Аз, дребният инвеститор

Румен Соколов, Сервиз Финансови пазари ЕООД
Инвестирането в ценни книжа (акции, облигации, ДЦК) привлича хората в определи периоди от време с мисълта за бърза печалба. Проблемът е, че голяма част от тях нямат никакво понятие от тази област, като дори и да спечелят в даден период от време, накрая обикновено са губещи. За да се инвестират лични средства, човек трябва да има поне малко понятие от това какво представлява тази инвестиция, а не инвестиционното решение да е в резултат на слухове за добра доходност, особено сега, когато недоверието доминира на пазарите в Европа. И все пак къде и как да инвестираме на борсата?
Индивидуалният инвеститор може да инвестира както самостоятелно в акции на публични компании (чрез инвестиционен посредник), така и да закупи дялове от договорни фондове или друг вид колективни инвестиционни схеми. При втория начин инвестициите на фондовата борса се правят от управляващото дружество на колективната инвестиционна схема, а инвеститорът печели от евентуалното покачване на цената на дяловете, които е закупил. Колективните инвестиционни схеми обикновено са три типа – рискови, балансирани и консервативни, като различния профил се определя от инвестициите, които са направени.
Съвет: Ако не сте специалист, използвайте задължително инвестиционни консултанти или брокери. Това става след подписване на договор за услуги с инвестиционен посредник или банка.
Как се купуват акции?
-Директно от пазара – след подписване на договор за брокерски услуги се открива сметка при съответния посредник и се подават поръчки за покупка на ценните книжа.
-При първично или вторично публично предлагане на акции – подава се поръчка за записване на акции, отново чрез инвестиционен посредник или банка.
-При приватизация – подава се поръчка за покупка на акции от приватизиращото се предприятие.
Такси и комисионни на посредниците.
Комисионите на инвестиционните посредници са средно между 1 и 2 % от стойността на сделката, като в тях влизат таксите за фондова борса и централен депозитар. Комисионите може да бъдат и по-ниски, като това зависи от обема на сделките и активността на клиента. При използване на електронна система за подаване на поръчки някои посредници също предлагат по-ниска комисиона.
Освен чрез подаване на поръчки при посредник, по-запознатите с материята могат да подават поръчки и самостоятелно, чрез използване на електронна система за подаване на поръчки. В България няколко институции предлагат подобни системи. В случая обаче отново трябва да има подписан договор с някоя от тях и открита сметка за търгуване.
Време за продажба на акции
Един от най-трудните моменти е кога точно да се продадат закупени акции. При достигане на предварително заложена доходност – всеки може да определи сам за себе си коя е доходността, която търси и при достигането и да продаде книжата.
При обръщане на пазара – много е трудно да се разбере момента на обръщането на пазара, но дойде ли паниката цените падат много рязко. Една „пазарна” поговорка гласи – „когато всички на улицата заговорят за инвестиции в ценни книжа, значи е време да продаваш”.
Избор на обект за инвестиции в акции или облигации
Този, който е решил да инвестира сериозно и самостоятелно трябва да се запознае със състоянието на пазара и перспективните компании на него. Трябва да бъдат прегледани много добре отчетите и балансите от поне последните две-три години. Сериозният инвеститор, който държи на парите си и не е тръгнал да ги прахосва, трябва да следи доколкото може и новините и информацията за компанията, от която се интересува – нови договори, прекратени договори, промени в управлението, капитала и други. Новини за публично търгуваните компании могат да се намерят на сайта на Българска фондова борса - София (или друга борса, ако се търгува в чужбина), в Комисията за финансов надзор, специализираните агенции за разкриване на информация, сайтовете на самите компании, от медиите.
Капиталовият пазар досега
Индивидуалните инвеститори влагат средствата си предимно в акции. Няма официална статистика за това колко са активните индивидуални инвеститори, които купуват и продават български акции, но използващите електронни платформи за подаване на поръчки са около 5000 човека. При покупката на акции инвеститорите разчитат на по-голяма доходност, която в годините на бума на българския пазар на акции (2007-2008 г.) беше средно над 50% при някой от дружествата. В същото време инвеститорите рядко отчитат и по-големия риск при покупка на акции.
При инвестиции в облигации рискът е по-малък, обикновено такъв е евентуално забавяне на плащане на лихвата или главницата по облигациите. Доходността е фиксирана или плаваща в някакви граници – средно лихвата по корпоративните или ипотечни облигации се движи между 7 и 10% годишно в зависимост от срока и размера на емисията.
Съвет: Инвестирайте толкова, колкото може да си позволите да загубите.
Човек не трябва да се поддава на алчността и желанието за бързо забогатяване – в предишните три-четири години имаше случаи на хора, които са заложили апартаменти и други имоти срещу кредит, а средствата са вложени в акции. Проблемът е, че това е направено на „върха на пазара” или близо до него, а последвалият спад доведе до огромни загуби. На капиталовия пазар в България също има такива примери, с понижение на цените на активно търгувани дружества от 50 до 80%.
Масовата приватизация – горчивият опит
Парадоксалното е, че масата българи така и не научи тъжните уроци от времето на пирамидите през 1994-95 г., както и последвалото „изчезване” на някои от първите акционерни дружества в България след 1989 г. Урокът от масовата приватизация от преди 15 години е, че основната част от участвалите в тази приватизация хора с боновите книжки, не са се поинтересували какво е станало след това с техните инвестиции. Най-голямата част от тях са станали акционери на приватизационни фондове, които след това се преобразуваха в холдинги и инвестиционни дружества. Част от тези холдинги вече не съществуват, като акционерите са имали право да получат своята част от ликвидационната квота, ако е имало средства за такава. Акциите на други пък са отписани от търговия на фондовата борса. При този случай акционерите запазват акциите си, но не могат да ги продават през фондовата борса.
Съвет: интересувайте се редовно от инвестициите си – състоянието им, тенденции на пазара, развитие на съответните компании, дивидентна политика.