АЕЦ "Козлодуй" няма документ за сеизмичност

Кармелита Денева

Георги Котев е ядрен физик, работил дълги години в АЕЦ "Козлодуй". Напуска работа, защото твърди, че ядреното гориво, което се използва в централата от 2004 година  е рециклирано и не е тествано официално в Русия.

-Г-н Котев, колко устойчива е АЕЦ „Козлодуй” на фона на японския ядрен кошмар?

Най-важното нещо за една ядрена централа е нейната сигурност. Ще ви задам един въпрос - вие знаете ли какъв земен трус може да издържи АЕЦ „Козлодуй”?

-Да си призная не. През последните дни се появи различна информация -че тя е строена да издържи 8-9-10 степен по скалата на Шпонхойер-Медведев-Карник, но нищо не се споменава за скалата по Рихтер, която всъщност измерва силата на един земен трус.

-Точно така. Никой не знае какъв по сила земен трус може да издържи в момента АЕЦ „Козлодуй”. Преди дни в неделя 150 на БНР бяха споменавани от различни хора – експерти, различни цифри, но никой от тях не се позова на конкретен документ. Най-важният документ за една АЕЦ е Техническа обосновка на безопасноста (ТОБ). От седем години АЕЦ „Козлодуй” няма такъв документ и аз зная много точно това и тя няма такъв документ, защото тогава се извърши физическата смяна на горивото. Когато е започнало изграждането на централата, такъв документ е имало и аз съм го виждал, но да си призная не съм гледал в главата, касаеща сеизмичните данни, гледал съм други неща, които са касаели моята работа в АЕЦ. Когато през 2004 започна подмяната на ядреното гориво с рециклирано такова, трябваше да се направи промяна и в главата, касаеща сеизмичната издържливост. Но това не е сторено.

-Искате да кажете, че с това гориво никой не знае АЕЦ „Козлодуй” какъв трус може да издържи?

-Да, точно така. За да кажат отговорните органи в централата степента и скалата, по която се измерва такава сеизмична издържливост, те трябва да се позоват на конкретен документ, където това е записано на базата на разчети. Такъв документ няма и няма по една причина. Горивото, което е в централата, е експериментално и рециклирано, а те нямат разрешение за неговото използване и не могат да си самопризнаят. Това е един порочен кръг. Ако за Япония голямото бедствие е земетресението и цунамито, то за България голямото бедствие, което може да ни доведе до трагедия, е безграничната алчността на една шепа хора. Освен това притеснително е, че всичко това се знае от западните партньори, но те го толерират, защото суровината за това рециклирано гориво идва от Западна Европа.

Какво развитие предвиждате за проекта АЕЦ”Белене”?

-Моето становище за този проект, е че той ако се строи, ще се строи от същите хора, които са в АЕЦ „Козлодуй”. Росатом дава огромни средства за пр акции /български журналист твърди, че сумата е 10 млн.евро/, за да обработва общественото мнение у нас в полза на проекта.

-Вие сте работил дълги години в ядрена централа, имате ли представа какво
точно се случва в авариралата централа?

-Това, което се случва е невидимо, защото то се случва в реакторите. И при положение че централата не е захранена с електричество, няма и обратна връзка. В реакторите има датчици, детектори, които при нормални условия индикират неутрониите и топлинните процеси, подават на компютърната система информация, а операторите ги анализират. Такава връзка в момента няма и колегите на място по-скоро гадаят , отколкото да са наясно какво става реално. Усещат, че реакторите се нагряват, но не знаят до каква температура – 800 – 900-1000 градуса? Неистово се опитват да охлаждат от външната страна на корпусите със студена солена вода. Предполага се, че има разхерметизация на горивни елементи , най-вероятно и частично разтопяване, хората се молят, самият корпус на реактора да не се стопи. Виждали сте предполагам горящ метал, от собствената си тежест той пада на земята. Очаква се най-лошият вариант - разтопеният медал да стигне до подпочвените води и да зарази земята. Такъв вариант обаче ще избегне случилото се в Чернобил – да излезе облак в атмосферата. Най-важното, което правят в Япония е, че евакуират хората от опасните райони, и го правят навреме. Докато в Чернобил на властите им трябваше цяла седмица, за да предприемат някакви мерки да защитят гражданите.

-Има ли основание за паника в България?

-Въпросът, който задават мнозина е, ако се случи взрив, както бе в Чернобил преди точно 25 години, каква е възможността ядрен облак да стигне до България. Според мен възможността е нулева. Изчислих, че разстоянието от България до Япония е девет пъти по-голяма от тази между България и Украйна. Така че паниката е излишна тук.

Липсата на информация от Япония се дължи на два основни фактора - обективен и субективен. На хората не им е до това да събират, подреждат и предават на света информация. Най-важното е да овладеят ситуацията и да сведат риска до минимум. Но въпреки това те подават информация и се справят. Има и ефект на „разваления телефон”. Докато информацията стигне до българската медия, тя преминава минимум през два езика –японски, английски и български, а и се интерпретира от журналисти, които не са наясно със специфичния език на ядрената енергетика. Другата страна е, че японците като практичен народ, по един съвсем естествен начин не биха желали всичко, което се случва там, което те виждат, анализират и т.н. да стигне до широката публиката. Те са в уникална ситуация и виждат неща и събития, които никой досега в света не е виждал, те са нещо като първооткриватели. Естествено, тази информация е ценна и след време тя ще бъде продадена и частично ще компенсира пораженията, които те търпят в момента. Ние трябва да ги разбираме, това е уникална научна информация, която струва пари. Преди 66 години, когато бяха пуснати бомбите над Хирошима и Нагасаки. Широката общественост и досега обаче не знае истинските последици от случилото се тогава, защото това е ценна научна и уникална информация. Предполагам, че истината и сега ще се разбира бавно и много дълго във времето, след като нещата в Япония приключат.