работни места, като най- много са в сферата на „Преработваща промишленост” – 20.5%, „Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети” – 14.7%, „Хотелиерство и ресторантьорство” – 13.3%, „Държавно управление” – 10.0%, „Образование” – 6.5% и „Административни и спомагателни дейности”...


Близо 4,3 милиарда лева са общите разходи на ДОО за първите два месеца на годината, 3,8 милиарда лева от тях са за изплащане на пенсии. Националният осигурителен институт предоставя всеки месец информация относно касовото изпълнение на бюджетите на социалноосигурителните фондове, администрирани от института по силата на законова делегация.


През този период бюджетните приходи възлизат на 11,636 милиарда евро, при 10,696 милиарда евро през същия период на миналата година. Бюджетните разходи за периода възлизат на 10 781 млн. евро, при 9 552 млн. евро през януари-февруари 2024 г.


Шведското правителство обяви, че увеличава разходите с 5,8 милиарда крони (573 милиона долара) тази година, за да стимулира икономиката, като по-голямата част от средствата ще бъдат изразходвани за строителния сектор, предаде Ройтерс.


Парламентарната поправка смекчава конституционно заложената дългова спирачка, позволявайки вземането на заеми за разходи за отбрана, гражданска защита, разузнаване и киберсигурност. Всички подобни разходи, надвишаващи 1 на сто от германския брутен вътрешен продукт (БВП) могат да бъдат финансирани с нов дълг.


В индустрията увеличението е с 11,5 на сто, в услугите - с 13,1 на сто, a в строителството - със 17,3 на сто. Най-висок ръст на общите разходи за труд е регистриран в икономическите сектори "Операции с недвижими имоти" и "Други дейности" - с по 23,5 на сто, и "Култура, спорт и развлечения" - с 22,1 на сто.